- Г-н Костадинов, достатъчно млад сте, а вече имате политическа биография. Кога започна този интерес към политиката?
- Влязох във ВМРО още на 18 години. Тогава бях студент във Великотърновския университет, но още като ученик имах желание да вляза в националистическа организация. Тогава единствената такава беше ВМРО. Впоследствие, станах председател на младежката организация във Велико Търново. След това станах координатор от 2002 до 2009 г. , а от 2009 до 2012 г. бях зам.-председател на ВМРО. По принцип, винаги съм смятал, че проблемите трябва да си ги решаваме ние самите. И най-вече тези, които ги виждат и имат достатъчно воля, умения и желание да ги решат. А не да чакаме някой друг да ни оправя. Причината, която ме провокира да се занимавам с политика, въпреки всички негативи, които носи политическата дейност след себе си, е тревогата, че България е изправена пред много сериозна криза, да не кажа и катастрофа. В момента, нашата страна има необходимост от усилията на всички хора, които могат да помогнат да преодолеем тази криза. Абсолютно всички! Нито една партия сама не може да се справи с националните проблеми. Тези проблеми, между другото, когато започнах да се занимавам активно с обществена дейност, бяха същите, но не бяха толкова изострени. Времето минава и ние го губим! Нищо добро не се случва и съответно животът в България става все по-труден и по-безнадежден. Така че, към настоящия момент, сме изправени пред ситуация или да хванем последния влак, образно казано, или след няколко години да заминаваме извън България, защото наистина държавата ни е изправена пред тотален колапс. Който не го разбира - толкова по-зле за него.
- Има ли политик, от когото се възхищавате и на когото бихте искали да приличате?
- В политиката - не! Има един човек обаче, на когото се възхищавам. Той е един от най-големите съвременни меценати, всъщност, той е най-големия български дарител - това е Милен Врабевски, който всяка година отделя от своите собствени средства за съхраняване и подпомагане на българската национална идея сред българските общности зад граница. Помага на млади хора, деца, ученици, студенти в Македония, Румъния, Сърбия, Гърция, Албания, Турция, Молдова, Украйна, Русия. Подпомага активно и българите мюсюлмани у нас. Така че за мен това е пример за човек, който не чака някой друг да му решава проблемите, нито пък чака държавата - тази прословута държава, която в България е виновна за всичко. Той прави всичко, което смята за необходимо сам.
- А в какъв политик не желаете да се превърнете?
- Не желая да се превърна политик като тези, които управляваха държавата през последните 23 години! Смятам, че България трябва да има политици, които в най-скоро време да започнат да дават това, което българите искат от тях - добър пример. Нищо друго! Политиците трябва да дават добър пример. Към настоящия момент, обаче, това не се случва.
- Другата ви голяма страст е историята. Считате ли, че българите се учат от историята си?
- Не! Не се учим от нашата история. И няма как да се учим, първо защото не я познаваме достатъчно. Поради което, както е много добре известно, историята често се повтаря като фарс. От тук идва и голямото ми опасение да не се получи онова, което стана през 1997 г. Когато народните протести доведоха на власт едно правителство, натоварено със страшно много очаквания, с големи властови възможности, което концентрира голяма власт в себе си. В един момент то държеше всички лостове за управление на страната, но не използва тази обществена енергия, която беше в негова полза за развитие на България в правилната посока. Същото е на път да се случи и в наши дни и за това за всички нас, които участваме в протестите, независимо дали сме политически изкушени или не сме, е много важно на тези избори да намерим най-доброто решение за България.
- Вие сте известен с Вашите изследвания на демографската криза в България. Толкова ли е страшна тя?
- Изводът е един - България умира.
- Не звучи ли това доста страшно?
– Не! Това е реалността - за 20 години ние изгубихме около 2 милиона българи, от които една част безвъзвратно. Просто си отидоха от този свят. Повече от милион и четиристотин хиляди емигрираха в чужбина и поколението им постепенно губи българските си корени. Ако така продължава да губим по милион на всеки десет години, а ние вече сме под 7 милиона, можете да си представите кога ще изчезне България. На практика, най-голям е спадът основно при българите, докато циганите, за сметка на това, се възпроизвеждат със страшно бързи темпове. Това, което мога да кажа като новина е, че вече имаме област - област Монтана, в която българското население от 0 до 4 години вече е под 50 %.
– А има ли решение за изход от демографската криза?
– Има решение, естествено. Много пъти съм ги споменавал и те не са измислени от мен. Това са решения на аналогични демографски кризи в други държави. Включително и в съседна Гърция, където имаше подобен проблем преди 30 години. И в резултат на прилагането на две мерки, гърците от 8,5 млн. станаха 11 млн. Тоест, те преди 30 години бяха с половин милион по-малко от нас, а сега с 2,5 млн. повече. За какво става дума? На първо място, за поощряване на раждаемостта сред българите. Натъртвам, сред българите, като говорим за комплекс от мерки. Няма да стане единствено само с финансово стимулиране, защото проблема до голяма степен е ценностен. За част от младите хора, децата не са ценност, а са бреме, което ги ограничава в тяхната свобода. На второ място, ние трябва да стимулираме завръщането на българите от нашите традиционни диаспори в чужбина - така или иначе са заплашени от асимилация. По подобен начин, Гърция пресели над 600 000 гърци от бившия СССР. И, разбира се, на трето място да не забравяме икономическите емигранти. С поредица от икономически стимули можем да ги върнем обратно в България.
– Вие напуснахте ВМРО. Може ли да се каже, че ВМРО вече е част от Вашето минало?
– ВМРО е част от моя живот! Това са 15 години от живота ми, с които мога само да се гордея. В тази организация има страшно много свестни хора. Друг е въпроса, че енергията на всички хора, които бяха през годините във ВМРО, беше „оползотворена“ от Красимир Каракачанов по най-неправилния, от политическа гледна точка, начин. В резултат на което, името на ВМРО се превърна от български национален символ в символ на политическо всеядство и дори в един от символите на криминалния политически преход. Нещо, което аз не смятам, че редно, защото ВМРО действително е част от българската история и традиция от 1893 до 1944 г. И никой няма никакво право да петни този символ. Мисля, че начело с Каракачанов, ВМРО се превърна в нещо като частна фирма. Опитахме се да спрем този процес. Но, за съжаление, не успяхме. Борбата обаче продължава - продължаваме да работим за българската национална кауза – както аз, така и още стотици и хиляди симпатизанти на националната идея в цялата страна. Вярвам, че някога все пак ще успеем да постигнем целите, заради които влязохме във ВМРО.
– Вие сте и общински съветник. Ще съумеете ли да прокарате част от идеите във варненския Общинския съвет?
– В общинския съвет във Варна, добрите идеи е невъзможно да бъдат прокарвани, по простата причина, че там има желязно конформистко мнозинство, което е абсолютно невъзприемчиво към идеи, които биха могли по някакъв начин, дори и виртуално, да застрашат статуквото в България или Варна. Помните, че имаше няколко, в буквалния смисъл на думата, революционни идеи, които прокарани на първо четене, след което на второ гласуване бяха стопирани. Така беше с предложението колите с газови уредби да плащат само 50% от дължимия данък МПС. Така беше и с преименуването на местностите, една съвсем нормална идея, която и в Гърция, и в Турция, и в Сърбия, и в Албания, и къде ли не е осъществена отдавна. Всичко оова не би трябвало да срещне някакъв сериозен отпор, но стана точно обратното.
– По едно време това Ваше предложение се превърна в международен въпрос?
– Да, стана международен въпрос и стана ясно, че в България всеки друг може да защитава своите интереси, само не и българите! Излиза, че ние можем съвсем спокойно да отстъпим и пред Турция, и пред Румъния, и пред Гърция, и пред Македония, и т.н., но ако се налага да защитаваме българските интереси дори вътре в държавата си, не може. Но това, че нещата в Общински съвет – Варна не се случват, мен не ме отчайва. Предложенията трябва да се дават. Добрите решения да се предлагат. И ако не се случват, това остава на съвестта на хората, които са ги отхвърлили. Аз и моите съмишленици имаме решения на голяма част от проблемите на града. Когато му дойде времето, ако избирателите във Варна гласуват в полза на един нов политически и обществен модел, всичко ще си дойде на мястото. Вярвам, че Варна има бъдеще!
– В крайна сметка, тази политика - на този кмет и на това мнозинство, доведе до масовите протести във Варна. Очаквате ли промяна?
– Всички си задават въпроса защо точно Варна протестира толкова масово. Ами, аз веднага мога да отговоря – Варна винаги е имала традиции в това отношение. Ще припомня, че първите протести в страната срещу приватизацията на ЕРП-тата, бяха организирани тук от синдиката на енергийните работници, който беше под ръководството на Даниела Янева. Това се случи още в края на 2005 г. През 2006 г. пък бяха организирани големи протести срещу ниското напрежение в мрежата. В резултат на този протест, ние варненци, нахлухме в офиса на Е.ОН, които тогава бяха собствениците на “Енерго”-то и принудихме лично собственика на фирмата - Манфред Паш, да дойде от Германия в България и да преговаря с нас. Между впрочем, тези протести тогава доведоха до спад на цените на акциите на Е.ОН с 10 % на международните борси. Същото се повтори през 2008 г. и през 2009 г. така, че на практика ние тук многократно сме доказвали, че няма как да се държат с нас като с колония. Според мен, това е едно от обясненията за голямата масовост на протестите във Варна. Това ме кара да се гордея с моите съграждани. Има и други причини, разбира се. Наистина е огромно надуването на сметките на потребителите. Аз например, за единия месец имах 130 лева сметка, за следващия стана 260 при все, че съм отсъствал от Варна повече от половината време. Няма логика, тъй като потреблението ми е едно и също. Оказа се, че това е не само мой проблем, а на още десетки хиляди от нашите съграждани. Нямаше как хората да не излязат да протестират.
– Ще се ангажирате ли с прогноза за изхода на протестите?
– Протестите много бързо постигнаха резултати, които не сме очаквали да бъдат постигнати. Първоначално, те бяха насочени срещу ЕРП-тата, но впоследствие падна правителството. Което отпуши още по-голяма и грандиозна обществена енергия. Видяхме, че миналата неделя на протеста се събраха над 50 хил. души. И това е най-големия протест в нашия град от началото на демократичните промени в България. Тази обществена енергия трудно ще бъде уталожена, макар че се опитват по всякакъв начин да я канализират, да я контролират, да я вкарат в определено русло, да разочароват хората, да ги отблъснат от обществената активност. Според мен това, което се случва, е една малка революция, която поставя своите искания. Друг е въпросът, че тази революция е уникална – тя няма водачи. И аз съм един от тези хора, които протестират още от първия ден, но всички ние излизаме на улицата вече повече от 20 дни не защото някой ни е повикал или организирал, а защото това е начина да изразим своето отношение към проблемите, които ни заобикалят. Именно това е гражданското общество, за което толкова много се говори. За първи път имаме протест, който не е организиран от партия или обществена група за натиск. Просто, хората излязоха сами, огледаха се, видяха, че са много и разбраха, че са силни. Големият проблем е, че след постигната голяма цел - падането на правителството, всички останали искания, които улицата поставя за ВНС за промяна на Конституцията, за нова политическа система, на практика към настоящия момент, няма как да станат, защото изпълнението на тези идеи зависи от хората, срещу които е протеста. И те няма да го допуснат. И това е ми голямото притеснение. Че ако цялата тази обществена енергия не намери, по някакъв начин, свое изражение, ще се стигне до още по-сериозна апатия. Защото знаем какво следва след голямата надежда, ако ни споходи голямо разочарование. И ако тази апатия отново надделее, това според мен ще бъде последния протест! Ще се засилят емиграционните процеси и тези хиляди млади хора, които излязоха по улиците, ще си отидат. Видяхме, че основния профил на протестиращия е човек на около 25 години със средно или висше образование. Това са младите хора на България. На тези протести видях хора на по 18 или 19 години, които ми казаха, че току- що са завършили училище и за тях просто няма работа.
– А мислите ли, специално във Варна, че предстоящите избори ще бъдат и местни?
– Във Варна протеста започва все повече да се настройва и насочва срещу Кирил Йорданов. Той, според мен, направи една много сериозна грешка, давайки една пресконференция на която заяви, че няма да подаде оставка. Това, което постигна е, че раздразни още повече хората. И според мен е твърде вероятно протеста тепърва да се фокусира предимно върху него. Всъщност, протестът премина през различни етапи – първо срещу ЕРП-тата, после срещу правителството, след това срещу политическата система, а сега е на път да се насочи срещу местните феодали. Виждаме, че подобни действия срещу неуспешни кметове има не само във Варна, но и в Пловдив, Русе и т.н. На много места хората се настройват срещу “вечните” кметове. Знаете от историята, когато една революция тръгне, когато се постигне първата цел, следват втора, трета и с всяка една постигната цел, хората стават все по-смели и по-дръзки и все по-трудни за спиране. Народната енергия, на практика, е невъзможна за обуздаване.
– Какво е Вашето послание към протестиращите?
– Ще отправя едно много просто послание и то е следното: Хората трябва да намерят сили в себе си и да гласуват на следващите избори! Трудно ще е, но да направят избора си като гледат внимателно всеки един от кандидатите и всяка една от партиите и да си спомнят какво са правили в миналото. Защото в България почти няма партия без история и няма непорочно заченати политици. Нека видят какво са говорили, какво са направили, дали има разминавания между думите и делата. Аз казвам, че не мога да разреша всички проблеми сам. Имам решения само за част от тях, но всички сериозни предизвикателства, пред които България е изправена, изискват националната енергия на всеки един общественик, лидер и, въобще, отговорен българин.
Разговора води Антон Луков
Вашите коментари