Държавният дълг на България или коефициентът държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) расте с най-бързо темпо сред всички страни от Европейския съюз.
Това заяви в специално интервю за БГНЕС финансовият анализатор от Българския финансов форум Георги Атанасов.
БГНЕС: Наблюдавайки пътя на парите - забогатяхме или обедняхме през 2015 г., г-н Атанасов?
Георги Атанасов: Някои очевидно доста забогатяха - все пак, това е пренебрежимо малък процент от населението. А данъкоплатците като цяло нямат много поводи за радост.
Няма да правя обстоен коментар на събитията през годината. Ще посоча накратко само някои данни, публикувани от авторитетни източници: от България са изтекли незаконно над 24.7 млрд. долара в периода 2004 г. – 2013 г. Това е ставало чрез незаконни търговски и финансови операции и най-вече чрез укриване на данъци през цените на стоките за внос и износ. Това сочи седмият доклад на базираната във Вашингтон консултантска организация Global Financial Integrity. Средно, това прави по 2.5 млрд. долара на година. А структурата на това изтичане през годините и липсата на какъвто и да е коментар от властта по този въпрос навеждат на мисълта, че процесът не е прекратен през последните две години. Необходимо ли е да гадаем дали размерът на финансовия поток през този период е запазил темповете си?
Друг показател - дефлацията се завърна през ноември месец тази година. След като през октомври в страната имаше съвсем леко поскъпване на потребителските стоки, последвало четиримесечен спад, месец по-късно дефлацията се завръща и през ноември индексът на потребителските цени е на минус 0.1 %, сочат данните на Националния статистически институт.
Така от началото на годината общата дефлация е 0.4 %, колкото е и спрямо ноември 2014 г., което говори за трайно поведение на потребителите и слабо желание за увеличаване на харчовете.
И макар като цяло да има поевтиняване на потребителските цени, за най-уязвимите хора цените са се повишили. Индексът на цените за т.нар. малката кошница, включваща 20-те процента най-бедни хора у нас, през ноември е нараснал с 0.2%, а от началото на годината увеличението е 0.6%. Според Евростат семействата в България са най-бедни в ЕС. А в Националния доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси Европейска комисия казва, че политическата нестабилност и сътресенията в банковия сектор имат негативно въздействие върху доверието през втората половина на 2014 г. и през 2015 г. Правителствените финанси също са се влошили значително.
БГНЕС: В каква посока тогава работиха през изтичащата година законодателната и изпълнителната власт по отношение на дефицита и дълга?
Георги Атанасов: Въпреки големите ни хвалби България се оказва първа по годишен ръст на държавния дълг в ЕС. Съгласно данните на Евростат държавният ни дълг се е увеличил с 10 процентни пункта, достигайки 29.6%. И какво излиза?
Държавният дълг на България или коефициентът държавен дълг спрямо Брутния вътрешен продукт (БВП) расте с най-бързо темпо сред всички страни от Европейския съюз. Така той достига 24.52 млрд. лв., а в края на март миналата година беше 15.76 млрд. лв.
Въпреки сериозното повишение България остава сред страните в Европейския съюз с най-ниско съотношение дълг към БВП. Преди нас са единствено Естония и Люксембург, които имат съответно 10.5 % и 21.6% държавен дълг спрямо БВП.
А брутният външен дълг на България се е увеличил с 55 млн. евро през юни т.г. до 37.915 млрд. евро (около 93.6% от БВП - бел.а.), показва статистиката на БНБ. С месечното нарастване дълговете на държавата, банките и компаниите към чуждестранни кредитори се доближават до рекордната стойност, регистрирана през април тази година – 37.94 млрд. евро. През май беше отчетено единственото понижение за тази година – с 0.22% спрямо предходния месец. За брутния външен дълг няма ограничение какъв процент трябва да е от БВП (както е за общия държавен дълг - до 60% според правилата на ЕС - бел.а.), тъй като там основната част е на частния сектор, а държавата няма как да регулира кредитите му от чужбина. Все пак, силното му нарастване понякога може да дава притеснителни сигнали. Проблемът не е в самия дълг, а за какво се използва. Защото, ако други страни са ни изпреварили по този показател, те инвестират тези средства в области, в които чакат постъпления, а не запълват текущи разходи като при нас.
БГНЕС: Каква е тази стабилност в България, след като непрекъснато задлъжняваме?
Георги Атанасов: Това е стабилност за сметка на нестабилност в един бъдещ период от време, когато този дълг трябва да се плаща. Той не ни се дава, за да се опрости, тези пари не са безвъзмездни помощи.
БГНЕС: Като заговорихме за пари се сещаме и за регулатора - не Ви ли се струва, че БНБ с новия си управител много бързо потъна в публично забвение?
Георги Атанасов: Много удобна позиция е това за новия управител. И въобще - за Управителния съвет, който си е старият. Защото новият управител запази стария УС. За съжаление, най-старата ни институция продължава да бъде с един много нисък процент на обществено доверие. Тази оценка не е моя - цитирам данни на български социологически агенции.
БГНЕС: С новия бюджет и очертаващите се глобални горещи точки и войни за 2016 г. има ли рискове за бизнеса и обикновените хора - от какъв характер могат да бъдат те?
Георги Атанасов: Ако има рискове за бизнеса и за държавата ще има рискове и за обикновените хора. При изброените от вас критични обстоятелства винаги може да има промени - да не се осъществят планирани приходи, например, както и да има непланирани разходи. Такива неща неминуемо се отразяват и на домакинствата. Големият милиарден заем, който правителството взе е като буфер, който би могъл да ни помогне в такива случаи. В същото време, обаче, тази стабилност и покриване на текущ финансов недостиг ще се отрази на задлъжнялостта на бъдещите ни поколения.
Ще добавя и друго: според оценката на българските предприемачи през 2015 г. бизнес климатът е по-лош, отколкото през 2014 г. Крайно негативни оценки дават те и за развитието на икономиката, за борбата с корупцията и други важни фактори.
Всеки втори от анкетираните от БСК твърди това, докато през миналата година те са били едва 34%.
БГНЕС: И тъй като ни предстоят много близо един до друг два големи християнски празника, а ние в такъв период трудно контролираме харчовете си - има ли универсален принцип, който да следваме и да не затъваме в дългове?
Георги Атанасов: Добре е да се пазим от затъване в дългове, макар че идват информации, че голям процент от българите теглят кредити за празниците. Ако бъдем по-разумни днес, ще си спестим стресирането след Нова година. Има хора, доказали умението си да управляват пари, един от тях е Уорън Бъфет, който дава следните съвети: търси висока стойност на ниска цена-„цената е това, което плащаш, а стойността е това, което получаваш”, казва той. Според него всеки трябва да си изгради навика да пести пари от рано, защото спестовността е навик. Особено трябва да се избягва задлъжняване от кредитни карти, защото лихвите по тях са по-високи от тези по потребителски заеми, и то значително. Аз просто нямам какво да добавя
Вашите коментари