Арх. Жечев, Вие сте участвали в управлението на Добрич, варненска област и Варна и имате поглед върху развитието на целия регион. Кои са проектите, с които най-много се гордеете в качеството си на архитект и на управленец с многогодишен опит?
По този въпрос може да се говори много и само тази тема може да обхване отделно интервю. Ще се опитам да бъда максимално кратък, за да имаме време и за други въпроси. Бях на 26 години, когато станах първо Главен архитект, после заместник-кмет и 10 години кмет на един град, в една друга социална система – тази на социализма. Моята задача и вътрешна нагласа беше да изведа на нов етап от развитието му един неголям провинциален град, с нищо неразличаващ се от другите провинциални български градове.
Говорите за Добрич, нали?
Да, за Добрич става дума. И това, от което започнах, заедно с абсолютната подкрепа на тогавашното политическо ръководство на региона, беше решението на проблемите с инженерната инфраструктура и логистиката. Само за този период от време се направиха 19 километра булеварди. Градът се изгради на една-, дву- и три-рингова система, заедно с подземните връзки. Нищо ново - това е правено на много места с взаимните връзки. Затова сега в Добрич проблеми с транспорт, комуникация и с логистика не съществуват, защото това е основата за последващото развитие на благоустройството – по отношение на водоснабдяването, комуникацията на вътрешноградския и обществен транспорт. Проблемите бяха предрешени. След това се започна изграждането на жилищата, обществена и промишлена инфраструктура, като аз се радвам, че реално в старите граници на града не беше допуснато панелно строителство. Разрешени бяха само жилищни сгради с височина до 4 или 5 етажа и то монолитно и бутиково проектиране и изпълнение, а в новите жилищни комплекси, неизбежно, имаше панелно строителство, но се опитахме да постигнем благоустрояване, близко до това в централната зона. Промишлената зона беше изведена в североизточната част на града.
Всичко това допринесе да се получи признанието на гражданите на Добрич. Имахме една твърда дисциплинираща позиция по незаконното строителство, което и тогава съществуваше, но трябва да отбележа, че тогава изпълнителната власт имаше повече възможности за контрол. Тези успехи доведоха до спечелването на редица награди, сред които една от най-големите за онова време – лауреат на Димитровска награда. Давам си сметка за това как звучи сега тази награда, но трябва да отбележа, че аз я спечелих не по политически заслуги, а заради професионални успехи.
След 1987 г., поради редица промени на административното управление в държавата, дойдох във Варна като Главен архитект на Областния съвет, след което станах директор на управление, след това дълги години зам.-областен управител. Това се случи до времето, когато Кирил Йорданов беше сменен от Добрин Митев като Областен управител на Варна. Тук трябва да отворя една скоба и да отбележа, че Митев се отнесе с уважение към мен и екипа ми. Той даже искаше да ме назначи, но аз напуснах, защото смятам, че човек трябва да има чувство за екипност. Напуснах държавната работа и влязох в частния бизнес близо 4 години.
Това бяха най-хубавите ми години в живота!
След което повярвах на г-н Йорданов, който стана кмет, и дойдох в Община Варна първо като директор на дирекция, след това като заместник-кмет, какъвто бях допреди година.
За Варна мога да говоря много. Какви бяха мечтите ми? Сега ще ви кажа! Аз се разходих няколко пъти с хеликоптер над Варна и особено над езерото. Забележете, че още в началото на 20-ти век Вазов казва, че Варна може да бъде втори Сан Франциско. Аз тогава бях поразен - защо промишленото развитие на агломерацията Варна-Девня беше изградена с една силно агресивна и замърсяваща езерото промишленост около езерото? Представете си, че ако вместо тази промишленост имахме изградена една втора част от Варна, с едно килимообразно и ниско застрояване с прекрасен микроклимат и ландшафт и с човешки мащаби. С комуникация, реализирана в посока югоизточна България. За съжаление, това не е направено, но рано или късно, ще се случи. Имаме първите, макар и много слаби наченки на промяна в някои зони около селата Звездица и Константиново За съжаление, тази тенденция НЕ беше отразена в новия устройствен план, независимо, че аз на няколко пъти го подсказах на колектива. Вече е дошло времето районът да се изчисти постепенно от промишлеността. И всичко това може да стане на базата на частна инициатива.
Сега ще споделя една идея, която малко хора знаят. Имаше един много голям, над 400 декара терен, покрай брега на езерото от “Хидродинамика”-та в посока към ферибота. Този терен аз го виждах като един втори и по-добър Пловдивски панаир. Без грешките и остарялата база на първия такъв. Забележете, че няма на Балканите такава комбинация – на 10 км. от теб да е летището, да имаш жп-връзка, да имаш пристанище и ферибот. Такова чудо няма. И си представете не просто едни панаирни зали, а едни полифункционални сгради. Да могат да се използват и за спорт, и за шоу, без да се пречи на никой, плюс жилищна площ за дистрибуторите и търговците. Те биха служили не само за определени дати, а за постоянно. Там биха се установили и представителствата на крупни наши и чужди фирми. Разбира се, така се случи, че в момента, в който дадох идеята, някои хора се усетиха и започна изкупуване на тези земи. Сега само една малка част от този терен не е в частни ръце. Моята идея включваше и изграждане на много силна инженерна инфраструктура в района на Зеленика и Боровец. Там Общината трябваше да инвестира в ел.-мрежи, ВиК, комуникации. Представете си, ако още преди години се бяха случили тези идеи, какъв интерес на частни и други инвеститори щеше да има. Грешката е, че направихме обратното. Развитието на Варна тръгна в поска, определена още по времето на социализма - към плодородните, и в същото време ветровити земи на кварталите “Петлешев”, “Владиславово”, към Аксаково и т.н., които можеха да служат за едно кетърингово земеделие. От друга страна се насочихме и към лошо подготвените като инфраструктура райони в посока курортните комплекси на североизток. Рано или късно интересът към тези райони ще спадне, защото там няма нито ток, нито вода, нито канализация като хората. Освен това, Варна има над 100 термални извора. Те могат да бъдат проучени и използвани включително за отопление. Всичко това може и трябва да се случи в рамките на една сериозна цялостна стратегия за изграждане на комуникацията и инфраструктурата в града, а не на парче, на булевардче или улица. Включително и моята идея, която защитаваше г-н Крайчев - изграждане на монорелсов въздушен транспорт. Варна, поради геоложката си структура, вероятно никога няма да може да се сдобие с метро. Този тип транспорт не е скъп и вече се прави и в Европа. Заедно със специалисти бяхме изчислили, че от “Чайка” до “Младост” пътят щеше да се изминава за 3,5 до 4 минути. Може и да ви е интересно, че аз, архитектът, който обича архитектурата, говоря преди всичко за комуникации и инфраструктура. Но без това не може! Знам, че тя не е привлекателна и не може да се ползва за пи ар, не създава и политически авторитет. Когато си се нагърбил с отговорността за един град, независимо от нивото й, трябва да се грижиш и за непривлекателните дейности, които не са зрелищни. Даже като кмет на Добрич съм се чувствал повече като крупен технически ръководител, отколкото като архитект. Винаги съм искал сутрин хората като се събудят и тръгнат на работа, да им е равен пътя, да е светло и чисто и да нямат проблеми с паркирането.
Специално въпросът с паркирането във Варна още преди години можеше да бъде решен, защото тогава имаше много свободни общински територии, които можеха да се разработят по пътя на публично-частното партньорство или продадени при условие да се построят многоетажни паркинги. Можеше да се реализира и идеята в централната зона в дворовете на големите училища да се реализират подземни паркинги. Няма законови пречки това да бъде направено. Например, у-ще “Св. Климент Охридски” има огромен двор. Съществува иновационна техника за извеждане на мръсния въздух и няма проблем да бъде изграден подземен паркинг. Строителството щеше да се реализира през летния сезон, когато децата не учат, дворът ще си остане в същия вид и ще се ползва от учениците, а част от печалбата от подземния паркинг може да остане за самото училище, друга част, разбира се, ще остава за Общината. Другата идея, за която съм настоявал много сериозно и много пъти, но не успях да убедя този, който взима решенията и от когото зависеше реализацията - това е да се използва по-ефективно културно-историческото наследство. На улица “Хан Крум” излязоха едни ранно-християнски мозайки и, за срамотиите, французи платиха три хиляди евро за да ги реставрират и ги прибраха, като години наред ги показват по изложби. Там има и проект, направен под мое ръководство, за построяването на музей на ранно-християнското изкуство, там намериха алабастровото ковчеже от ранно-християнско погребение. Да не забравяме Джанавара, големите Римски терми, където може да се проведе не само виртуална, а и реална реконструкция, малките римски терми, зоната на Дупката, която също може да бъде направена. Забележете, тук не говорим просто за някакъв елементарен туризъм, а за познавателен, добре рекламиран туризъм и с реконструкция, която не струва скъпо. Изчислил съм, че ако тогава моят ресор получаваше между 2 до 3 млн. годишно, щяха да се направят чудеса. А 2-3 млн. е една улица, която после разкопаваме. Не искам да звучи вулгарно, но в Европа, като нарочат някой камък, например в Германия, че там се бил облекчил Фридрих Барбароса, и половин милион японци идват там, дават по 60 евро и се снимат на този камък. А ние сме една от 4-те държави в Европа с изключително активна и сериозна артефактна база на археологията. Включително големите Римски терми са четвъртите по големина в Европа и най-големите на Балканите, а те се рушат. А ние преди няколко години едва спасихме една от стените на термите заради пропадане от съседните улички. Всичко това може да носи пари. Културата, историята и археологията не само могат да се възпроизвеждат, но и могат да носят много пари. И като говорим за културна столица, трябва за много неща да мислим!
И все пак, кой е проектът, за който най-много съжалявате, че не е реализиран?
Най-много ми тежи неизграждането на тази база до Института по хидро- и аеродинамика. Този проект щеше да промени коренно бизнес-климата във Варна и като присъствие и интерес на инвеститори, работни места. Както казват немците: “Eine kleine Geld Fabrik” /Една малка фабрика за пари/. Много пари за Варна. Даже моята идея беше не да се търсят стратегически инвеститори, а общината за един мандат да го изгради със собствени средства. То се самовъзпроизвежда.
Отделно от това, трябва да отбележа, че и много неща бяха направени във Варна. Например, Ларгото от х-л “Черно море” до входа на Морската градина. Там първо махнахме онези грозящи бараки. След това то стана любимо място, въпреки че нямахме възможност да поставим по-специални плочки.
Взимам повод от Вашите думи и не мога да не Ви запитам за прословутите плочки на площад “Независимост”. Те се превърнаха в един от най-печалните символи на управлението на Кирил Йорданов.
Веднага ще разкажа! Значи, историята е следната. Малко хора си спомнят състоянието на площада преди ремонта. Аз още като отидох в общината, отбелязах, че площада е в окаяно състояние - варовикът беше начупен и се взе решение за неговата подмяна. За съжаление, в България тогава не се произвеждаха плочки тип “каменинови” или “клинкерни” плочки. И най-добро предложение направиха италианците чрез една българка, която се казва Таня Бонзанини. Тя беше женена за италианец и беше представител на фирмата-производител. Когато ги избрахме, тръгнаха всичките приказки за ходене много пъти до Италия и че големи пари са харчени. Значи, няма такова нещо - нито фирмата ни е плащала, нито никой – хората си плащаха от джоба. Бяхме аз, арх. Куцарова, арх. Трендафилов и Димо Стоев. Самата Таня Бонзанини нищо не спечели от тази поръчка. Тя си има откъде да печели. Италианците искаха един площад и го дадохме пилотен. Собственикът на фирмата- производител – Понтилионе, даже даде един декар плочки безплатно около фонтана и те не са мръднали и до ден-днешен, защото бяха сложени като хората. Като цяло, плочките за площада бяха дадени на цена, каквото никъде в Европа не е получавана. Имайте предвид, че същите плочки бяха сложени и в Генуа, на подобен микроклимат и условия. След това се направиха над 240 хил. кв.м. настилки с подобни плочки в нашата страна. И от тези обекти оплаквания няма. Бонзанини миналата година даде едно интервю и разказа много от тези подробности. Италианците обаче имаха изисквания технологично да се спази следното – дебела излята плоча за основа, специализирана замазка, специално лепило и пълно уплътняване на клинкерните плочи. Няколко милиметра кухина да има - плочката се пука. Такива им бяха изискванията за технологията. Няколко пъти хората идваха и наблюдаваха работата на площада и имаха корекции и забележки. Освен това, на площада не трябваше да се допускат автомобили с тегло над 4 тона. Няма да говоря колко докладни съм писал и аз, и други хора по тази тема. През зимата пък чистеха с метални шипове и това допълнително водеше до разрушаване на плочките.
Трудно мога да убедя някой, че не сме влизали в злоупотреба. Аз вече нямам и това желание да се обяснявам. За какъв дявол ще влизам в далавери, когато ателието, в което и сега си работя, съществуваше и тогава, имахме поръчки от Варна, страната и даже от чужбина и винаги съм имал добри доходи и мога да си позволя да бъда самостоятелен? Затова аз единствен си позволих да напусна лично общината без притеснения, защото мога да си го позволя!
Беше ли предупреден Кмета за всички тези изисквания на италианците?
Да, беше предупреден! Таня Бонзанини го каза миналата година публично! Списъкът с всички реализирани с такива плочки обекти в цялата страна се намира при мен и при нея. Тук трябва да се сложи точка. Сега съжалявам, че може би е трябвало да бъда по-рязък и ако трябва - да се скарам с някои хора. Затова, когато правихме Ларгото, ако забелязвате, сложените там плочки не са най-добрите, но те са на пясъчна основа и са лесно заменяеми. Ама толкова много време им отделяме на тези плочки. Сега от Таня Бонзанини разбрах, че пак ще я търсят за клинкерни плочки. Дано този път да се сложат като хората.
От плочките да минем към друг емблематичен проблем – Дупката?
Дупката, за съжаление, е другата ми професионална рана. Тя беше с един особен сложен статут. Беше собственост на общината, на Петя Славова, на едни други собственици. След това Петя Славова продаде нейните акции на Георги Гергов. Говорил съм с кмета Йорданов и тогавашния Председател на Общински съвет – Гуцанов, общината да изкупи тези акции. Тук ще отбележа, че аз, когато дойдох във Варна през 1987 г., заварих събарянето на фасадите, които бяха на мястото на дупката. ДСО “Лазур” отговаряше за проекта, чийто шеф беше много на почит пред окръжното партийно ръководство. Както и да е. Единственото, което можах да направя тогава е да се убедя, че има пълно архитектурно заснемане на разрушения сграден фонд. И сега започвам да мечтая на глас: Става общината собственик на терена, не прави никакви търговски обекти, никакви ГУМ-ове или ЦУМ-ове - от тях няма смисъл. Възстановяваме чисто сценографски архитектурния облик. Наш екип го направи при строителството на сградата на бившата военна болница, където успяхме да запазим историческата памет. Археологическите паметници, намерени около дупката, също могат и трябва да бъдат съхранени. Над тях може да се изгради пет- или шестетажен паркинг. Като спираловидно по фасадата могат да бъдат изграждани малки търговски обекти, а на покрива панорамна сладкарница с изглед към залива. Това щеше да бъде една огромна фабрика за пари, от които една община винаги има нужда. Един мой приятел - архитект от Кипър, направи в централната градска зона подобно нещо, на две нива, за туристически автобуси. И печели от инвестицията си. И всичко това можеше да се случи на Дупката с максимално съхраняване на историческото наследство най-отдолу във вид на музей. Това е мечата ми, но не можа да се случи.
По отношение на паркирането си позволявам да кажа още нещо, което бях забравил – основна идея за мен, правихме проучвания: Цялата площ пред Катедралата да бъде направен подземен паркинг.
А геоложките условия позволяват ли подобно строителство под земята?
Няма проблем с геологията. Там и сега има подлези. Има много инфраструктура ток, вода, канал, но може да се направи един колектор, да се приберат, и паркингът да си функционира. И от тук с връзката към Ларгото. Трябваше входът да е пред Военна болница с шлюз и цялото пространство по булевард “Княз Борис I” до Икономическия техникум да стане подземен паркинг, на две нива и удобна комуникация. Ето това са една част от многото неща, за които съм мечтал и вероятно нося лична вина за това, че не съм бил достатъчно убедителен и не съм настоявал пред кмета и политиците.
Дано да не прозвучи като заяждане, но три мандата не стигнаха ли да бъдат убедени?
Не. След втория мандат на Кирил Йорданов се случиха неща в стратегията на изграждането на града, от които аз бях изолиран и трябваше много по-рано да напусна. Няма да коментирам защо бяха предприети тези промени, само ще кажа, че до тогава имахме успехи в озеленяването, направихме много за осветлението на града, случиха се добри неща в инфраструктурата и т.н. Трябваше по-рано да напусна, но имах идеята, че ще се вслушат в думите ми.
В България никога не трябва да се изключва възможността управляващият да не е в състояние да разбере съветите и идеите, които му се дават на готово. Не, че не иска. Не може! Вие сигурен ли сте, че изобщо е можело да бъдете разбран и казаното от Вас да бъде осмислено?
Възможно е да не съм бил разбран.
Морската градина? Как се стигна до този изключително заплетен казус и какво е решението?
Тук ще поема риска да вляза в спор с много крайните радетели за Морската градина. Мисля си, че част от тях са като част от защитниците на кучетата – никога не са имали свое куче. Те са защитниците на дърветата, но през живота си не са засадили и едно борче. Реално, трябва да бъдем обективни, Морската градина е старата й част до Шокъровия канал. Оттам нататък имаме едни сгради с особено сложен статут – оземлявани, особени функции, национализирани, после реституирани, след това продадени, препродадени и т.н. За съжаление, когато дойде промяната след 10-ти ноември 1989 г., тогавашният кмет /Христо Кирчев – бел.ред./ нямаше възможност да си позволи да не се връщат всичките тези сгради. Той не можеше да си позволи да не връща тези земи и сгради на собствениците заради Закона за реституцията. С друга земя, например, за да може да ги съхрани, но… Защото в момента, в който се върнаха земите, започнаха продажби и препродажби, интереси, застрояване и т.н. Тоест, всички протести за застрояването на Морската градина са вече закъснели, а строителството отдавна е реализирано под различни форми – със злоупотреби, с връзки и др. Моята идея за Морската градина е да се съхрани максимално като такава до Шокъровия канал. Да се направи паспортизация - дендрологичен план за възстановяване и почистване на парка, да не се допуска нищо друго, освен една подвижна количка за сладолед. Нищо повече! За района на Морското казино, Морските бани имам друга идея. И за “Алея първа” да разкажа - не се притеснявам да говоря. Но забележете! На другата част от Морската градина след Шокъровия канал трябваше да се направи един застроителен план, но го блокираха заради икономически интереси. Там трябваше общината да реализира алеите, защото има право на комасация на 10 до 15 % от имотите. Трябваше да се направи канализация и водопровод, да бъде забранено да се строи повече от кота корниз 10 метра, което означава почти три етажа, с 20 или 25 % застрояване, без специални огради и да се превърне в един луксозен жилищен район. Това така и така се случи, но във вулгаризиран и лош вид, по-добре беше да стане контролирано. И затова всички тези политически истории и ПР-акция, че градината била чак до “Салтанат” са безумия и рано или късно ще отпаднат. Стигам и до най-болезнения въпрос, защото там има различни мнения за моята роля. Когато дойдох в Община Варна, установих, че т.нар. Алея първа и Морските бани са в плачевно състояние. И реших, че трябва да се преосмисли развитието на района. Тази алея не трябва да отрязва като торта морето от Морската градина и прилежащите обществени сгради, а трябва да бъде връзката. Така да бъде направена, че вместо буфер да се превърне във връзка с това море. Което означава, че трябва да пробият партерните етажи на Морските бани, да се възстанови старото мостово съоръжение. Можеше наоколо да се построят структури със социален ефект не повече от 2-3 етажа, да се направи нова комуникация и естествен многопластов и многофункционален шлюз за хората, които да слизат отвсякъде, с максимално съхраняване на плажната ивица. В момента, в който го направих, започнаха да действат и бях извикан от кмета и ми беше казано – г-н архитект, къде си тръгнал, тук има концесия. Оттам нататък аз започнах да споделям идеите си с концесионера. Голяма част от тях не можаха да се реализират, друга се реализира. Как и защо не можаха - не знам и не ме интересува. Но след като държавата и общината не можаха да направят нищо, аз бях готов и го казах няколко пъти на пресконференции, че трябва да го направи този, който може. И, в името на истината, част от моята концепция беше приета от концесионера и това личи от начина, по който се реализира Алея първа. Включително и сериозното укрепване на брега. Това са едни анкерни укрепвания и този бряг няма да мръдне повече. Там няма да се строят 10, 15 или не знам още колко етажа хотели. Или поне по план няма такова строителство.
Като казахте хотели, много се говори, че в Испания преди години е допуснато сериозно презастрояване на брега и се е наложило събаряне на хотели и разчистване на терени. Подозирате ли, че и България и по-специално курортните комплекси ще се стигне до подобни мерки?
Аз го видях това. В района на Малага преди 30 години видях такова безумно застрояване, че още тогава ми направи лошо впечатление. Видях, че същото започна и в България. Не желая да давам подробна оценка на други райони, не е редно, но като архитект имам право да кажа, че това, което се случи на Слънчев бряг, е страшно. В името на истината, с всичките му презастроявания и проблематика, това на Златни пясъци го няма. Нека бъдем обективни! Но, за съжаление, тук също има презастрояване в определени зони, особено на североизток от Варна. И този проблем, според мен, ще се реши рано или късно, не заради прелестното пръстче на министър Павлова, а по чисто икономически причини. Това нейното е ПР-политика и нищо повече. Те ги пускат да строят, пък сега ще ги спират.
В крайна сметка обаче, един от най-големите проблеми на курортните комплекси и въобще на Варна е пречиствателната станция?
Значи, тук проблемът се нарича скудоумие, няма друго определение. Казвам предложението си и за нея, пак не бях разбран правилно. Имаше редица вътрешно-икономически, може би и политически причини да не се разберат заинтересованите страни. Значи, можеш ли да продадеш един комплекс с инфраструктурата му, обаче да съхраниш ВиК-пречиствателната станция и да я оставиш до това положение без да вземеш мерки? Моето предложение беше, забележете, не държавата, а общината да купи пречиствателната станция. Никакви пари не са. Трябва да се има предвид, че който държи пречиствателната станция - държи всички за врата, просто защото винаги можеш да блокираш нормалното функциониране на целия курорт.
Целта не е ли хората да работят спокойно? Защо трябва да бъдат държани за врата?
Аз точно това имах предвид. Общината щеше да гарантира спокойствието за всички и липса на напрежение. Всички тези истории за тръба навътре в морето на 1 км. – това са глупости. Няма политическа воля този въпрос да бъде решен. Това е истината! В един момент всички дават обещания, прави се един италиански проект, има и български проекти и нищо. А не е става дума за голям обект. Стойността му е само няколко милиона евро. Няма нужда да се сменя терена, просто е необходима нова техника и всичко си идва на мястото. Само за едно лято.
Сега да обърнем внимание на два проекта с изключителна важност за развитието не само на Варна, а на целия регион – преместването на пристанището и построяването на втори мост, успоредно до Аспаруховия. До колко възможността на Варна да се развива на юг е свързана с тези проекти?
Не искам да давам съвети, но поддръжката на Аспаруховия мост е недостатъчна. Общината дава някакви пари за делатационната фуга, за пребоядисване и някакво укрепване. Този мост вече е на достатъчно години и не би трябвало да е толкова натоварен и да изпълнява функции за лек транспорт. Да чукна на дърво, говорил съм с някои от конструкторите на моста, когато бяха живи и засега няма опасност да се случи авария. Трябва да се има предвид обаче, че всичко зависи от бъдещата поддръжка. Направено е предложение за втори мост. Колко в ляво или в дясно от настоящия мост е въпрос на проучвания. Но трябва този проект да се реализира, като задача № 1 на държавата за нашия регион. Този мост трябва да служи не просто да изместим движението, а трябва да изпълнява нова функция. Аз се радвам, че една стара моя идея, още от времето, когато работех в областна администрация - за изместването на пристанището, започна да получава публичност. Чувам, че са се появили разни японци, банки, далавери… Моето виждане е, че на острова трябва да бъде сити-то на Варна. Като чуха тази идея, някои хора се усетиха и изкупиха земите на острова. Какво представлява сити-то – това е един изключително жив и динамичен район през деня и мъртъв през нощта, там се работи. Можеш да строиш колкото високо искаш, правиш офиси, бизнес и печелиш. Варна в момента няма такъв район и бизнесът е групиран в отделни центрове в старата част на града. Мисля, че именно в сити-то му е мястото на морския бизнес. Тук искам да отворя скоба и да кажа, че Варна, ужасяващо според мен, е един от градовете в България, който няма един квадратен метър територия на морето.
Как така няма?
Ами нямаме. Общината няма нищо! Нито на плажа, нито край пристанището или канала. Всички земи там са държавни! Даже едно Аксаково има крайбрежна ивица. Във Варна няма и стратегическо мислене за морския бизнес. Още преди 15 години предложих да има зам.-кмет, който само с това да се занимава. Сега няма такъв. Забележете, че всичко, свързано с морския бизнес, с реконструкция на пристанищата, е свързано с изграждането на този сити-център. Там ще дойдат да правят бизнес не просто български фирми, а крупни европейски и световни фирми. Развитието на Бургас не е поради последните събития и това, че им давали пари по политически причини, а защото Варна страшно се забави с реконструкцията на пристанището си и изостана с десетки години в развитието си.
Тоест, вие подкрепяте идеята пристанището да се премести?
Да! Задължително!
Къде?
В посока към дървеното пристанище.
Вашите архитектурни мечти?
Вижте, всички тези проекти са свързани. Новият мост, например, не е панацея, но е комуникационна единица с голяма важност. Той е комплексно свързан и с бъдещото сити, и с преместването на старото пристанище до сегашното дървено пристанище. Затова си позволих да дам тези съвети. Сега някои хора могат да ме обвинят, че много съм бил знаел, или че съм правел бизнес. Да си говорят каквото искат! В интерес на коректността, трябва да отбележа, че и Общината няма възможности да реши толкова крупни проекти сама. Тя има един бюджет, който трябва да стигне преди всичко за да направи живота на гражданите нормален. Но Общината трябва да е инициатор, агресивен инициатор при това, да използва всяко политическо присъствие, да използва даже икономическите интереси към града, за да започне осъществяването на тези идеи.
Наречете ги мечтите на един архитект, който може да ги каже сега спокойно, защото стои срещу Вас на една проектантска маса. Пак казвам - лесно се дават съвети! Ще се повторя – сигурно нося отговорност за това, че не съм бил достатъчно убедителен, някои неща трябваше да ги кажа много по-рано и много по-агресивно. Аз все пак бях заместник-кмет, нося своята вина и не го крия и това не е евтина самокритика. Просто сега си позволих да мечтая, защото вие сте първият, който поиска да го направя. И ми е приятно да го споделя, не крия. Ако искате, озаглавете интервюто “Мечтите на един архитект”.
И все пак! Някакви препоръки към настоящия ръководен екип в Община Варна ще си позволите ли?
Да! Една-единствена препоръка. Те са можещи и знаещи хора и няма да коментирам техните качества, защото нямам право на това и не желая. Просто трябва едно ръководство, особено при управление четвърти мандат, да заяви – всички усилия и възможности ще бъдат вложени за подобряване на инженерната инфраструктура. Това означава да се преодолеят 70-процентните течове на вода, които плащаме от джоба си. Това значи там, където няма подходящо енергийно захранване, включително с газ, да бъде осигурено такова, алтернативни възможности за енергийна ефективност. И по пътя на комуникацията, особено когато има застроителен план, да се постави далечна стратегия за основите на дългосрочна стратегия за следващите поне 10 години. Да се правят наистина важни неща, а не просто така да се режат лентички. Наложителна е истинска реновация на пътната мрежа, а не пълнене на дупки. Не можеш на един стар балтон да сложиш нова кръпка. Той се къса винаги около кръпката. Дали се спазва технологията и дали има далавера с дупките, не искам да коментирам. По-важно е друго – реновация на пътя означава изгребване на определени зони, укрепване на конструкцията поне 40 или 50 см. нова настилка, спазване на технологии, нови бордюри. В същото време да се изгради водопровод, канализация, ел.-мрежа. Няколко такива отсечки направихме. Крайно време е да се разбере, че няма нужда от ПР и всичко направено ще остане отдолу, не се вижда, но хората ще разберат, че това е стратегически план за десетилетия. Казано накратко - всичко по истинска реконструкция на инфраструктурата цял един мандат. Само това. Ама истинска! Е, ще се нарушат някои интереси, но такава е необходимостта.
Имате ли информация, кога за последен път във Варна е подменена, например ВиК -мрежата на дадена отсечка?
Доколкото знам, за последен път нещо такова беше направено преди година и половина на една малка отсечка, но не ми се говори по темата. Повече справки можете да получите от г-н Караденчев. Защото моя ресор го разделиха - частта за инфраструктурата я пое Караденчев, другата я пое арх. Николов. Аз се гордея, че години наред съм се справял сам и с двата ресора. Затова не бих искал да коментирам.
И накрая - отговорът на въпроса, който внимателно избягвате – Кирил Йорданов: ангел или дявол? Въпросът е по-скоро за отговорността.
Е-е-е-еее! Прекалено субективно съм ангажиран с последните си действия, за да имам претенция за максимална обективност. Не искам да го коментирам, но ще отговоря на последното питане - кметът е отговорен за всичко в един град. И за хубавото, и за лошото. Няма подчинени и т.н. Кметът знае, и би трябвало да знае всичко за града, и да носи своята отговорност. Нормално е някои неща да стават по-добре, другите – по-лошо. Категоричен съм, че кметът е човека, не случайно избран, който има неограничени права да ръководи процесите и да е разпределител на бюджета. За всичко останало - не крия, че съм субективен и това не ми дава право да отговоря на въпроса.
Разговаря Антон Луков
Вашите коментари