Струваше ми се, че ГЕРБ имат намерение да използват максимално парламентарния си ресурс за оказване на натиск върху правителството в един малко по-класически и демократичен европейски начин.
Те всъщност направиха един неочакван ход, защото нямаме такъв прецедент досега. Това само по себе си е достатъчно интересно. Както беше известно, вотът не беше замислен така, че да мине.
Вярно е, че могат да се направят интерпретации, че по този начин се подкрепя правителството. Но това не произлиза толкова от този ход, колкото от борбата за начина на възприемането му от общественото мнение. Все пак става дума за нещо ново, на което българското общество със сигурност ще обърне внимание. Тук сблъсъкът на двете гледни точки е напълно ясен. От една страна, имаме един абсурден ход - внасяш вот на недоверие и дори нямаш желание да си в пленарната зала. От друга страна, ГЕРБ ще защитава гледната точка, че този вот на недоверие ще трябва да се възприема като вот на доверие от страна на подкрепящите правителството партии, които показват, че не могат да съберат кворум в подкрепа на своето правителство.
Така че ГЕРБ ще се опитат да прехвърлят топката изцяло в другата нива, а не в тази на вносителя. Все пак според мен това ще е еднократен акт, защото ако бъде използван отново, той ще загуби всякаква стойност. Ако оставим настрана нестандартната парламентарна процедура, това, което наблюдаваме като съдържание, не е нищо ново. ГЕРБ вече няколко пъти искат да покажат, че това правителство се крепи на гласовете на "Атака". И няма нищо ново като послание. Дали на обществото това се харесва или не, няма значение. Вече хората са свикнали с въпроса за кворума и няма да бъдат особено разочаровани, че не може да се проведе пленарно заседание. Според мен това само по себе си не променя радикално политическия пейзаж. Стига, разбира се, лидерът на ГЕРБ да не успее да го представи пред обществото като поредна проява на безпомощност от страна на мнозинството.
Борис Попиванов е социолог. Анализът е публикуван във в. "Монитор".
Вашите коментари