Вътрешният министър: Последната заплаха за живота на Цветанов е отпреди седмица!

19:34, 30 Март 2013

Министърът на вътрешните работи в служебния кабинет Петя Първанова е преживяла лично последното отлагане на членството на България в Шенген. Не се е чувала с предшественика си Цветан Цветанов, откакто той й предаде щафетата.

Първанова няма амбиции да остане в политиката и твърди, че има репутация на човек, който не прави услуги.
В ефира на bTV тя увери, че е разпоредила пълно съдействие на МВР за прокурорската проверка във ведомството, инициирана от главния прокурор Сотир Цацаров след сигнал на лидера на БСП за незаконно подлушване на политици и журналисти.

- Какво си взехте от вашия кабинет в новия?
- Нищо, още не съм си изчистила бюрото. Може би събота и неделя, като остане време.

- Строг началник ли сте?
- Не съм строг началник, не искам да се идва в 8:30 часа, да се тръгва в 17:30 часа, формално да сме отговорили на няколко преписки, че не са от наша компетентност. Разбирам да ръководиш някого, като му помогнеш, да го научиш и когато си му дал възможност да сбърка един-два пъти, тогава да му покажеш, че така не става. Аз съм изискваща и даваща.

- Разбрана ли сте?
- Вярвам, че да.

- Тежи ли ви сянката на Вашия предшественик?
- Не. какво би могло да ми тежи.

- Имаше коментари, че служебното правителство е маскиран ГЕРБ. Обижда ли ви тезата, че от Вас нищо не зависи?
- Вярвам, че е по-важно какво ще говорят, когато свърши мандатът на служебното правителство.

- Несигурна ли се чувствате в новата си роля?
- Не бих казала, ако се чувствах несигурна, нямаше да се съглася.

- От кога е последният сигнал за заплаха за живота на Цветан Цветанов?
- Миналата седмица ми докладваха за наличието на заплаха и оттогава не съм получавала.

- Вие ходите ли с охрана?
- Не, имам шофьор и кола. Очевидно и слава богу, за мен няма сигнали.

- Вашите съседи как реагираха в промяната на статуса ви?
- Усмихваха се някои. Те го считат да риск. Аз реших, че съм добър адвиминистратор я в такъв момент има нужда от добър мениджмънт. Не го оценявам като риск, просто е голямо предизвикателство.

- Била сте в хор „Бодра смяна” - хорист или солист?
- Хорист.

- И сега как се чувствате - като солист?
- В кръга на шегата си казвам - защо не станах певица...

- А защо се съгласихте да излезете на светло?
- Не ми сработи чувството за самосъхранение в този момент, отговорността победи чувството за самосъхранение.

- Как се промени животът ви, освен, че ви возят на работа?
- Моят живот не се промени много. Аз и като директор на дирекция си имах по 12 часа работен ден, сега са малко повече - 14. И мъжът ми сам си глади ризите.

- Преди гладехте ли?
- Събота и неделя, когато имам повече време. Сега той си ги глади.

- Как реагира вашият партньор на предложението?
- Той е единственият на когото казах и то след няколко дни. Борих се със себе си тогава му казах. Той каза: Както си решиш. Съвсем свободно. Той е инженер, няма нищо общо със системата. Много си приличаме вероятно в посока на това, че никой не може да каже на другия какво да прави и същевременно се разбираме.

- Как станахте преводач в посолството?
- Бях завършила немска гимназия, имах здравословен проблем, не трябваше да чета и да гледам телевизия, а да работя. Разбра се, че има свободно място. Явих се, изпитаха ме, харесаха ме и започнах. Научих се на дисциплина, на ред, да бъда точна, да не закъснявам.

- Когато бяхте преводач, всичко е минавало през вас, имахте ли друга специфична роля, да докладвате някъде?
- Не, това не ми е присъщо. Някак си успяла съм да мина живота си, без да докладвам на никого нищо.

- Предлагали ли са ви?
- И да са ми предлагали, не съм разбрала.

- Как успяхте да се издигнете, удобна ли сте?
- Не, аз съм диалогичен човек до момента, до който не се засегне принцип. И съм убедена, че той трябва да бъде отстояван. Тогава си казвам какво си мисля.

- Правите впечатление на мълчалив човек, предпочитате да мълчите и сега,смятате ли, че това е качество в днешното ви амплоа?
- Не съм мълчалив човек, по-скоро говоря, когато има какво да се каже.

- Ще се намерят ли пари за ротацията на полицаи, каквато идея предложи премиерът?
- Аз споделих с него, че подобни средства не са предвидени, но имаме верението му, че ще бъдем подпомогнати за тази ротация. Очаквавм от директорите да ме информират, за да поискаме от министерството на финансите необходимото.

- Това, че МВР няма да използва специални разузнавателни средства по изборите, няма ли да попречи на работата ви по схеми за купуване на гласове?
- Не вярвам. Методическите указания на главния прокурор за много ясни и са в посока бързина и адекватност на реакцията. Прозводствата, които ще се образуват във връзка със сигнали, ще бъдат предимно бързи.

- Как се грижи полицията за психологическото здраве на своите служители? Само от началото на годината има три сигнала.
- Това са много тъжни инциденти.

- Търсят ли полицаите сами психологическа помощ, без да са изпратени от началниците?
- Имало е случаи полицаи сами да търсят психологическа помощ.

- Полицаи казват, че се чувстват мачкани от една страна. МВР усеща ли тези нагласи?
- МВР по високите етажи не е съвсем точно. Ние също сме хора. Ние също виждаме какво е на улицата. Наистина не им е никак лесно, но те са млади хора, обучени, знаят как да действат и преценяват на място.

- Казват, че началниците ги натискат да си траят, особено в конфликтни ситуации в ромски махали.
- Указанията не са „Трайте си!”, а да има балансирано поведение. За съжаление се е наложило в обществото, че какъвто и инцидент да се случи, се тълкува като полицейско насилие. Именно заради това се предлага да са по-предпалзливи. Като че ли твърде много се фокусира обществото върху това, че много често има прояви на полицейско насилие, а не обръщаме внимание, че 80 полицаи са били заплашени и нападнати от началото на годината. Може би трябва да мислим и за това, че полицаят е призван за пази, но и му се дължи респект.

- Вече изглежда допустимо да се нападат полицаи вече. С какво полицаите са предизвикали подобно поведение?
- В годините е имало ситуации, вкогато поведението на полицейските служители не е отговаряло на морала. В много голямата си част полицейският служител е достоен човек.

- Знаят ли българските полицаи кога и как да използват оръжието си?
- Това е основното им задължение - кога да използват или да не използват най-вече.

- Първоначално беше въведен стандартът „абсолютна необходимост". Какво значи?
- Да, няма дефиниция за него. Означава, че се прилага оръжие, не когато няма друга възможност, а когато е абсолютно необходимо.

- Ако се опитаме да го приложим в реалността, полицай се опитва да да спре заподозрян за кражба, той не иска да бъде спрян, абсолютно необходимо ли е полицаят да използва оръжие или не?
- Има юристи-корифеи, които по-добре от мен ще дадат отговор на този въпрос. Тази норма се въведе скоро, няма практика.

- Това с абсолютната необходимост звучи толкова абстрактно, че може да дове до крайности - или прекомерно да се използва оръжие, или никога.
- Колегите са обучени и имат реална преценка.

- От друга страна МВР бива обвинявано в прекомерна проява на сила. Изгубен ли някъде балансът?
- Не е изгубен.

- Как станахте главен комисар?
- Беше 2010 г. На празника на министерството, разбрах предишния ден. И ми връчиха пагони.

- Какво е усещането?
- Странно, аз съм пацифист по душа. Униформата я уважавам, но не съм имала стремеж да я нося.

- Имате ли?
- Имам, има и шапка. Малко е натруфена, можеше да е по-обрана. Харесва ми бойната униформа.

- Започвате в прокуратурата, когато Никола Филчев е главен прокурор. Вашите впечатления?
- Нищо лошо не мога да кажа. Много добър пеналист.

- Легенди се носят за хвърляни пепелници... Била ли сте свидетел на такива неща?
- Не. Гордея се с реда, който оставих след себе си.

- И тук какво трябва да подредите сега?
- Не си поставям големи цели. МВР е министерство на реда, има дисциплина, всеки си знае задълженията. Сега е важно да създадем необходимите условия, така че да проведем изборите спокойно и демократично.

- Излязоха твърдения, че има частен ГДБОП, иницииран от вашите предшественици - за подслушване на политици и журналисти.
- Учила съм, че когато на гражданин му стане известно закононарушение, той е длъжен да подаде сигнал. Такъв сигнал до момента не е получен.

- Журналистите, които поддържат сайта „Бивол”, смятат, че са разработвани.
- Нямам такава информация. Ако някой чувства, че е под угроза или спрямо него се действа незаконосъобразно, той е длъжен да подаде сигнал.

- Ако държавата те наблюдава и разработва, а се оплачеш, няма да ти каже, че това е така.
- Не съм съгласна. Държавата е дължна да спазва закона.

- Усещате ли натиск?
- Не.

- Търси ли ви някой за нещо?
- Очевидно съм си създала име, че не съм по услугите.

- Бившият министър съветва ли ви нещо?
- Не съм го чувала от деня, когато си предадохме щафетата.

- Какво ви каза тогава?
- Каза нещо, което не се сбъдна: „Сега отвсякъде ще започнат да ти се обаждат за нещо". Засега не се обаждат.

- Разочарована ли бяхте, когато разбрахте, че Шенген отново ни се разминава?
- Много го преживявах. Ние направихме всичко, каквото трябваше да направим. Шенген не е самоцел, а задължение. Записано е, че България ще изпълни тези и тези критерии, и след това ще има решение за приемане. Но винаги има изненади. На този етап не би могло да се направи кой знае какво.

- Явно това решение е политическо, а не обективно, в този смисъл готова ли сте за политиката, където не всичко е свързано с обективността?
- Нямам амбиции в политиката. Пред мен има много пътища, имам образование.

- Заемате поста в един тежък за МВР момент, от гледна точка на отвличането на Лара.
- Вярвам, че ще ме разберете, но няма да говоря по случая.

- А тежи ли ви?
- Като човек, да. Искрено се надявам и се моля, всичко да се развие положително.

Миролюба БЕНАТОВА, "ХРЪТКИТЕ"

Вашите коментари