Ако Винету беше чувал за диалектиката, щеше да знае, че всяка изстреляна стрела срещу вожда на индианците от противниковoтo племе, поражда обратно пропорционални сили, водещи до стрели, насочени към самия Винету.
Ситуацията е даже още по-лоша. Ако индианците на Винету издебнат Вожда на противниковото племе и го принудят да използва обходни маршрути, законите на диалектиката сочат като сигурен резултат идентични проблеми за самия Винету. Тоест, не след дълго, на Винету ще му се наложи да ползва обходен маршрут или да ходи при шаманите да правят магия на болното му коляно, та въобще да не излиза на бойното поле.
И колкото по–обходен е маршрута, толкова по-унизително е мишкуването и за Винету, и за вожда на противниковото племе. Няма вариант мишкуването на единия да изглежда героично, а на другия страхливо или поне Хегел не го е предвидил, докато се е занимавал с философия. Нищо, че ако човек следи българските телевизии, може да си помисли, че има нещо сбъркано в диалектиката. Да ама не! Понеже според едната телевизия Винету НЕ е страхливец, а ограничават правата му, а според другата вожда на противниковото племе НЕ е страхливец и ограничават правата му.
На финала резултатът не е врат, ами шия. Или, ако цитираме Хегел, имаме теза, антитеза, че даже и синтеза. Но да не усложняваме излишно просто утроения свят, в който простите се разбират един друг чудесно и без Хегел!
Звучи невероятно (за Винету), но ако се вярва на диалектиката, причината за съществуването на вожда на противниковото племе, е самият … Винету. Защото ако в племенния съвет имаше дискусия, вместо размяна на стрели, неизбежният резултат щеше да е отново дискусия. И така, дискусия след дискусия, щеше да се появи ТРАДИЦИЯ.
Ако попитате Винету, то и сега си има традиция – стрелите летят в двете посоки по традиционна траектория.
Всъщност няма нужда да питаме – стрели има достатъчно за всички!
Антон Луков
Вашите коментари