- Адвокат Негенцова, становището на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) до Върховния касационен съд (ВКС), че пешехеходецът няма абсолютно право на предимство на пешеходна пътека, разбуни духовете преди дни. Защо се получи така?
- Аз не виждам защо точно това становище предизвика такъв отзвук, като ние даваме мнението си по всички тълкувателни решения на ВКС и ВАС. И тук, както при всяко едно становище, даваме своето виждане как би трябвало да се прилага законът. Много от говорещите по темата са с мнението, че
действа старият закон, който беше в сила до 1999 г.!
Адвокатите не защитаваме само водачи на МПС, а и пешеходци. Внушението, че становището на ВАдС по темата обслужвало конкретна група заинтересовани лица, е грозна и вредна за обществото ни манипулация. Тези тълкувателни решения не са, за да услужат на нас, а за да може да бъде точно, еднакво и правилно приложението на закона и да бъде предвидимо правосъдието.
И шофьорите, и пешеходците са участници в движението. И като такива имат своите права и задължения. Струва ми се, че много хора не си дават сметка, че незнанието на закона не оневинява никого. В действащото законодателство няма правило, че пешеходецът винаги има право на предимство, ако преминава по пешеходна пътека. Просто няма такъв законов текст! Ще илюстрирам тезата си със следния пример. При приближаване към пешеходна пътека водач на лек автомобил се движи с 50 км/ч (разрешената за градски условия скорост). По пешеходната пътека няма пешеходци. И когато автомобилът се намира на 1 или 2 метра от пешеходната пътека, на нея внезапно навлиза пешеходец и последва удар с автомобила. От техническа гледна точка при движение с 50 км/ч., водачът може да преустанови движението на автомобила си едва за 31-33м (величината на опасната му зона). И тогава, за съжаление, пътният инцидент е неизбежен.
- А личното ви мнение?
- Ако ме питате като майка, адвокат и гражданин трябва ли да се преосмислят някои правни норми, може би ще се замисля. Но със становището си ВАдС казваме само едно-единствено нещо – как следва да се тълкува действащият закон. Dura lex, ex lex – “Лош закон, но закон!”. Все пак ние сме адвокати, а не депутати.
- Какъв е правилният начин за пресичане на пешеходна пътека?
- Нека ви попитам – нали не мислите, че адвокатите са измислили задължението за сигнализиране с ръка? Защото от множество спекулативни материали в медиите излезе точно така. Логиката на тази действаща норма е да се покаже ясно на водача, че някой не просто се любува на гледката от тротоара, чака приятел или си говори по смартфона, а има намерение да пресече пътното платно. Логиката на закона е в пряка връзка с това пък водачът да възприеме предварително поведението на пешеходеца и да съобрази своята скорост.
От своя страна вдигането на ръка от пешеходеца му вменява няколко задължения освен права. Те са да не навлиза внезапно на платното, а да извърши още една преценка каква е скоростта на водача, какво е разстоянието и след като го направи и се увери, че ако започне да пресича, няма да създаде проблем или да застраши себе си и водача, има правото да започне да пресича. Едва тогава законодателят му отдава предимство. Тогава
шофьорът трябва да намали, а по негова преценка и да спре, за да мине пешеходецът.
Ако пешеходецът навлезе рязко на платното, това правило не важи. Хората трябва да знаят, че според действащия закон водачите не са длъжни да намаляват скоростта си пред пешеходната пътека. В Закона за движение по пътищата има над 25 норми на кои места човек може да пресече, но никое не е абсолютно. Всички, които се упражниха на тема “пешеходците задължително с лазер”, обиждат менталните способности на българския гражданин.
- Има ли изключения от тези норми?
- Да, има. Но само в един случай - когато на пътя или близо до него има деца. Единствено тук принципът, че всеки участник в движението трябва да очаква правомерно поведение от всички други участници в движението, е обърнат. От децата не може да очакваш правомерно поведение. Затова и законът охранява завишено тези най-уязвими участници в движението. Именно защото те нямат нужния житейски опит, нито емоционална или психическа зрялост.
От тях не може да се очаква правомерно поведение, те представляват опасност и когато са край пътя и водачът е длъжен да намали предварително своята скорост до безопасни граници, за да избегне пътен инцидент.
Като граждани и родители трябва да съдействаме нашите деца да осъзнават своята отговорност като участници в движението. Да бъдат възпитавани така, че да могат да осъществяват правилно и правата, и задълженията си. Пешеходната пътека, като част от пътното платно, е все пак място с потенциален риск, а не е алеята в парка. Ако ги учим на обратното, означава да увеличаваме този риск за тях. Всъщност се наблюдава една аномалия - оказва се, че децата, които ги учат как да пресичат, познават по-добре закона от възрастните.
- Смятате ли, че атаката от ваши колеги, свързана със становището ви до ВКС, е част от предизборната кампания във ВАдС?
- Няма как да знам това. Вярно е, че в адвокатурата предстоят избори за нейните висши органи, но аз не съм любител на конспиративните теории. Мога да коментирам само това, което виждам и знам. А то е, че това становище е дадено в съответствие с действащите от години процедури и принципи в българската адвокатура. И това е известно на всеки добросъвестен адвокат. Публикувано е на сайта на ВАдС още в средата на лятото и е било достъпно за всеки гражданин, в т.ч. и за отправящите упреци колеги.
- Наскоро имахте национална конференция. Какви решения взехте?
- Разглеждахме различни теми, основно очакваните от нас промени в закона за адвокатурата. Конференцията взе решение и прие нарочна декларация да се настоява за по-бързото му разглеждането в пленарната зала.
Съгласете се, че, след като беше входиран през януари 2015 г., е
крайно време е до края на 2016 г. това да се случи
Мисля, че българската адвокатура не заслужава подобно отношение. Впрочем доволни сме, че народните представители все пак го подкрепиха и в трите комисии, на които беше разпределен.
Вижте, в закона има предвидени 92 промени, а спорни са само 4-5 текста. Националната конференция даде мандат при обсъждането да се направят такива редакции, които да намалят напрежението около законопроекта и в същото време ясно да дефинират адвокатската дейност и по този начин да защити интересите на гражданите и юридическите лица. Не бива повече да се допуска бракониерство в сферата на юридическите услуги. Впрочем обществото силно ни подкрепя в тази наша битка. То осъзнава, че тази битка не е за нас, а преди всичко за клиентите ни.
- Нападнаха ви, че искате да изземете функциите на няколко други професии, най-вече нотариусите и счетоводителите.
- Ние не искаме и няма да вземем хляба на никого. Тези професии са регламентирани в техни устройствени закони и ние няма да изземваме техни функции. Искаме едно – в България да има квалифицирани специалисти във всяка област, които да носят конкретна отговорност за работата си, а гражданите да получават квалифицирани услуги. Затова и ако се върнем в полето на адвокатурата, ще подчертая един от приоритетите ни като ръководство - достъпа до продължаващо обучение и квалификация за адвокати и младши адвокати. Постоянното ни усъвършенстване е гаранция за силна, уважавана, професионална и достойна адвокатура.
Интервю на Димитър Мартинова, "24 часа"
Вашите коментари