България има нужда от национална консолидация. Геополитическият избор на София е ясен, не се нуждае от препотвърждаване, а от пълноценно реализиране. Бежанският натиск върху страната ни е допълнителен аргумент за влизането ни в Шенген.
Ирина Бокова е официалната ни кандидатура за генерален секретар на ООН.
Това заяви в интервю за БГНЕС министърът на външните работи Даниел Митов.
БГНЕС: Вие посочихте, че най-големите предизвикателства пред България днес са от вътрешно, а не от външно естество. Как българската дипломация може да помогне за тяхното преодоляване?
Даниел Митов: Точно така. През целия преход политиците използваха всяка една тема, която ежедневието им подхвърляше, за да се хванат "гуша за гуша". Тези вътрешно-политически колизии отслабваха страната, тя буксуваше на едно място, докато другите даваха мигач и ни задминаваха. Затова са ни необходими национална консолидация, консенсус и кауза. Народ без кауза е като къща от карти. Видимо стои на едно място, но при най-лекия повей всичко тръгва в различна посока.
А посоката, заради която трябва да натиснем педала, е ясна: силна икономика и работещ закон за всички. Евро-атлантическата писта е тази, по която трябва да караме, за да го постигнем. И именно българските дипломати са тези пилоти, ако ми позволите да продължа метафората, които са най-подготвени, за да финишираме достойно в лоното на демокрацията. А самата демокрация не е въпрос на дебат, а причина за конкретни резултати – жизнен стандарт и сигурност за нашите сънародници.
БГНЕС: България е член на НАТО от 2004, и на ЕС от 2007 г., но украинската криза раздели българското общество. Налага ли се препотвърждаване на евроатлантическата ориентация на страната ни?
Даниел Митов: В контекста на споменатото от по-горе от мен, ние трябва да акцентираме върху това, което ни обединява, а не да губим енергия в чертаенето на нови разделителни линии. Трябва да престанем да делим и да започнем да умножаваме: демокрацията, доходите, самочувствието си.
Такъв е случаят и в Украйна – това че българският народ има своите културни и исторически симпатии към руския такъв, не означава, че нашите сънародници одобряват политиката на Кремъл в Украйна. Защото българският народ е миролюбив народ и трудно ще приеме подобна милитаристична активност.
Именно това е една от многото ценности на принадлежността към ЕС и НАТО. Членството в тези организации възпрепятства военните решения на въпроси, които могат да се решат политически. В този смисъл, да, България винаги ще бъде на страната на мира, а преведено политически – на страната на ЕС и НАТО. Затова ни е необходимо не толкова препотвърждаване на геополитическия избор на страната ни, доколкото той е ясен, а по-скоро пълноценното му реализиране.
БГНЕС: Събитията в Близкия изток изправят България пред сериозно изпитание - наплив на бежанци, сред които не е изключено да има и радикални елементи. Как българската дипломация е ангажирана с решаването на този проблем? На каква реална помощ можем да разчитаме от Европа?
Даниел Митов: От самото възникване на ИДИЛ и разпространението на тероризма българските дипломати следят и анализират детайлно ситуацията в Близкия изток. Защото страната ни, наред с други такива от Балканите и ЕС, е обект на миграционен натиск, породен от дейността на ИДИЛ. За да преодолеем тези предизвикателства, ние сме в постоянен оперативен и стратегически контакт с нашите европейски партньори. Знаете, че настояваме за предоставяне на допълнителна финансова помощ от ЕС посредством Фонда "Убежище, миграция и интеграция". От друга страна, готвим промени в законодателството на страната, така че да бъде криминализирано участието на български граждани в терористична дейност.
Бежанският натиск върху държавата ни и рисковете, които се крият от него, е и допълнителен аргумент в посока на необходимостта от влизането на страната ни в Шенген. Последното ще увеличи оперативните възможности за сътрудничество между България и нашите западни партньори, включително в посока на гарантирането на регионалната сигурност.
БГНЕС: Съществува ли заплаха от дестабилизация на Балканите? Според Вас все още ли регионът се намира на фронтовата линия между Изтока и Запада?
Даниел Митов: Със сигурност на Балканите се срещат алтернативни геополитически интереси. Това не е ново за този географски топос. Но този път отличителното е, че държавите от региона са амбицирани да вложат необходимите усилия – реализирането на редица реформи, за да се адаптират към евро-атлантическата перспектива. Мисля, че това е стратегически коректен извод включително за Република Македония и Гърция, въпреки очевидните опити на трети страни да влияят на техните вътрешно-политически решения. Знак в правилната посока, който идва от тези две държави, е както постигнатото политическо споразумение на 15-ти юли между основните политически партии от Скопие, така и готовността на Атина да започне да изпълнява ангажиментите си пред Еврокомисията, свързани с постепенното погасяване на задлъжнялостта на страната и провеждането на съответните реформи.
Ние съчувстваме на затрудненията, които нашите съседи срещат. Гърция обаче винаги ни е подкрепяла дори когато ние сме имали финансови затруднения. България не е забравила това. Затова се надяваме максимално бързо Гърция да постигне окончателно споразумение с кредиторите си и да продължи своя евро-атлантически път. В интерес на България е страната ни да има стабилна регионална среда.
БГНЕС: Как Вашите колеги от региона и ЕС възприеха идеята за декларация, която да потвърди ненарушимостта на границите на балканските страни. Обсъдихте ли я с г-жа Могерини по време на нейната визита в София?
Даниел Митов: Да, имах възможност да я представя на г-жа Могерини. Декларацията е символ на желанието за регионално сътрудничество между страните от ПСЮИЕ, който България председателства отново от 1-ви този месец. Като такава, декларацията е добре приета както от ЕС, така и от страните от Югоизточна Европа. В същото време, тя е категоричен отговор на внушенията, идващи от други страни, които поставиха под съмнение териториалната цялост на Република Македония в контекста на политическата криза там.
В този аспект, искам да изразя личната си убеденост, че политиката трябва да престане да се изразява с категории като "етнос", "религия", "територия" и да започне да намира себе си, работейки за икономическия стандарт на хората. Целта на Декларацията за ненарушимост на границите на страните от региона е именно това – желание да покажем ясно, че не се поддаваме на инсинуации отвън и сме готови да се концентрираме върху реалните проблеми пред държавите ни – бежанският натиск, енергийният монопол, лошата инфраструктурна и транспортна свързаност между тях т.н.
БГНЕС: Ще подкрепи ли България кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?
Даниел Митов: От времето на правителството на г-н Орешарски, когато е взето това решение, г-жа Бокова е официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН. Като аргумент в посока на тази кандидатура са посочени професионалните качества на г-жа Бокова и възможността тя да получи необходимата подкрепа сред държавите-членки на ООН. За целта, МВнР изпълнява залегналите приоритети по предварително изготвения план за кампанията на г-жа Бокова. /БГНЕС
Вашите коментари