Павлин Павлов е роден на 12.11.1952 г. в гр. Ловеч.
Завършил е немска гимназия и по- късно немска и италианска филологии в СУ "Кл. Охридски”. Има защитена аспирантура в Академия на труда в Москва и е Доктор по история с дисертация, посветена на съвременна история на Германия. О т 1986 до 1998 г. работи в НСС-МВР, сегашната ДАНС. От 2000 до 2005 г. работи в Община Варна, директор ОРК. Собственик и управител на консултантска къща "ПР Консулт 2004"ЕООД
Женен, с две деца.
- Г–н Павлов, Вие бяхте един от най-близките сътрудници на бившия варненски кмет - Кирил Йорданов. Започнахте да работите с него и за него още преди избирането му за градоначалник. Какво Ви събра?
- Събра ни случайност. Аз никога не съм предполагал, че ще имам шанса да вляза в екипа на Кирил Йорданов. Познавах го съвсем бегло от позицията му на областен управител и след това на депутат. Нямал съм някакви отношения с него в качеството ми на служител в Националната служба за сигурност, нито служебно, нито в личен план. Мога да кажа само, че съм наблюдавал контактите на Кирил с моя тогавашен началник - Марин Черкезов, но ние, с колегите, винаги сме считали, че такива прекомерно близки отношения по-скоро вредят на службата, отколкото помагат. Моето влизане в кметския екип дължа на Цанко Цаков, който заедно с Радо Коев и самият Кирил Йорданов, вече бяха взели решение за участие в кметската кампания през 1999 г. Цаков е предложил да бъде включен и човек, който има опит с работа в оперативен план, с оглед да се гарантира кампанията и тя да се обезпечи информативно и дори да се защити при необходимост. Спомням си много добре първият ни разговор с Кирил, когато той директно и малко в провокативен стил ме попита познавам ли го и какво ми е мнението за него. Аз съвсем откровено му казах, че не го познавам и че нямам особено мнение за него. Той веднага ме репликира с “И аз за вас не съм чул кой знае какви хубави работи”, след което му отговорих, че след като е така, ще си тръгвам. Цанко Цаков тогава се намеси и каза “Чакайте, чакайте”. Вторият въпрос, който ми зададе Кирил, много точно си го спомням, беше в основата за нашето сътрудничество. Той ме попита защо все пак приемам този ангажимент. Съвсем честно му отговорих, че бих подкрепил всеки, който се състезава срещу Добрин Митев, защото Добрин Митев беше човекът, в основата на смяната на ръководството на РДВР-Варна и на моето дисциплинарно уволнение. Тогава полицията във Варна беше оглавена от т. нар. “Софийска бригада”, така че мотивът ми да работя с Кирил Йорданов беше личен.
- След като Кирил Йорданов стана кмет на Варна, Вие влязохте в неговия управленски екип. Ще опишете ли процесът на първоначално овладяване на местната власт след 1999 г.?
- Още по време на кампанията и при предварителните разговори Кирил ме привлече в чисто човешки план с неговите виждания за ръководство и управление на града. Когато сме говорили за управлението на бившия кмет Кирчев, че е имало корупция и засегнати интереси, Йорданов ме впечатли като каза: “Аз ще докажа, че може да се управлява един град без да се вземе и една стотинка рушвет!”. Това ме впечатли, защото и аз имах подобни виждания. Не е само това. И много други планове, които правехме в началото, бяха все възоснова на идеи, в реализацията на които с много голямо желание бих участвал отново. Справедливо е да кажа, че започвайки мандата си, Кирил Йорданов даде заявка за един енергичен и много активен ръководител. Ще ви кажа например, че през деня, поне няколко пъти по негов сигнал, излизахме извън общината и се виждахме целият екип, за да обсъдим конкретни задачи и проблеми. Веднага на място намирахме решения. Едва ли някой друг е правил това. Трябва да отбележа, че на Кирил до февруари тази година му вървеше зара. Винаги го обръщаше на шестици. Първият му късмет беше именно с екипа. Беше поел ангажименти към много хора, но когато дойде време за назначения, еднолично, самостоятелно и без да обръща внимание на претенциите на политическите партии, си избра самостоятелно екипа. В нашия екип имаше само един представител на БСП и това беше Алекси Алексиев, но и него Кирил го взе след свое лично решение, а не по партийна препоръка.
- Тук искам да уточним един много интересен въпрос – за отношенията между Кирил Йорданов и БСП.
- Бих разширил отговора по следния начин – Кирил Йорданов и отношението му към партиите въобще, не само към БСП. Голямата заблуда е, че БСП му диктува или, че ГЕРБ му диктува, че Бойко Борисов, едва ли не, му е давал разпореждания… това е нещо, което върви като интрига, но не е вярно. Кирил е абсолютен егоцентрик, преследващ своите интереси. Това е човек, който си има своя линия на поведение, абсолютно безпардонно се отнася към ангажиментите, които поема, към партии или обществени организации и ако те му пречат, той захвърля всякакви ангажименти и се дистанцира от всички. Както се казва, хич не му пука какво си мислят те или какво въобще мисли някой друг. И обратно – когато те трябва да му послужат за нещо, той започва едно провокативно изнудване към тези партии, че те му дължат подкрепата си и трябва да го подкрепят. Аз съм бил свидетел, когато се водят разговори с висши лидери на БСП, предполагам, че същото се е случило и с ГЕРБ, на които той директно казва: "Вие ми обещахте подкрепа, трябва да ми я дадете!” И всичко това е линията, която Кирил еднолично си преследва. Именно тази е причината за лекотата, с която той скача от партия в партия. Именно защото ангажимент по принцип е нямало, може да е изговарял думи, приличащи на ангажимент, но в себе си никога не ги е приемал. Не случайно, в последно време той започна много активно да изнася в медиите позицията си, че неговата партия е Варна и той на никого нищо не дължи. Това негово твърдение, разбира се, е много пресилено.
- Да се върнем отново към първия управленски екип на Кирил Йорданов. Как беше създаден?
- С нотка на гордост ще кажа, че аз съм бил член на този екип. Бих пожелал на всеки един кмет да започне работа с подобен екип. Без съмнение, колегите ми бяха доказани специалисти, с малки изключения. Професионалните си качества ги внесоха като авторитет в Община Варна. Длъжността им не беше предпоставка тепърва да завоюват авторитет. Те вече си го имаха. Няма да цитирам имена. Те са известни – хората от първия екип на Кирил Йорданов. Благодарение на Кирил Йорданов и екипа, този първи мандат показа на хората какво значи енергичен кмет със смели решения и категорични действия за благото на града.
- Кои са най-добрите решения и постижения, с които този екип се гордее?
- Когато се разхождаме по пешеходната зона на Варна, трябва да си спомним за един прекрасен човек – Христо Тошков. В историята на града той ще остане като кметът, създал пробива на пешеходната зона и генералното преобразуване на центъра. Казвам го, защото който и каквото да приказва за Кирил, Ларгото винаги ще бъде сложено в неговия актив. Вие виждате как Ларгото се превърна в средище на социалния живот в града и визитка на Варна, след като придоби нов вид по време на първия мандат. Сред многото постижения от този период няма да пропусна и това, което лично мен засяга – разчистването на цялата централна част от бараките, подобряването на чистотата и решение на проблема с реда и порядъка в Морската градина. През първия мандат много се направи и за инфраструктурата на града, даже мога да кажа, че започнахме да мислим за по-генерално решаване на големите инфраструктурни проблеми. Вече имахме вариант за решение на проблема с дупките, вариант за ремонт на училищата и за увеличаване на легловата база в детските градини.
- Говорите, сякаш става дума за много изпуснати шансове. Ще споделите ли подробности?
- Моята мъка ще си остане, че хубавите намерения от първия мандат и от средата на втория мандат, бавно, но сигурно се разтвориха в общата политика на общината, която се диктуваше не само от Кирил, но и от Общинския съвет. Много от тези проекти, за които говоря, бяха на фаза “старт”. За съжаление, Кирил не отстоя осъществяването на тези проекти. И още тогава започнаха процесите, които в края на неговото управление доведоха до очевидния извод, че почти няма успешно реализиран европейски проект. Затова и Варна сега се счита за един от най-изоставащите градове. Истината е, че през първия мандат имаше проекти, които, ако бяха видели бял свят и реализирани, Варна щеше да придобие вид, с който щеше да изпревари всички останали градове в България.
- За какви проекти конкретно става въпрос?
- Ще изброя някои по-основни. Още тогава бяхме намерили начин да се справим с паркирането в центъра на града. Бяха разработени две зони за паркиране, които дори по сегашните стандарти щяха да изпреварят многократно всичко, което днес става в София и другите големи градове в страната. Така например, в Гръцката махала бяха предвидени паркингови зони с електронно отчитане на свободните места. Входът от едно място, изходът от друго, като се зачитат интересите на живущите в района. Всичко беше готово, бяхме решили да експериментираме паркинговите зони, но в един момент кметът реши, че това не отговаря на интересите на общинските съветници и целият проект замина. Представете си колко години след това, ние се чудим как да преодолеем проблема с паркирането, при положение, че той можеше да бъде решен още през 2002 г.! Другият проект беше за дупките. Ние можехме да се справим с този проблем и дупки във Варна нямаше да има. Щеше дори да има десетгодишна гаранция на ремонта и на материалите, които се влагат. Още през 2002 г. имахме перфектен план-проект на една немска компания, която не само ни предостави ноу-хау за реновиране на булевардите, но и предложи да финансира проекта, гарантирайки кредитите със собствените си активи. Докато се наканим да подпишем споразумението, Кирил вече беше убеден от някои общински и други негови съветници, че не е изгодно за бюджета да се оправят булевардите с десетгодишна гаранция. Всички го виждаме какво се случи после. Всяка година вървят по минимум 30 милиона за ремонти и те отиват, знаете по каква схема, къде и в кого. Тогава аз имах личен разговор с Кирил и му казах, че ако ние ремонтираме бул.” Вл. Варненчик” и всяка година правим същото с още един централен булевард, след 6 г. Варна щеше да бъде с 6 напълно обновени с европейски вид булеварди, които щяха да бъдат един вид магистрали през града. В началото този проект беше приет с ентусиазъм от Кирил, но както казах, по-късно го убедиха, че това не е изгодно за никого и всичко се провали. Друг скъп за мен проект е този за саниране на детските градини. Още през 2002 г. получихме “секретната” информация от ЕСГРАОН, че градът е по-голям от Пловдив и прирастът е толкова голям, че само след 5-6 години няма да могат да бъдат удовлетворени и половината от нуждите за места в детски градини. Тогава се появи идеята да започнем саниране на детските градини с оглед на тяхната енергийна ефективност и разширение поне с 1/3 на легловата база. В Берлин бяхме изпратени аз и Мирослав Цонев. Там се срещнахме с известен специалист и инвеститор в тази област, човек с огромен опит и капитал, който на практика беше участвал в санирането на всички големи обекти в бившата ГДР след обединението на Германия. Той прие ентусиазирано идеята, даже помоли да му изпратим проект на една детска градина, за да може той да предложи решение. Ние направихме инфрачервено измерване на енергийната ефективност на две детски градини във Варна, изпратихме проектите в Германия и веднага получихме готови проекти за саниране и то преведени на български език. Бяхме готови със споразумението, което включваше самият инвеститор да направи санирането на едната, а общината на другата и да се покаже на всички положителния ефект.Точно в този момент, човекът от Берлин изпрати свой екип от специалисти, които дойдоха с един Фолксваген Пасат, пълен с компютърна техника и планове. Пристигнаха към 23 ч., поканих ги да вечерят в ресторанта на Община Варна и като излязохме, колата с всички компютри, планове и материали я нямаше! Според полицията – неизвестен извършител. Немците го приеха като случайност. След един месец дойдоха с втори екип, втора техника и втора документация. Аналогично, същата вечер отново изчезва и колата, и плановете, и компютрите! Вече не мога да кажа, че това е било случайност, Тогавашните ни полицаи, ръководени от “софийската бригада” отново заявиха, че извършителят е неизвестен. После ми стана ясно, че много бързо са се намерили хора, които са убедили Кирил, че няма смисъл да се санира една детска градина и то така, че 10 г. да не се прави нищо по нея, при положение, че всяка година могат да се правят ремонти и на всички е ясен пътя на бюджетните средства – от къде минават и къде отиват. Има още много примери, които мога да дам, но тези са достатъчни, за да илюстрирам прехода на онова, което беше екипът по време на първия мандат и метаморфозата му в средата на втория мандат. Тогава реших да напусна, защото нещата започнаха да стават такива, каквито са били много преди нас и се оказа, че дори са станали много по-страшни.
- На няколко пъти споменахте Общински съвет - Варна. Нека да разнищим темата за отношенията на Кирил Йорданов със Съвета.
- Аз доста отдавна съм излязъл от общината, но особено в последно време, се чуваха много неща. Говореше се, че между Общинския съвет и кмета съществува диалог. Ако този диалог е бил за доброто на града, можехме да очакваме много като резултат. Ако обаче диалогът е свързан с личните интереси, както на съветниците, така и на кмета, тогава градът е осъден на деградация. Специално бих искал да кажа, че не може кметът да бъде принуден да се подчинява на всички решения на Общинския съвет. Това е легенда. Едва ли не Кирчо много добре ги мислел работите, но му налагали лоши решения от съвета. Без него и неговия подпис, никога нищо не е могло да се случи в Община Варна. Тази симбиоза от взаимна компетентност и права е ясна за всеки, във всяка една община и се знае, че само при постигане на договорка между кмет и съветници нещата могат да се движат в правилна посока. Въпросът е каква е цената на договорката, каква е нейната цел и на кого служи. Тук резултатите от последните два мандата на Кирил Йорданов, които изкараха и хората на протести, дават отговор на всички тези въпроси.
- Говорите за постиженията през първият мандат на Кирил Йорданов и част от втория му мандат в минало време. А какво дойде след миналото? Как беше заменен успешния управленски екип от началото на кметуването на Кирил Йорданов?
- Сега ще си позволя да кажа някои неща. Дълго време премълчавах. Това беше вид лоялност, която и сега се старая да спазвам и няма да говоря за неща, които са били предмет на наши лични отношения с Кирил Йорданов. Първият екип на Кирил се подчиняваше на отборния принцип. Кметът не вземаше решение без да го обсъди или съгласува с екипа. Нещо повече – той даже не ни възлагаше конкретни задачи, той ни възлагаше правомощия. Например, не си е позволявал да ми казва как да работя по проблемите на обществения ред. Това означава, че ме беше оставил да изпълнявам свободно професионалните си задължения, разбира се, съгласувайки всяка стъпка с него. Той, например, не е показвал стремеж да изземва пряко функции на главен архитект, просто защото не е архитект. Така беше и във всяка една друга област. Въпреки че е юрист, винаги вземаше мнението на управляващия правната дирекция. Няколко пъти дори съм го питал, защо, след като е юрист, трябва колегата да му казва какво да прави. Той отговаряше: “Вие си тежите на мястото и си вършите работата като такива. Моята работа е да ви координирам и да ви давам възможност да се реализирате”. Това беше перфектна обстановка за работа. За съжаление, не след дълго започна да го гложди интригантското червейче, което му го забиха в главата.
- Кой?
- Много съветници, душеприказчици! Знае се, че Кирил е винаги с отворени уши за интригите, той постоянно се притеснява от заговори и това е неговата втора страна. Постоянно мисли, че някой рови срещу него, някой го заплашва и работи срещу него. Тогава в него започна да се формира нещо, което може би винаги е носил, но го е крил в отношенията си с нас през първия мандат. Започна да се появява едно ревниво отношение, когато някой от нас се обади на пресконференциите. Затова и бяхме лишени от правото на присъствие на срещите с медиите. Той се изказваше като специалист по всичко възоснова на материали, изготвени от нас. Например, беше “компетентен” по въпросите на здравеопазването. Разбира се, и много хора започнаха да го атакуват целенасочено на тази тема – той не е никакъв кмет, а екипът му върши цялата работа. Това е другата крайност и също не е вярно. Спомням си едно интервю на уважавания от мен Христо Кирчев, който не знам с каква цел, но беше казал, че ако не са Жечев и Павлов, общината щяла да се срине. Това предизвика в Кирил такава болезнена реакция, че беше необходимо дълго време да го успокояваме и убеждаваме, че той само може да бъде доволен с хора, за които се твърди, че са професионалисти. Така, бавно, но сигурно, Кирил Йорданов се превъплати от един образ в съвсем друг образ. Превърна се от ръководител, който работи екипно, в едноличен владетел и специалист по всички въпроси. Този преход беше и причината за излизането ни от екипа. Един след друг, ние си тръгвахме. Тръгнаха си Костадин Бандутов, Стоян Стоянов, аз, Александър Йорданов и т.н. Всички ние си отидохме с чувството, че Кирил вече не счита за нужно да разчита на нас като професионалисти, а ни възприема по-скоро като хора, пречещи на неговия имидж. Смятам, че той в края на своето кметуване би трябвало, ако нещо от първия мандат е останало в него, да си е направил добре равносметката и да е отчел, че бедите му започнаха в момента, в който се лиши от първия си екип и на наше място взе служители, които се отнасяха службашки към задълженията си. Те не смееха да вземат нито едно самостоятелно решение, чакайки думата на нашия “велик кмет”.
- След всичко чуто дотук, може ли да говорим за шизофрения? За тежка форма на политическа шизофрения – раздвояване на личността при Кирил Йорданов?
- Ох! Аз съм чувал от хора, които го познават още като областен управител, че Кирил не е това, което той демонстрира през първия си кметски мандат. Бих могъл да се съглася с твърдението, че у него винаги са присъствали най-малко две лица. Той, най-вероятно, е имал интерес да показва само едното си лице през първия мандат. Вероятно, когато е счел, че вече се е утвърдил като кмет, той показа и другото си лице. След разказите на колегите, които останаха в общината, дори не мога да си представя, че това е същия Кирил Йорданов, който познавам. Това как той води оперативките, как свежда задачите и как води пресконференциите си е много показателно. Тогава разбрах, че той е преминал в другата крайност. Всъщност, той е човек на крайностите, а не на баланса, въпреки, че се опитва да оставя такова впечатление. Този му начин на поведение, дори и при първия мандат, започна да се загатва. А по време на втория мандат създаде едно напрежение, което отрови атмосферата на творческо отношение към работата в Община Варна. Накрая, всички започнахме да се притесняваме не за задълженията си, а кой какво ще каже на Кирил Йорданов. Аз даже си спомням първия случай, в който ми говореше, меко казано, крещейки. Така бях стъписан, че го питах къде се намира, на което той отговори, че се намира на входа на Морската градина. Казах, че крещи по мобилния телефон, а хората наоколо го слушат. Попитах го дали си дава сметка за това. Изведнъж тези думи му подействаха отрезвяващо и реакцията му беше: “О, да, да, Павка, извинявай! Като дойда в общината ще се разберем”. Тоест, преходът от едната личност в другата и дисбалансът между двете вече беше на лице. Другият факт е, че Кирил никога не е имал доверие към никого. Това си е било заложено в него. Той никога не е поемал отговорност вместо някого и вече е вестникарска истина, че когато стане дума за пропуск, той винаги обвинява някой служител, а ако нещо се е случило както трябва, той заявява, че е негова заслуга. Това е нещо, което като начин на управление винаги ме е възмущавало. Нека някой от моята дирекция, който прочете това интервю, да каже дали аз съм правил нещо подобно. Никога не съм допускал някой от моите служители да бъде атакуван и съм поемал отговорността като техен ръководител и съм ги пазел. Това е въпрос на маниер.
- Досега говорихме за политика и за управление. Ще бъдете ли достатъчно откровен да си поговорим за бизнес-взаимоотношенията в Община Варна?
- Ако кажа, че не съм компетентен по темата, няма да е истина. Бих искал да кажа, че от средата на втория мандат аз съм обикновен гражданин на Варна и наблюдавам процесите отстрани. Докато аз съм бил в Община Варна, партньорството на Кирил с фирмите, изпълняващи задълженията си към Община Варна бяха подчинени на правилата, фиксирани в ЗМСМА. Що се отнася до сметосъбиращите фирми, които бяха под мое наблюдение, гарантирам с двете си ръце, че Кирил не е имал никакви извънслужебни задължения. Тези хора са живи и здрави и могат да потвърдят думите ми. Нито той, нито аз сме си позволявали действия извън закона. Що се отнася до отношенията с другите фирми, изпълняващи общински поръчки, много се говори за пътищарите, обществените поръчки и т.н. Това нещо, ако е започнало, е започнало след като аз излязох от администрацията. Тук бих споделил във вид на анекдот онези опасения, които от много места чух, че Кирил е имал спрямо мен, че едно ченге винаги си остава ченге и че независимо от работата ми, той трябвало да се притеснява от мен. Най-вероятно това е в основата на нашата раздяла. След която много неща се случиха и са видими за всеки един граждани - и състоянието на пътищата, и ремонтите на училищата, а сега започнаха да излизат и конкретни данни за провеждането на обществени поръчки. Това са вече публични истини. Но спокойно мога да кажа, че по времето на първия мандат на Кирил Йорданов нямам информация да е ставало нещо от нещата, за които се говори сега.
- Ще си задам въпроса по друг начин - Кирил Йорданов извънредно богат човек ли е?
- Сигурно. Истината е, че той е човек, разполагащ с много средства и това се вижда и от неговото поведение и изяви, и от онова, което се знае за Швейцария. Явно, има натрупани пари – откъде, как, аз не мога да се ангажирам да отговоря.
- Има един аспект от дейността на Кирил Йорданов, който рядко се обсъжда, защото има малко свидетели. Какви бяха отношенията на Кирил Йорданов с президентите и премиерите на страната, които управляваха по време на неговото кметуване? Какво беше и отношението му към партийните ръководители на подкрепящите го на изборите партии, в частност СДС, БСП и ГЕРБ?
- Аз вече казах как се отнася той с партиите. Същото беше и отношението му към премиерите. Веднъж пред мен той сподели, че Желю Желев му е казал в очите, че е предател. Това си го спомням много точно, защото беше в периода, в който влязохме във властта с подкрепата на БСП, а преди това той беше областен управител с подкрепата на СДС. Между другото и те нямаше как да не се съобразяват с кмет на град като Варна. Стана прекалено явно как се провеждат местните избори. Те са в средата на мандата на централната власт и няма случай Кирил да се е явил подкрепен от опозицията. Всеки път, когато се кандидатира, той намира начин да получи подкрепата на управляващите. Това е в дъното на неговото отношение. Ако местните избори съвпадаха с изборите за парламент, тогава щеше да има проблеми, но досега не му се е налагало да гадае кой ще спечели. Тази обстановка му предлагаше най-простото решение - като се прикачи към управляващите.
- Вие лично бил ли сте свидетел на такива разговори – със Станишев, Борисов, Първанов?
- Аз лично не съм участвал в такива разговори, но мога да кажа нещо много интересно. Когато напусках Община Варна, си пуснах предизвестие и молба за напускане. Този вариант явно не е устройвал Кирил, защото той, доколкото знам, е имал намерение да ме уволни, вместо да ме остави да напусна. Отново стигаме до раздвоението на Кирил – да не допусне някой да си тръгне, а той да го изгони. Когато аз напуснах Община Варна, бях дал пресконференция, на която много толерантно и лоялно споделих, че съм излязъл от общината като мое лично решение, нямам претенции към Кирил Йорданов и че с него сме запазили добрите отношения. Казах всичко учтиво, както би трябвало да се казва в такива случаи.
Тогава моите приятели от БСП и то в лицето на лидери на партията като Димитър Попов и адм. Янакиев, ме поканиха като гост на 41-я конгрес на социалистите. И аз взех, че отидох. Тогава се бях ангажирал и с кампанията на Петър Димитров. Какво се случи след като се върнах от конгреса? При мен идва Петър Димитров с думите: “Какво правиш, бе, човек? Каква е тази пресконференция? Какви са тези изказвания срещу Кирил, че чак Станишев ми поставя задача да изясня случая, защото ние не можем да допуснем и най-малко петно върху нашите прекрасни отношения с кмета Кирил Йорданов.” И аз изумях! Бях принуден да отида в МСАТ и да ги помоля да ми дадат запис от пресконференцията. Изпратих диск на Петър Димитров да го покаже на Станишев и изпратих един диск на Кирил Йорданов със залепена бележка, че съм си тръгнал от Община Варна по своя воля, но бих искал да запазя нормални отношения с него, за да се убеди и той, че нищо не е казано срещу него. Истината обаче се узна по-късно, когато Петър Димитров лично ми каза, че на него Станишев му е казал как Кирил Йорданов се е обаждал и типично в негов стил е вдигнал врява, като е питал: “Вие какво? Джихат ли ми обявявате? Аз уволнявам служител, а вие го каните за гост на конгреса. Той на една пресконференция ме е направил на нищо”. И между другото, реакцията на Станишев беше точно такава, като и на останалите – той много внимаваше да не би Кирил Йорданов да се разсърди за нещо.
- Вярно ли е, че след като на миналите местни избори Кирил Йорданов прие да се яви като кандидат - личен избор на Бойко Борисов, Сергей Станишев го е търсил по мобилния телефон, но варненския кмет даже не си е вдигал телефона?
- Няма как да го знам това нещо, но това може да се очаква, при положение, че сега става ясно колко са били подслушвани телефонните разговори. Напълно допускам Кирил да се е притеснил и да се е боял, че някой може да го чуе, че говори със Станишев.
- Вие сте човек, който от много години е свързан с управлението. Имате много информация. Ще дадете ли някакъв съвет на кандидат-кметовете, участващи в настоящата кампания.
- Моят съвет е да вземат и да прегледат дейността на Кирил Йорданов в Община Варна, да си водят точни записки, да извадят основните акценти, да си ги сложат, подредени в една програма, на която най-отгоре трябва да пише :”Това не трябва да го правя аз!”
Разговорът води Антон Луков
Вашите коментари