Иван Славков е роден на 14 септември 1967 година, в село Партизани, Община Дългопол, Варненска област. Завършил е висше образование в Национален военен университет “Васил Левски” в град Велико Търново. Женен, с две деца. До 1994 г.
е работил в структурите на Министерството на вътрешните работи, след което се насочва към частния бизнес. Избран за общински съветник през мандатите – 2003-2007 и 2007-2011г. Собственик и Президент на професионален футболен клуб „Спартак” Варна в периода 2004 – 2008 година.
- Г-н Славков, вестник “Труд” в своя анализ прогнозира, че имате шанс като независим кандидат да влезете в бъдещия Парламент. На какво се основават този тип анализи и, въобще, имат ли шанс независимите кандидатури в една мажоритарна парламентарна битка?
- Благодаря за въпроса! Останах приятно изненадан от това, което прочетох във в-к “Труд”. В интерес на истината, трябва да бъда коректен, не го разтълкувах точно в този аспект, че ме сочат като вид избираем кандидат. По-скоро, мисля че бях даден като пример евентуално какво може да се случи ако някой от независимите кандидати бъдат избрани. Но не случайно, сочейки моето име при анализа си, всекидневника са се спрели точно на потенциалната възможност някой независим кандидат да пробие тази система – пропорционалната избирателна система и със своята мажоритарна кандидатура (защото кандидатирането на независимите кандидати е точно такъв тип мажоритарно издигане), може да пробие тази цялата система за мен порочна от времето на демокрацията. Или по-скоро какво ми говори това? Смятам, че нагласите в обществото, особено в този момент, след тези събития през месеците февруари и март, са такива, че ако някога в България е имало възможност някой независим кандидат да се пребори за влизане в Парламента, смятам че точно сега в момента е възможно. Срещам се със страшно много хора и виждам каква е нагласата. Първоначално при срещи с хората обикновено незапознатите със ситуацията задават първия въпрос от коя партия съм. И казвайки, че се кандидатирам като независим, в 90 % от случаите отговора е: “Щом си независим, бихме те подкрепили, много добро решение!”. В един момент, много често се получава като продължение на този въпрос и следващия: “Добре, момче, ти получаваш ли субсидии от държавата?” . Когато им отговоря, че не получавам субсидии от държавата, а независимия депутат няма и да получава такива, ако бъде избран, хората го приемат изключително радушно, защото влизайки в диалог с тези хора, в един момент виждам колко болно е за тях харченето на техните лични средства под формата на субсидии, предизборни кампании и политически централи, дори ако щете, за купуване на гласове от политически партии. В крайна сметка, нека си зададем въпроса с какви пари дадена политическа партия купува гласове?
- Ще ми се да излезем от дежурните въпроси и отговори за политически обещания и светло бъдеще и да си поговорим на една тема, която всички политици избягват – доверие между народния представител и неговите избиратели. Възможно ли е то?
- Мисля, че това е възможно, но за съжаление, това нещо досега не се е случвало. При обиколките ми във варненския регион – по общини, по села, аз поемам като обещания, че след изборите и евентуалното ми избиране за народен представител, казвам: “Аз ще бъда с вас, с вашите проблеми и във вашите домове”. Поставил съм си за цел ако бъда избран, да вляза във всеки един дом, ако не мога във всеки поне през къща в едно село, в един малък град и да се запозная с проблемите на хората. Не да ги чакам да дойдат в някакви имагинерни приемни дни, в които човека не може да си позволи да си купи билетчето за транспорт от село до Варна и да се срещне с депутата си. Трябва да се обърне системата! Трябва народните избраници да дойдат при народа, а не народа да се опитва да стигне до тях горе във висините. Само по този начин, политическите избраници и властимащите могат да върнат доверието в себе си и цялата политическа класа да върне доверието в себе си.
Има и още нещо, което искам да добавя – какво забелязвам в момента. Има едно изключително голямо недоверие и всички се слагат под един аршин. Може да звучи като клише, но това са думи, които излизат от устата на обикновените хора – всички са маскари. За съжаление, като се замисля за себе си, не че не ме обижда това, че съм включен в една група, която всички са маскари. Излиза, че и аз съм вид маскара като всичките. Аз за себе си не мога да приема този вид на мислене и поведение и при срещите ми всячески се старая да разговарям, обяснявам, дори да споря очи в очи, а не на митинги, на които са дошли заради кебапчето или парите, дадени му за да присъства на събитието. Дори, честно казано, бих предпочел да се срещам с по-малки групи от хора, където да можеш да вникнеш точно в техните проблеми от по 10-15-20 човека, както беше например снощи срещата в село Звездица. Смятам, че точно това е начина, по който ние можем да спечелим доверието на избирателите, дори и на тези, които не са гласували за нас, защото не са ни повярвали. Прекият контакт с хората да слезеш долу до техните проблеми.
- Свидетели сме на една ужасяващо гадна, отвратителна на моменти кампания. Всъщност, възможно ли е да бъде отстоявано доброто като кауза в българската политика? И сам човек ще може ли да я отстоява?
- Много често ми задават въпроса ако вляза в Парламента какво сам ще направя. Първото за което се сещам да им отговоря е, че силата, която ти дава фактът, че си избран мажоритарно като независим кандидат без партийни обвързаности и хората са повярвали в теб, означава много повече по отношение отстояването на обществените интереси. Защо го казвам? Влизайки в дадена партийна листа, даже в модерните напоследък граждански квоти, хората гласуват в момента за листата на политическа партия. Щеш, не щеш, в един момент трябва да се съобразяваш с това каквото реши съответната политическа партия, защото хората са гласували за нейната листа. Докато при мен в момента остава невероятната свобода на действие аз да защитавам интересите на тези хора, които са гласували за мен, а и на тези хора, които не са гласували за мен. Защото смятам, че да започнем да градим добри каузи в политиката, ние не трябва да правим разделение на “наши” и “чужди”, на гласували за мен и не-гласували за мен. За съжаление, в България се получава едно такова деление на гражданите, ще кажеш, че който вземе властта в София, образно да го кажем, разделя хората на такива, които не са гласували за него по места и такива, които са гласували за него. Да, обаче те забравят, че в крайна сметка всички са български граждани – и гласували, и не-гласували за него. Няма право на деление. Той е поел отговорността да управлява цялата държава, дори и тези, които не му симпатизират. Така че неговите очи трябва да бъдат обърнати към проблемите на всички хора. И тук искам да обърна внимание точно на добрите каузи – аз и моят екип сме си казали, че държим изцяло на позитивната полемика, за да покажем, че ние сме по-добри от останалите, а не да покажем, че другите са по-големи маскари от нас. И, казвайки това, не мога да не спомена за нещата, които са се случили през последните години в България. За съжаление, имам усещането, че за последните 4 години с демокрацията у нас се получи регрес. Отстъпихме от основните човешки свободи и права – нещо, за което ще се борим аз и моят екип много активно. Не случайно и мотото на кампанията ми е “Ти имаш права!”. Това е и като закачка - надписите на билбордовете ни се четат обратно - от дясно на ляво. Сега нещата у нас са обърнати с краката нагоре – вместо да се случват отдолу нагоре, както в останалите демокрации, те се спускат отгоре надолу. За съжаление, властимащите през последните години избягаха от нуждите на народа, от тези първични нужди, трябва със съжаление да го кажа, нужни за оцеляването на българската нация. Защо процъфтява в момента купуването на гласове в България? Стигна се до там, че не само хора от малцинствата продават своя глас срещу определено обезщетение, просто недоимъка сред българите е толкова голям, че се стигна дотам, че и други хора да пречупят чувството си за достойнство, чест, справедливост, за да задоволят моментните си дневни нужди, да го наречем.
- Последният ми въпрос към Вас е малко по-личен – в сегашната обстановка, в която всички се замерят с доноси и подслушвани разговори, Вие сте един от малкото кандидати, за които може да се каже, че не се е занимавал с доноси и не предал приятелите си. Какво Ви коства?
- Мога да кажа, че това в личен план не ми е коствало нищо в духовен аспект. Във физически – да! През последните 4 години се случи за мен един поврат в моя живот. В морално отношение, сам за себе си и за обкръжението около мен, аз мисля че спечелих дивиденти. От друга страна, в продължение на 4 години аз бях лишен от правото на свобода. Бях лишен от правото на справедлив процес. Бях лишен от правото да се грижа за семейството си, да им осигуря нормално житейско съществуване. Бях лишен от правото си да развивам нормални човешки дейности като работа, като обществени ангажименти и други в този аспект. Това е по една проста и обяснима причина, за мнозинството от хората не е тайна – в продължение на 4 години аз бях задържан под стража без съд, без присъда, само въз основа на едни голословни обвинения, въз основа на едни скалъпени обвинения срещу мен. За съжаление, както всичко в държавата ни, при мен се наложи да доказвам, че аз съм невинен, вместо държавното обвинение да докаже, че аз съм виновен. То просто нямаше как да го докаже, но смятам, че това е един последващ процес, който ще търпи развитие. Много се радвам, че най-накрая България случи на Главен прокурор в лицето на г-н Цацаров. Няма да скрия, че в началото бях предубеден след всичко, което се пишеше по медиите, но видях, че Главна прокуратура беше оглавена от един достоен човек, който има смелостта да стигне докрай без да има каквито и да било политически пристрастия и ангажименти при решенията си. За какво говоря? При мен нещата не са приключили, ние разполагаме с много сериозни доказателства за нарушения на висши прокурори и висши полицаи. За съжаление, многократно съм писал жалби до бившия Главен прокурор, до г-н Кокинов, който беше ръководител на Софийска градска прокуратура и от чиито правомощия беше разследването на лица с имунитет, каквито са прокурорите. На онзи етап не получих никакви отговори или отговаряха, че това не е от тяхната компетенция, което не мога да го възприема. Готов съм да подновя жалбата си, която ще изпратя до г-н Цацаров, но не го правя до изборите, за да не се изтълкува като търсене на някакъв политически ефект и дивидент. Смятам, че нещата около воденето на политика и кампания, трябва да бъдат разграничени от личните проблеми, свързани с правосъдната система.
Мога да кажа с твърдото си убеждение, че тези мракобесни времена в България приключиха и искрено се надявам, че следващото Народно събрание ще излъчи едно правителство, в основата на което ще бъде гарантирането на човешките права в Република България за всички граждани, независимо от какъв етнос и какъв произход са.
Разговора води Антон Луков
Вашите коментари