Марин Райков: Социалната криза в България се превърна в политическа

22:33, 15 Март 2013

Марин Райков, министър-председател на Република България, в интервю за предаването "Панорама" на БНТ, публикувано от Агенция "Фокус"

Водещ: Сега да видим дали служебното правителство иска да овладее бъдещето или поне настоящето. Тук е новият премиер Марин Райков. Добър вечер.
Марин Райков: Здравейте.
Водещ: Първо да ви попитам овладявате ли последствията от урагана в Габрово и другаде?
Марин Райков: Все още… вероятно ще отнеме малко време, за да овладеем последствията напълно. Сега засега все още се оценяват щетите. Аз съм в постоянен контакт с кметицата госпожа Христова. Вие знаете, както вече казах, за съжаление има и смъртен случай. Подстанцията, която следва да бъде ремонтирана, ще отнеме още известно време. По всяка вероятност околните села ще останат по-дълго време без ток. Надяваме се студът да не ни постави в още по-тежко положение. Но първата мисъл, която имаме, е мисъл за хората, които в момента преминават през това тежко изпитание. Знаете, че всички дейности се координират от министъра на вътрешните работи. Сутринта, също и това го споменах, във връзка с щетите, които са нанесени на областната болница, беше в Габрово и министърът на здравеопазването. Полагаме всички усилия, които могат да бъдат положени, но ситуацията очевидно е притеснителна.
Водещ: Господин премиер, освен бурите, какво не е наред в България? Какво заварихте? Ако можем с едно изречение.
Марин Райков: С едно изречение е много трудно. Почти стана банално да казваме, че в България няма финансова криза. Но постепенно социалната криза, която е очевидна, се превърна в политическа. Една част от българите действително платиха една много тежка социална цена за кризата и се почувстваха до голяма степен изоставени от държавните институции, от обществото, сами изправени пред своите затруднения. И по всяка вероятност това, което е най-тежко, е именно загубата на доверие, загубата бих казал дори на известна смелост сред част от нашите сънародници. Това са изрази в тези демонстрации, които видяхме на улицата.
Водещ: А вълната от самозапалвания какво е? Явно нещо дълбоко се е счупило между народа и държавата.
Марин Райков: Това е един акт на отчаяние. Един акт на отчаяние, който аз не се наемам да коментирам или да му давам оценка, има си хас. Изпитвам искрено единствено едно голямо състрадание към тези хора. Вие знаете, че в първия работен ден на това правителство не случайно отидох да поискам благословията на Негово светейшество. Всъщност истинската цел на моето посещение беше да го насърча да се обърне към българите, които се чувстват най-отчаяни, по някакъв начин да ги окуражи и да им каже, че оптимизмът не е неоснователен. Това правителство ще направи всичко възможно поне частично да върне доверието на хората.
Водещ: Доверието да върне. Обаче чакайте, едни чакат от вас да оправите абсолютно всичко. Но други казват: занимавайте се само с подготовката на изборите. По-добре много задачи, или една задача, но свършена добре?
Марин Райков: Би било много лесно, ако задачата беше само една. Дори само организирането на изборите е едно голямо предизвикателство и нашата голяма амбиция е да се справим с това предизвикателство и да внушим една сигурност в обществото, че тези избори ще бъдат демократични и прозрачни. Но това не може да бъде единствената ни цел, тъй като хората очакват от нас много. Обикновено след големи очаквания идват големи разочарования. Аз винаги съм подчертавал от самото начало на нашата работа – ние не обещаваме чудеса. Ние само обещаваме, че ще се постараем да направим максимума.
Водещ: А някой преди вас обещавал ли е чудеса? Отграничавате ли се от някого в момента?
Марин Райков: Моята цел не е да се разграничавам, а да обединявам.
Водещ: Добре, как… да се върнем за изборите, защото там разграничението е най-ясно. Опозицията, доскорошната опозиция май няма доверие на кадрите на ГЕРБ тук и там, и не вярва, че те могат да организират едни честни избори.
Марин Райков: Господин Василев, аз днес имах среща с господин Станишев. Преди това, разбира се, се видях с господин Борисов и беше нормално днес да се видя с втората по численост на депутатите в парламента политическа партия. И му казах много директно – за мен има само един лош резултат възможен и това е резултатът, който не би бил признат от партията, която губи. Следователно аз съм категорично решен ние да организираме едни прозрачни избори в България, които действително никой да не може да оспори като резултат.
Водещ: За тая цел ще махате ли хора тук и там? В МВР, в Информационно обслужване?
Марин Райков: Този въпрос е важен въпрос. Според мен отделните хора са част от една система. Ние ще направим така, че цялата система да функционира. Не би било добър сигнал, ако ние създадем хаос или започнем да кадруваме в момента на всички равнища на изпълнителната власт в името на това да покажем, че имаме нов подход. Нашият нов подход ще се отрази в начина, по който ще организираме изборите.
Водещ: Добре, вие самият чувствате ли се обвързан с ГЕРБ? Говоря и за вас, и за другите в кабинета, които са били заместник-министри в предишния.
Марин Райков: Ние сме, ако не се лъжа, четирима, които сме заемали съответно функции в правителството на ГЕРБ в някакви периоди от време. Аз лично за себе си мога да кажа, че съм бил заместник-министър и в правителството на Иван Костов, бил съм български посланик зад граница при правителството на господин Сакскобургготски. Единствената обвързаност, която мога да афиширам, е обвързаността си с България. Интересува ме единствено и само това, което можем като правителство да постигнем за този изключително кратък период от горе-долу три месеца.
Водещ: Кога ще кажете как е оставил държавата предишният кабинет тогава? Не го ли дължите на обществото това?
Марин Райков: Тази преценка не ни принадлежи, именно защото ние сме длъжни да бъдем неутрални. Ако направим такава преценка, в нея ясно ще прозира отношение. Тоест нашата претенция за неутралитет ще стане неоснователна.
Водещ: Истината претенция за неутралитет ли е?
Марин Райков: Истината е нещо, което ние дължим на българските граждани. Но, ако тръгнем в момента да разследваме предишното правителството… Нека да не забравяме и нещо друго, гражданите са на улицата, защото те не крият, че имат упреци към всички български правителства в последните 23 години. Аз не мога да кажа нещо за сегашното, тоест за предишното правителство, но да не кажа за по-предишното и за другите. Днес го казах много ясно и на господин Станишев, който призова да се дадат политически оценки за правителството на господин Борисов и аз му отговорих, че ще се въздържа, но го успокоих, че по същия начин няма да дам оценка и на неговото правителство.
Водещ: Но, ако кажете едно число – какво има в хазната, това политическа оценка ли е?
Марин Райков: Прав сте. В момента ние правим една изключително задълбочена оценка на възможностите, които имаме в момента, да решим някои от социалните проблеми на българите. Едно е сигурно, че на 1 април ще увеличим пенсиите – така, както беше казано, средно с около 9%. Продължаваме да търсим резерви в бюджета, за да решим други проблеми. Ще бъдем с един по-голям, бих казал, интерес, с по-голяма грижа по отношение на социалните жестове, които се очакват от нас. Но, разбира се, няма да изпадаме в популизъм. Ние не можем да дадем това, което го няма, защото това означава да го платят следващите поколения. Освен това ние ще държим на финансовата стабилност, защото тази финансова стабилност е последната гаранция, че нещата няма да се влошават, а постепенно макар, ще се подобряват.
Водещ: Някои заместник-министри подават оставка. Вие ли ги карате?
Марин Райков: Не. Има закон. Законът трябва да се спазва. Политическите кабинети подават оставка. Тези участници в тези политически кабинети, които ние преценим, че могат да останат да работят с нас, го правим. Това не означава, че другите следва да се чувстват заклеймени или недооценени. Пак повтарям, моята амбиция не е да създам нова бюрокрация, тя не би могла и да сработи за толкова кратко време, но очевидно е, че с някои ще се разделим, но други ще останат.
Водещ: А областните управители ще сменяте ли?
Марин Райков: Областните управители очевидно са връзката между местната и централната власт и би било тотално неуместно точно сега да се сменят тези хора, защото това означава да престане да работи практически администрацията. От нас днес и фирмите, и гражданите очакват работеща администрация. Не можем да си позволим да блокираме държавата. Хаосът не води до никъде.
Водещ: Господин Райков, направи ми впечатление, че се обърнахте специално към медиите. Те жегнаха ли ви с нещо?
Марин Райков: Не, не. Ни най-малко. Обратното. Мога да кажа, че отношението ми към българските медии винаги е било изключително позитивно. Те са призвани да говорят от името на хората, включително от тази част, от най-уязвимата част на българското общество, която се чувства не достатъчно чута от управляващите. Така че това е съвсем нормално. Не бягам от критиките, смятам, че те са неизбежни. Приемам ги. Това, което неотдавна също така подчертах, че медиите са това, което едно общество говори само на себе си. Те имат и определена отговорност. Те са четвъртата сила, четвъртата власт по-скоро, а всяка власт трябва да има и някаква отговорност. Разбира се, че има сред някои амбицията от четвърта да се превърнат в първа, по-нататък и в единствена, казвам го почти на шега, но и това също е нормално.
Водещ: Наистина ли ще свалите цената на тока и ще се борите с монополите?
Марин Райков: Не. Ние не сваляме цената на тока. Цената на тока се сваля от ДКЕВР. Ние вече създадохме предпоставки, създадохме условия цената да падне. И цената падна. Вие знаете, на основата на приетите от Народното събрание закони се създадоха условия това да се извърши. Ще продължим да търсим по цялата верига на ценообразуване тези пробойни, които са се създали през годините и които позволиха този абсолютно недопустим стрес, който се създаде за българските граждани.
Водещ: Въпросът е да ви стигне времето, защото това не е ли твърде амбициозна задача? Аз бих казал и електронното правителство не е ли твърде амбициозна задача за едно служебно правителство? Не е ли по-важно да накарате администрацията да работи и да не се ослушва сега в междуцарствието?
Марин Райков: Не, аз съм убеден, че говорейки за електронното правителство, това е една задача, която с основание ние сме определили като една от основните, тъй като ние нямаме, разбира се, амбицията в рамките на два или три месеца да приключим този процес. Това не е реалистично. Ние ще изготвим един много строен, реалистичен проект, програма, за въвеждане на това правителство. Паралелно с това ще предприемем и конкретни стъпки. Но да не се спирам на тях. Господин Роман Василев дори ми е оставил някои бележки какво в технически план да кажа. Откровено да ви кажа, това няма да говори за много от българите кой знае какво. По-важното е друго – за нас електронното правителство е най-добрия инструмент за борба с корупцията в администрацията. Това е най-добрият начин българите да спестят време и средства. Това дава една гаранция за прозрачност, за качествено обслужване на бизнеса. Той има нужда от това.
Водещ: Ще успеете ли друго – да подпишете договор с Македония? Защото вие написахте меморандума от 1999 година и от вас може би трябва да чакаме втори дубъл.
Марин Райков: Знаете ли, има една поговорка, че за любовта са нужни двама. Ние ще направим всичко възможно. Декларацията от 1999 година, в чието редактиране участвах аз, е действително основата на нашите отношения. Това е един договорен текст. Той трябва да залегне в основата на този договор.
Водещ: Но там няма любов, така ли?
Марин Райков: О, не съм казал това. Надявам се, че ще има, защото тази любов е най-добрия гарант за европейското бъдеще на Република Македония.
Водещ: Кой решава какво става в България, господин премиер, българите или великите сили? Дали американците и руснаците воюват на наша територия?
Марин Райков: Аз не съм привърженик на теориите за конспирациите и т.н.
Водещ: Да, но в тях бяха разказани много от събитията напоследък – американския човек срещу руските хора и т.н.
Марин Райков: Струва ми се, че това е малко опростено. По-скоро смятам, че в България се сблъскват българи, които го правят в името на нечии чужди интереси. Това е по-тъжното. Ако ние имаме ясно разбиране за националния си интерес; ако ние имаме достойнството, гордостта на българи, ще можем да го защитим и ще можем наистина да осигурим едно по-добро бъдеще на България.

Вашите коментари