Пламен Орешарски: Демографията е по-голям проблем от икономическата криза

Възстановяването на икономиката е ключ към решението на много проблеми

Пламен Орешарски е роден на 21 февруари 1960 г. в Дупница. Д-р по икономика. Преподавател по финанси в УНСС. Министър на финансите от 2005 до 2009 г. в правителството на Сергей Станишев. Зам.-министър на финансите от 1997 г. до 2001 г. в правителството на Иван Костов. Депутат в 41-вото Народно събрание.

- Как се решихте да приемете номинацията за премиер?
- Мисля, че всеки трябва да помага на страната си с каквото може, особено в трудни моменти като сегашния. Г-н Станишев ми предложи да го сторя по този начин.

- По-близо ли се чувствате до премиерския пост, след като прокуратурата обяви, че бившият вътрешен министър Цветан Цветанов е извършил престъпление?
- Винаги съм се въздържал да коментирам вероятностни ситуации, не бих го сторил и сега.

- Как ще се отрази на изборния резултат скандалът с подслушването, буквално преди часове излязоха нови записи с Борисов, свързани с „уреждането“ на обществени поръчки?
- Надявам се отрезвяващо. Съдържанието на разговорите, както и коментарите на бивши депутати и министри от управляващата доскоро партия, показват защо нараства несигурността в икономиката и защо се свива стопанската активност.

- Президентът отправи призив за сформиране на програмно правителство, за да не изпадне страната в дестабилизация. Възможно ли е да се сформира кабинет под егидата на Плевнелиев с мандата на БСП?
- Президентът има функции само за съставяне на служебен кабинет и наскоро той ги упражни.

- Заражда ли се коалиция "всички срещу ГЕРБ"? Видяхме, че опозицията от миналия парламент - БСП, ДПС, ДСБ, "Атака", плюс партията на Меглена Кунева - "Движение България на гражданите", наеха австрийска фирма да брои гласовете на изборите.
- Това само показва общо недоверие към бившата управляваща партия след приложените от тях изборни практики преди две години на местните и президентските избори.

- Очаквате ли гласове от хора, които до този момент са гласували за ГЕРБ?
- Очаквам гласове от всички хора, които мислят, че така не може да продължи да се управлява държавата - еднолично, с административен и полицейски произвол, водещ до продължителна икономическа депресия и обедняване на все повече хора. Ключовият въпрос за България е загубата на перспективи и налегналото ни отчаяние.
Пътят за нормализиране на ситуацията е само един – подобряване на условията за бизнес. И това не е трудно постижима цел, ако се работи целенасочено.

- Не смятате ли, че икономическата криза е в основата на тежката ситуация, в която е България? Не са ли прекалено тежки обвиненията към кабинета „Борисов“?
- Опасявам се, че се намираме ситуация, в която част от съгражданите ни не свързват икономическите сривове и нарастващата бедност с дейността на отишлото си предсрочно правителство. Като цяло през повечето време ГЕРБ водеха прокризисна, а не антикризисна политика. Към това ще добавим безразборното говорене и наслагване на негативни очаквания върху домакинствата и бизнеса, както и ненужно силовия административен натиск върху бизнеса, пренасочването на усилията на данъчната администрация и митниците вместо към големите данъкоплатци към малките и към микро длъжниците. За това говорят и данните, че през 2012 година в абсолютен размер не могат да се достигнат приходите от 2008-ма година и те изостават с около 1 милиард от приходите от основните данъци. А в относителен дял – приходите по републиканския бюджет към БВП от 23.5 % през 2008 г., намаляват под 20 % през 2012 г. Това означава влошена събираемост, а виновно за това е правителството на ГЕРБ. Загубите от контрабандата, основно на цигари, достигнаха колосални размери. Само ограничаването на тази порочна практика би вляло в икономиката ни над 1 млрд. лева годишно. Ето къде са парите за пенсии и социални програми.

- Имаше упреци към Вас, че не сте усетили идването на кризата, когато бяхте финансов министър.
-Това са несъстоятелни твърдения. Може да се провери – през октомври 2008 г. веднага след Европейския съвет, на който присъствахме с премиера Станишев, обявихме първите антикризисни мерки.
Първата ни реакция тогава беше да сложим пари от резерва в Банката за развитие и да открием кредитни линии към търговските банки. Предполагахме, че първи и най-непосредствен ефект ще бъде затрудненото кредитиране на малкия и средния бизнес. Нещо, което стана в последствие. БНБ, от своя страна, намали задължителните минимални резерви на търговските банки, за да се подобри ликвидността им. Мисля, че с набор от антикризисни мерки успяхме да притъпим действието на външната криза до средата на 2009 година. За съжаление веднага след това тя се стовари с пълни сили в резултат на хаотичната политика на ГЕРБ. Първият голям приоритет на ГЕРБ беше Еврозоната. Напълно неадекватна цел. За съжаление през четирите години ГЕРБ продължиха с прокризисно поведение, чиито тежък резултат изпитваме сега.

- Можете ли да съпоставите вашето наследство, с това на ГЕРБ?
- За четирите цели години на предишния мандат на БСП се реализираха бюджетни излишъци от по 3 и над 3% от БВП, с които се увеличаваха фискалните резерви и се намаляваха правителствените дългове. Често се чува, че икономическите времена били добри. А като бяха добри, колко други европейски страни правиха излишъци и фискални натрупвания? Така в средата на 2009 година фискалните резерви бяха 8 млрд.лева, а правителственият дълг – 10 млрд. лева. По последните данни на Министерството на финансите от края на февруари, фискалните резерви са под 4 млрд.лева, а правителствените дългове са над 14 млрд.лева, след четири години на бюджетни дефицити. Държавните предприятия са затънали в дългове, като някои от тях са увеличили задлъжнялостта си няколко пъти. Пак в средата на 2009 година безработицата у нас бе под средноевропейските нива. Днес вече безработните у нас са над средното равнище в ЕС. По оценки на ЕК нивото на бедност у нас е близо 50%, като само преди година то е било 42%. Другите параметри на стандарта на живот нека ги преценят вашите читатели. Дял в тези негативни тенденции има и външната среда, но тя не може да скрие чисто субективните грешки и поредицата прокризисни действия на бившите управляващи. Трябва да им се признае – тези хора разбират не само как да вкарат една страна в криза, но и как да я задълбочат.

- Реалистично ли е обещанието на БСП за нови 250 000 работни места?
- Всъщност, това число е малко повече от половината от закритите работни места за последните близо четири години.“Благодарение“ на бившите управляващи бяха закрити 400 000 работни места.
Мисля, че успокояването на бизнес климата и връщането на предсказуемостта в икономиката, стопирането на административно-силовия натиск върху бизнеса, който бившият депутат от ГЕРБ Иван Петров нарече рекет, ще реши не малка част от тази задача.

- Привърженик ли сте на прогресивно подоходно облагане?
- Заявените намерения в програмата на БСП за въвеждане на една мека прогресия в облагането на доходите на физическите лица има изразен елемент на солидарност, но крие и рискове за връщане на отделни сегменти от трудовия пазар в сивия сектор. Разбира се, трудно е да се открият мерки само с еднопосочни ефекти.
Аз продължавам да бъда привърженик на ниското пропорционално облагане.

- Кои са най-важните първи стъпки, които ще предприеме вашия кабинет, ако разбира се, избирателят ви гласува доверие?
- Най-важните стъпки са насочени към изчистване и подобряване на бизнес климата - категорично стопиране на административния произвол, развихрил се в последните няколко години, предефиниране на процедурите и практиките на безразборни проверки и натиск върху стопанските субекти, прекратяване на утвърждаващите се практики недостигът на данъчни приходи да се запълва с напрегнати планове за неданъчни такива - санкции и глоби. Още - регулярно възстановяване на ДДС и мерки за цялостно подобряване на събираемостта на бюджетните приходите. Преглед на административните процедури, задържащи бързото стартиране и развитие на бизнеса.

- Бившият премиер Бойко Борисов каза, че пенсионерите са изяли фискалния резерв.
- Избягвам да коментирам финансови тези на бившия премиер. Често не ги разбирам.

- Как реагирате на критиките към Вас от страна на ГЕРБ?
- Не им обръщам сериозно внимание, вслушвам се само в критики от професионалисти.

- Посочете поне един позитив на бившите управляващи. Магистралите?
- Кои точно магистрали – двата лота на „Тракия“ ли? След като това беше основен приоритет на оттеглилото се предсрочно управление и то не можа да задмине предното, дори в този показател, за какви точно магистрали става въпрос?

- Какво очаквате да заварите в хазната?
- Липса на свободни средства във фискалния резерв, практическо отсъствие на фискален резерв. Останали са 4 млрд. лв., но това са целевите фондове - "Сребърният фонд" и фонд "Козлодуй". От тях не може да се харчи. Очаквам по-слабо изпълнение на приходите за 2013 г., както се очертава до този момент. Налице е дефицит от 800 млн. лв. само за първите четири месеца на годината. Ако си спомняте какво беше преди четири години - каква истерия за дефицит от 350 млн. лв.! Сега е повече от два пъти. Тогава обаче имаше фискален резерв от 8 млрд. лв. и по-нисък държавен дълг.

- Какъв е държавният дълг сега?
- Общият му размер е 14 млрд. лв., а ГЕРБ го завари 10 млрд. лв.
Не е ясно и какви скрити задължения ще излязат в резултат на претенции на външни партньори или инвеститори. Имам предвид както арбитражното дело, което води срещу България "Росатом" за оборудването за АЕЦ "Белене", така и евентуалните бъдещи искове от инвеститори във ВЕИ-сектора. Показателно за безотговорното фискално поведение на предишното управление е и големият облигационен заем от 800 млн. лв., който беше изтеглен непосредствено преди падането на правителството, и чийто падеж ще настъпи през август - ще го плаща следващото правителство, което и да е то.

- Ще строите ли АЕЦ "Белене"?
- Гледам на този проект като на икономически. Такива проекти си струва да се реализират, независимо колко струват, ако имат необходимата възвръщаемост. И обратно, дори и да имате много пари, не си струва да ги влагате в проекти с недостатъчна ефективност.

- Кой е най-сериозният проблем за държавата ни?
- За съжаление не е един. Вземете само демографските тенденции – през отминалата 2012 година броят на новородените е свит до 50 000 – най-ниската раждаемост от половин век насам! Погледът в динамиката на раждаемостта показва, че тя винаги е резултат от икономически тенденции и очакванията на хората за бъдещото им благосъстояние. Този факт още веднъж показва степента, в която нашето общество е загубило увереност в перспективите си. Въпреки всичко аз съм оптимист за страната ни.
При упорита работа и по-висока степен на съгласие в обществото, можем да заменим отчаянието с надежда.