За очакванията за вота на варненци на местните избори и резултатите от предстоящия национален референдум, Радио „Фокус” – Варна разговаря с политолога Радостин Морфов
„Фокус”: Г - н Морфов, над 400 недоволни граждани се включиха в последната сесия на Общинския съвет във Варна. Сериозни дебати и напрежение предизвикаха две основни теми – Подробния устройствен план на кв. „Чайка” и строителството на блок за социално слаби граждани от морски произход в кв. „Възраждане”. В крайна сметка бяхме свидетели на това как планът за кв. „Чайка” беше отменен, а точката за плана за интеграция на ромите отпадна от дневния ред, след като в работата на общинските съветници се намеси кметът Иван Портних. Бяхме свидетели на това как дневният ред на това заседание бе определено от гражданите. В тази връзка може ли да говорим за зараждането на пряка демокрация във Варна?
Радостин Морфов: Пряката демокрация в българската действителност и в съответствие със „Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление” се реализира с три форми на пряко управление: „Референдум”, „Гражданска инициатива” и „Общо събрание на населението”. Трябва обаче да се отбележи, че въпреки осезаемата характеристика на прякост, и при трите форми на пряко участие на гражданите в управлението, решението в крайна сметка се взема от управляващите. При формата „Гражданска инициатива” предложенията които се правят до управляващия орган могат да бъдат отхвърлени, т.е. да не се реализират, а при „Референдума” преди изобщо гражданите да решават при провеждането му, съществуват редица фактори които могат да го саботират, като например на референдума да са гласували не по-малко от гласувалите на предходните парламентарни избори или не по-малко от 20 процента от гражданите имащи избирателни права. Но най-вече саботажа идва от управляващите, които имат правото да отхвърлят даден въпрос от въпросите по които трябва да се гласува, или може изцяло да отхвърли предложението за провеждане на референдум. Най-голяма прякост в управлението се осъществява чрез т.нар. „Общо събрание на населението”, но тук е налице ограничението, че то може да се провежда в населени места с едва до 10 000 души, и то за решаването на въпроси от местно значение. Не бива също да се омаловажава и факта, че действителното решение чрез съответния административен акт се взема от Общинския съвет или Кмета, като е възможно този административен акт силно да трансформира решението на Общото събрание на населението. При така очертаната реалност, волята на народа по даден въпрос или въпроси може да се наложи единствено силово при липсата на конструктивен диалог с управляващите. Пример за което бе връщането от гражданите на общинските съветници отново в залата на 05 август 2015г., тяхното стресиране и породилото се следствие от това удовлетворяващо решение на исканията им от Общинския съвет и Кмета на град Варна. Трябва обаче да се отбележи, че Пряката демокрация, колкото и да е най-справедливия политически режим е трудно приложима в условията на съвременните големи държави, предвид бавното вземане на решения, трудното координиране на множеството мнения на хората и редица други недостатъци. Даже и в най-чистият й вариант е налице представителност в нея, най малкото заради това, че почти всяка група от хора обикновено избира свой представител който да говори вместо тях или да отговаря за тях. Представителната демокрация притежава своите силни страни, но в България и особено в град Варна, тя е силно опорочена поради това, че интересите на обществото и тези на управляващите рязко се различават. Тук е мястото да се отбележи, че всеки избран кандидат на избори трябва да реализира освен т.нар. „Задължителен мандат”, който означава ангажименти към тези които реално са го избрали и чийто представител на идеи и възгледи е той, но да упражнява задължително и т.нар. „Свободен мандат” с който се задължава да се грижи и да удовлетворява интересите на цялото общество.
„Фокус”: Наближават местните избори, какви са Вашите очаквания по отношение на вота на варненци? Може ли да очакваме някакви изненади по отношение на кмета, районните кметове и общинските съветници?
Радостин Морфов: В действителност аз едва долавям признаци на пълна и всеобхватна решимост, която би довела до повишаване на избирателната активност, така че да се промени настоящото политическо статукво в града ни. Явно е нужно да се направи още нещо за да се възпламени надеждата у хората. Моето виждане е, че за да може да се промени настоящата реалност е необходима появата на нови политически сили със съответните техни кандидати, които изповядват качествени и чисти идеи и предлагат решения на проблеми които варненци искат да чуят и за които ще са сигурни че ще се случат.
„Фокус”: По отношение на референдума – какви са Вашите очаквания?
Радостин Морфов: По отношение на референдума моите очаквания бяха, че той ще активизира избирателите да гласуват заради самия него, и оттам да повлияе върху активността на самите местни избори. Но предвид премахването на по-интересните според мен въпроси от него, той няма да повлияе съществено на избирателната активност през октомври.
Вашите коментари