Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 година.
Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”.
През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.
През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. От 1993-та до началото на 2012 г. е негов директор.
Преподавател в Нов български университет.
През 2008 г. става академик.
- Акад. Марков, как скандалът с откритите в Костинброд 350 хил. бюлетини рефлектира върху изборите?
- Този скандал ще бъде използван от партиите, които няма да бъдат доволни от изборните резултати, за да обявят, че предварително изборите са били нечестни.
- Кои са тези партии?
- Това са партиите, които няма да прескочат бариерата от 4%. Те ще искат касиране на изборите. Но аз не знам как тези 350 000 бюлетини могат да се вкарат в системата, за да се фалшифицират изборите. Не ми се вижда възможно, при положение че при гласуването два пъти удрят печати на всяка бюлетина. Преди 100 г. това би било възможно, но в епохата на информационните технологии - едва ли. Въпросът е защо са отпечатани тези бюлетини. Надяваме се да разберем.
- И все пак свирепата битка е между ГЕРБ и БСП. Ще приключи ли тя след тези избори?
- В Германия, за да я спасят от кризата, християндемократи и социалдемократи направиха широка коалиция. Не виждам как у нас ГЕРБ и БСП биха могли да направят управленска коалиция. А би трябвало, ако са истински, български държавници. Отзивите и в чуждите медии са, че България я очаква хаос, безвластие, задълбочаване на кризата и безработица. Според мен трябва да последваме германския призив. Още повече, че Борисов се възхищава от Меркел, а Станишев - от Мартин Шулц. Те трябва да погледнат европейски и да разберат, че ако има следващи избори, ще се получи такова обществено недоволство, че няма да е от полза за т.нар. политическа класа. ГЕРБ и БСП трябва да преодолеят егото си и да разберат, че над партиите има национални интереси. Иначе хората отново ще излязат на улицата и ще викат: “Долу партиите!” Спасението е германският пример.
- Ако изключим този вариант, новият парламент ще успее ли да направи правителство?
- Еднопартийно правителство е невъзможно. А за коалиционно се изисква не само политическа, но и коалиционна култура. Напоследък обаче много страсти се разгарят. Свидетели сме дори на лична омраза. Разменят се обиди между лидери, което трудно ще ги накара да седнат в една стая и да дишат един и същ въздух.
Бедата е, че няма не само политическа култура, но няма и култура изобщо. Наблюдавахме как в предизборните дебатите всеки обвинява другия за тежкото състояние, в което сме, и обещава, че ако вземе властта, ще станат чудеса.
- Еднопартийно управление е невъзможно, но и за коалиционно опциите не са много?
- Партийните лидери трябва да престанат да се мразят, защото ще им се наложи да спасяват политическата класа. Тогава ще разберат, че трябва да намерят общ език по няколко национални приоритета. Иначе всички те са загубени. Ако сега не успеят да направят правителство и политическата криза се задълбочи, наесен хората ще излязат на улицата и ще стане страшно. При положение, че в България няма вече и войска, не знам кой ще въведе ред, ако се стигне до безредици. През последните четири години всички говорят само за МВР. А за армията се разказват вицове. Като този за военният министър, който, като станало напечено, наредил: “Изкарайте танковете!” - “И двата ли, г-н генерал?” Този виц е смешен и тъжен. Институциите имат различна тежест и ние трябва да вземаме пример от натовските държави.
- Една от причините за патовата ситуация, в която сме днес, не е ли липсата на обща посока?
- У нас лявото и дясното е размито. Трябват ни национални приоритети. Досега нямаме преизбрано правителство. Само президентът Първанов беше преизбран за втори мандат. Всяка партия, като дойде на власт, отрича предходното правителство и започва на гола поляна. Тази липса на приемственост води до хабене на историческо време и на национална енергия.
В края на 90-те години група учени написахме на възрожденски начала национална доктрина. Време е да се направи национална доктрина с приоритети и независимо коя партия дойде на власт, да ги следва. А не един да строи, друг да руши, после наново да се строи. Този преход продължи прекалено дълго и стана мъчителен и досаден.
- Кои би трябвало да са първите три приоритета, които да следва всяко правителство?
- Националната сигурност трябва да е приоритет, а не всяка партия да сменя и допълва военната доктрина. Приоритет трябва да са и здравеопазването, и образованието. И, разбира се, политиката на доходите, защото пропастта между бедни и богати става все по-голяма.
По повод 100-годишнината от Балканските войни аз обикалям отечеството и виждам колко обезверени са хората и колко тъжно е настоящето. Повечето вдигат ръце и казват - 23 г. няма оправия. Ние си оставаме най-бедните в ЕС и това е отрицателна атестация за българските политически партии.
- Едно от обещанията в зората на демокрацията беше, че у нас ще има средна класа. Защо тя остана непостижима мечта?
- Някои социолози заявяват, че в България има 30% средна класа. Но аз ги питам защо професорите, които в Германия са типична средна класа, у нас не са?
Доходите ни са несравними с тамошните. А и мнозинството от българите стават все по-бедни. И само едно малцинство, някаква върхушка става все по-богата. Но те трябва да знаят, че не можеш да бъдеш щастлив, дори да се оградиш с високи зидове. За Гергьовден, на именния си ден, бях в полите на Витоша и се втрещих. В началото на 90-те години показваха вилите на тогавашните партийни величия в “Бояна” и “Драгалевци”. Сега знаете ли какви крепостни зидове, какви камери, каква охрана и какви джипове има в тези замъци? Предишното правителство ги засне с вертолет и установи закононарушения, но аз не знам какво стана след това. Напоследък сме свидетели как като стане напечено около някой бивш депутат или министър, той казва - пращам семейството си в чужбина. Чакайте, ами другите какво да правят?
- Има ли опасност тези дни да бъде създадена безпринципна управленска коалиция?
- Има, защото българските партии са подчинени на някого. Както преди БКП беше подчинена на Коминтерна и от Москва казваха - подкрепяме нашия съюзник Тодор Живков, който единствен оправдава нашето доверие. Днес всяка наша партия се присламчва или до Европейската народна партия, или до Либералния алианс, или до Партията на европейските социалисти. Всяко европейско обединение брани своите в България. Има такъв куриозен пример и в световната история. Когато попитали Рузвелт защо защитава генерал Сомоса - никарагуански диктатор и масов убиец, той отговорил: “Знам, че Сомоса е кучи син, но е наш кучи син.”
Та и нашите партии се надяват на европейска подкрепа. Това обаче понякога ги подхлъзва. Както през 2001 г., когато правителството на Иван Костов имаше много силна подкрепа от ЕНП, но загуби изборите. Трябва да си вземат поука от неговия тъжен опит и да си спомнят какво стана.
- Спори се дали бъдещото правителство да е партийно или програмно. Какво сочи историческият опит - кое правителство е по-успешно?
- При кризисните политически и икономически условия сега за мен по-полезно би било експертно правителство. То е по-професионално и по-трудно ще бъде подчинено на различни партийни интереси, защото корупцията е в партиите.
Бих припомнил 19 май 1934 г., когато в България са забранени политическите партии и парламентът е затворен. Тогава още не е имало ЕС и сме били монархия. Цар Борис Трети е назначавал т.нар. чиновнически правителства, като е имал картотека в двореца. Трябвал му е министър на благоустройството - посочва еди-кой си архитект. Трябва му министър на транспорта и съобщенията - еди-кой си инженер. Но това е било възможно в условията на конституционна монархия, а днес сме парламентарна република. Въпреки това ни трябва експертно правителство.
- При такова правителство отговорността не се ли се размива?
- В Търновската конституция има Държавен съд и министрите са подчинени на този съд. Те знаят, че носят отговорност. Затова трябва да имаме здрава съдебна система и прокуратура, която да се изплъзне от зависимостите си. За съжаление от Освобождението насам много рядко сме имали независима съдебна власт. За жалост и след 1989 г. ВСС и другите инстанции се посочват от политическите партии.
- Защо и преди, и сега за българската политика говорим все с някакво трагично чувство?
- След Освобождението имаме големи възрожденски надежда за възстановяване на нашата държава. Но веднага след това народните поборници са забравени. Вазов пише “Епопея на забравените”. Започва първоначално натрупване на капитала. Започват избори по байганьовски. Самият Алеко Константинов е бил кандидат на Демократическата партия в родния си Свищов и описва как се правят избори с гасене на свещи и т.н.
- Тези избори ще успокоят ли хората, или да очакваме нови протести?
- Зависи от това, което ще се случи в близките дни. Ако патовата ситуация продължи и през лятото, наесен ще има и по-големи вълнения. Люшна се махалото. Държавна и общинска собственост станаха мръсни думи, каквато при социализма беше частната собственост. Но аз искам да напомня, че в царство България осветлението, водата и всичко, което е всекидневие, е било в държавния сектор. Не всичко е за продан. А най-тъжното е, че всекидневието души българите. Надяваме се след тези избори да има някаква промяна - най-вече по отношение на доходите.
Разговаря Валентина Петкова, trud.bg
Вашите коментари