Експертът по хибридна война доц.
Златогор Минчев разказва пред „Труд“: За децата дигиталните наркотици са проблемът на бъдещето
- На конференцията на организацията “Паневропейски съюз”, свързана с предизвикателствата на НАТО покрай конфликта в Украйна, вие заявихте, че кибернетичните оръжия могат да убиват хора. Бихте ли обяснили защо, доцент Минчев?
- За съжаление вече кибервойната остарява като понятие, повече от година вече говорим за хибридна война. В нея влиза и киберпространството, но и реалните бойни действия. Единият аспект, който трябва да отбележим, е свързан с това, че от една страна, докато ние обменяме информация в киберпространството, понятието “радиоелектронна борба” все още е факт. Когато сте в реални бойни действия и някой заглуши вашата комуникация или видимост, вие практически не бихте могли да реагирате на нито една атака.
Друг интересен аспект е свързан с кибершпионажа, а именно постигането на информационно превъзходство чрез данни за предислоциране или планиране на военни действия, които също могат да доведат до гибелта на хора.
И третият аспект е свързан с бъдещото развитие на уебтехнологиите като Web 4 и т. нар. интелигентни (смарт) системи като дронове и роботи, които ще имат възможност самостоятелно да решават кого да унищожават и кого не. Тук говорим малко повече за неща, които ще бъдат реалност в недалечното бъдещето.
- А днес?
- И днес има прототипи, които се използват в мисии като Афганистан, Ирак, както и в Украйна, но основно с разузнавателни цели, като има и такива с възможност да унищожават и войници.
- Има ли етика в това да убиваш чрез роботи?
- Войната сама по себе си е неетично действие. В цивилизования свят се води сериозна юридическа дискусия за това кой носи отговорност за убийство чрез дрон – машината или операторът.
- И ако сбъркат, какво ще бъде наказанието им? Да ги демонтират? Като Chapee?
- Понятието “грешка” при машините е малко трудно за дефиниране, от тази гледна точка, защото те нямат чувства и не осъзнават какво правят, а изпълняват команди на базата на правила и алгоритми.
- Това адски напомня на филма “Терминатор”. Да не се събудим един ден под електронно робство?
- Да, много напомня на филма и за жалост много скоро ще бъде част от реалността. По отношение на контрола силно се надявам, че машините няма да създадат собствена цивилизация, поради това че ние още на технологично и научно ниво не сме достигнали това развитие, за можем да създадем такъв изкуствен интелект. Поне за следващото десетилетие. За по-нататък не се ангажирам да прогнозирам.
- Само допреди десетилетие у нас имаше телеграф, телеграми, пощальони, писма. Днес говорим за дронове, които “Амазон” пусна пробно да доставят колетни пратки.
- И не само това. И пици.
- Пици?
- Да! Тези технологии ще променят начина на живот, усещането ни за реалност и темпото на действие. Поръчвате си по мобилния телефон доставка и я получавате чрез дрон. Не мисля че това е стряскащо, просто трябва култура на ползване и добра технологична подготовка.
- Но така всяко едно наранено от любов момче ще може да си наеме дронове и да срине блока на конкурента.
- Не, не. Засега само ще може да наблюдава.
- Да се върнем към Украйна. Какви са новите технологични средства, които се използват там?
- Голяма част от новите оръжия ги видяхме на парада на 9 май в Москва като част от специализирано оборудване, което беше демонстрирано като явно технологично превъзходство.
В технологично отношение могат да се отбележат два аспекта - единият, свързан със заглушаването, а вторият с възможностите за промяна на чисто физиологични процеси при войниците. Например усещане за страх и дискомфорт на бойното поле, при който се постигат цели, без да бъдат убивани войниците.
- Как стават тези неща?
- Това са вълнови въздействия, част от които са в диапазона, в който са нашите микровълнови фурни.
- Значи мога да въздействам на семейството вкъщи, ако отворя вратичката на фурната?
- Това е опасно действие, дори има сериозно предупреждение в инструкцията за употреба. По този въпрос се работи много в света, и ние в България също работим. Това е т. нар. електронно програмиране. А именно вие можете да променяте усещания и настроения, тъй като чисто физиологично можете да въздействате на един войник – усещане за страх, за неувереност, за безпричинна тревога.
- Ние имаме ли подобни разработки?
- Да, България има доста подобни достижения, едно от тях е известния “Стършел”, има и други. Израел също много са напред с тези технологии, както и други държави, борещи се с тероризма. Големият проблем е, че великите сили експериментират новите си оръжия върху страни, които не са членове на нито един съюз и това има негативен социален ефект.
- Какво друго развиваме технологично в България?
- Ние активно изследваме доколко се променят емоциите и поведението на потребителите на социалните мрежи, свързани с мултимедия и т. нар. дигитални наркотици например.
- Дигитални наркотици? Какво е това?
- Това най-общо е модифицирана музика или видео, които въздействат по определен начин върху вашите емоции и поведение. Това е проблемът на бъдещето. Преди около два месеца показахме подобно нещо на живо на една конференция в Македония и публиката беше малко притеснена.
- Бихте ли го обяснили?
- Мога да се опитам на популярен език да го резюмирам. Човешкият организъм реагира на отделни отношения, които са известни като “вибрации”, което е известно още от времето на Лайбниц и неговите “монади”. Съвременните технологии позволяват да се въздейства на тези отношения чрез електрически, звукови, светлинни и електромагнитни полета. В случая става въпрос за модифицирани музикални файлове и видеоклипове, които са свободно достъпни в интернет пространството, и които могат да въздействат на вашето поведение и емоционално състояние. Наши открития, емпирично доказани са, че тези средства променят не само вашето физиологично състояние, но и например понятие като равновесие, възможност за концентрация, които са притеснителни, защото подобен вид средства са достъпни през смартустройства и ще стават все по-популярни в следващото десетилетие на “Интернет на обектите”.
- За теория ли говорим или за практика?
- Практически установени факти, с количествени доказателства. Това са изследвания на ИИКТ-БАН, където през последните 5 години работим върху социалните мрежи и социалния инженеринг. Разбира се, в лабораторна среда. Не си позволяваме да инсталираме дългосрочно в уебпространство такива филмчета. Но такива филми в интернет пространството свободно съществуват и ние работим върху това как да ги откриваме и да бъде предупреден потребителя.
- Какво може да се постигне чрез дигиталния наркотик? Например една “Арабска пролет”, “Българска есен”?
- Не, подобни революции се нуждаят от сложен набор от мотивации, но пък един такъв наркотик може да ви държи мотивиран или депресиран.
- Сещам се, че при един от протестите в България се създаде един скандал свързан с вълново въздействие. Бившият военен министър Николай Цонев намекна, че техника на военна полиция – т. нар. Пустинни котки имат такова оръжие, което е въздействало върху тълпата. Възможно ли е?
- Напълно е възможно да се е случило. Даже има количествени доказателства като главоболие при много от протестиращите, но те публично бяха отречени…
- Как биха се отразили подобни средства върху поведението на хората в чисто потребителски план? Ако една радиостанция излъчва песни и реклами с кодиран сигнал, ще се превърнем ли в кучето на Павлов?
- Да, в гражданския аспект употребата на подобни средства е свързан с потреблението. В наш проект изследвахме успеваемостта на подобни средства и мога да кажа, че много от тях са работещи, само че много от тях са познати и забранени. Но когато говорим за уебпространството, там все още няма достатъчен контрол. Никой не може да контролира какво конкретно да използвате и как да го използвате.
- В момента се дълбае огромна пропаст между децата и техните родители, които са от друго поколение. Трябва ли да се страхуваме за децата, които растат в такава среда?
- Децата учудващо добре се адаптира към технологиите. Хората, които са 10-18 години по-млади от мен са си създали защитни механизми и трябва да каже, че всяко поколение се адаптира по свой начин. Но негативния ефект, който наблюдаваме, е индигови деца.
- Индигови деца? Обяснете, моля!
- Това са деца, които имат хипервъзбудимост, висока скорост на реакция заради прекалената динамика на събитията. Това е популярно название на научното название на деца, които имат дефицит на внимание. Ако попитате едно дете от новата генерация “Прочетохте ли тази книга”, те ще ви кажат каква част от нея са прочели – страница, абзац. Не случайно туитър и фейсбук използват кратки новини. Просто защото човек вече се отегчава все по-лесно днес.
- А възрастните хора?
- При тях това се изразява чрез понятия като “дигитална деменция”. Поради прекалено бързата промяна в информационното пространство човек не иска да помни неща.
- Например?
- Ако ви накарам да ми кажете колко от телефонните номера във вашия телефон помните наизуст ще се затрудните.
- Не, няма. Точно два.
- Ето. Изследвания по темата показват, че това са максимум три до пет. А когато нямаше мобилни телефони, хората знаеха десетки. Това е феномен на дигиталното общество и няма за какво да му се сърдим.
- Ако се срине всичко в един момент, какво се случва в обществото?
- Апокалипсис от бъдещето.
- Какво бихте посъветвали хората?
- Не публикувайте данни, които след това бихте искали да изтриете от интернет пространството.
Емил Спахийски, в. "Труд"
Доц. д-р Златогор Минчев е роден в гр. Бургас. Завършил е средното си образование в ТСЕ “А. С. Попов”, София (специалност “Радио и телевизия”, 1997 г.), има бакалавърска степен по информатика и математика (ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, 2001 г.) и докторска степен по кибернетика и роботика (БАН, 2006 г.); Доцент по автоматика и управление (БАН, 2010 г.)
От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти с финансиране от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност (БАН). Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС (2010) и НАТО (2014).
Вашите коментари