- Промяна в конституцията и съдебна реформа ще има, въпрос на дни е, заявява вицепремиерът Меглена Кунева. Но шефът на правната комисия Данаил Кирилов казва, че няма да стане до есента. Вие, г-н Гочев, на кого вярвате?
- Технологичното време за промяна на конституцията е ясно. Може да се очаква най-рано през есента. Освен това на мен ми се струва, че още не са стигнали до изясняване какво ще става и до достатъчно широко съгласие, за да се получи конституционно мнозинство в парламента за целта. Аз не съм виждал сериозен проект за промяна. Очаквах да има обсъждане на такъв проект и с участието на Съюза на юристите, но не стана. Очевидно управляващите бързат със съдебната реформа, притиснати от политическата обстановка. Те поеха ангажимент пред Европа и избирателите тя да стане в техния мандат, кариерата им зависи от това. Но на мен ми направи силно впечатление едно изказване на Кирилов - той възприема тезата, че за сериозни промени в конституцията е необходимо Велико Народно събрание (ВНС) като отбелязва, че именно затова промените ще бъдат „само организационни“. Това означава, че все пак сред управляващите има прозрение каква е ситуацията.
- Вицепремиерката обвързва промяната в конституцията с приемането на България в Шенген. Как мислите вие, дали конституцията, или политическата корупция и износът на бандитизъм ядосват европейците, които не ни пускат в тяхната зона за сигурност?
- Очевидно не е конституцията. Но Кунева е убедена, че всичко минава през съдебна реформа. Това не е далеч и от моето мнение. Но мен ме учудва виждането, че реформата трябва непременно да мине през разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две. Не можах да разбера как това ще реши проблемите на съдебната система и на разследването. Изобщо на мен все още не ми е ясно каква ще бъде съдебната реформа.
- Е, ако на вас не ви е ясно, ние какво да кажем?... Помним любимата сентенция на професор Живко Сталев: „Целта е творецът на правото“.
- Трябва да си дадем ясна сметка какво точно е необходимо да се направи в съдебната система, която е неефективна по общото мнение.
- Трябва да я освободим от шуробаджанащината, корупцията, протакането на делата, нали така?
- Има нужда от реформа на реформите, които сме правили. Има неефективност и в гражданското, и в наказателното правораздаване. Току що чух за едно наказателно дело за двойно убийство, което се бави 9 години. И това не е единичен случай. Една от причините е в предварителното производство. В съда влизат недостатъчно разследвани казуси, той ги връща за доразследване или се мъчи да ги реши, което води до процесуални грешки, отмяна на присъди, връщане за ново разглеждане...В гражданското и в частност в търговското правораздаване проблемите са други. Те тръгват от недостатъци в процесуалния закон и влияят силно на инвестиционния климат и стопанското развитие. Има голяма натовареност във върховния съд, изглежда, че не помогна реформата с триинстанционното производство. Може би ако имаме специализиран търговски съд с олекотена процедура за разглеждане на делата, ефективността ще е по-голяма. Аз съм привърженик на специализираните съдилища. Бих участвал в разговор за създаването на търговски и трудов съд. Въпреки, че за това трябват много пари, видяхме го като създавахме административните съдилища.
- Но аз не чувам да се говори за това, г-н Гочев.
- Е, да, вие чувате, че Висшият съдебен съвет е причина за всички недостатъци в системата.
- С разделянето на ВСС на две колегии кариерата на съдиите няма да зависи от прокурори, казва правосъдният министър Христо Иванов.
- Разбирам тази логика, но ще й възразя. Когато един юрист стане член на ВСС, той престава да бъде съдия или прокурор. Функцията му е съвсем различна, той не решава дела, нито организира съдебни процеси, той се заминава с кадрови въпроси, той става кадровик.
- Да се намали мандата на съдебния съвет от 5 на 4 години, да се въведе явно, а не тайно гласуване. Това са други предложения, спрягани около промяната на конституцията.
- Техните автори смятат, че тайното гласуване подпомага зависимостите във ВСС. Да, но също така е вярно, че ако гласуваш явно, този, от когото си зависим, по-лесно ще те контролира. Не ми е ясен и смисълът на намаляването на мандата на ВСС. Само един или два съвета са си изкарали мандата досега. На всички останали мандатът им бе прекратяван, защото законодателят решаваше да им смени състава. Е, и какъв е резултатът?
- Изненадващо на тези предложения най-остро възрази проф. Георги Близнашки, бившият служебен премиер. Той ги нарече „грешка на недалновидни политици“. Разграничи се от правосъдния министър, с когото бяха заедно в едно правителство и сред протестиращите миналото лято и заяви: „С тези промени ВСС ще бъде поставен в зависимост от силните на деня, ще се ликвидира независимостта на съдебната власт!“.
- Сигурно е прав. Професор Близнашки има и юридически, и политически поглед върху това.
- И премиерът си каза думата: ВСС незабавно да се разтури! Да се избере нов, защото старият е изгубил вече репутацията си.
- Аз не знам дали това е негово убеждение. Той не може да има пряко впечатление от работата на ВСС. Чул е приказки в тази насока и ги е възприел.
- Тези приказки не потвърждават ли съмненията, че целта на реформата е смяната на "тези" с "онези" съдебни началници и то така, че всички от коалицията, която сега е на власт, да имат свои магистрати?
- Във ВСС са убедени, че всичко се прави, за да бъдат сменени с други. Не искам да вярвам, че е така.
- Предложението на реформаторите за импийчмънт на главния прокурор предизвика спор в коалицията. По думите на Цветан Цветанов то е нереалистично. Но г-н Цветанов има причина да се сдобрява с Цацаров, примерно. Вие как мислите?
- Процедурата за предсрочно прекратяване на мандата, която наричат с хубавата дума импийчмънт, е нещо естествено. Щом може да бъде прекратен мандата на президента, на депутата, на конституционния съдия, защо да не може и на главния прокурор? Друг въпрос е, че главният прокурор винаги е бил обект на по-голям интерес от политическите среди, защото неговата функция има ефект и в политиката. Неведнъж управляващите си точат зъбите срещу главния прокурор. Затова не ме учудват предложенията той да се маха предсрочно и то по-лесно, отколкото предвижда съществуващата и сега процедура. Но тези предложения говорят, че има желание за смяна на статута на институцията. А това не бива да се прави с лека ръка.
- Самият Цацаров определи предложението две трети от депутатите да свалят главния прокурор като „поход за овладяване на прокуратурата“. Така каза въпреки уговорката, че това ще се отнася за следващия обвинител №1, а не за него.
- Може би е прав човекът.
- Одобрявате ли предложението да се засилят правомощията на инспектората към ВСС така, че той да проверява за конфликт на интереси при магистратите и имуществените им декларации?
- То е разумно. Корупцията е цирей в съдебната система, все едно дали става дума за политически влияния или за пари. Направи ми впечатление едно изказване на омбудсмана Константин Пенчев:„Знае се във всеки окръжен съд кой е човекът, през който минават парите.“ Е, щом се знае, защо не го отстранят? Конституцията ли им пречи? Не. В моята практика съм бил съм свидетел на два случая - във върховния и в европейския съд как председателят, след като се е убедил, че един съдия е обвързан по корупционен начин, го вика и му казва: отивай си, за да не стане скандал! Защо не се действа по този начин? Има и други начини, нищо, че подкуп се доказва трудно. Борбата с корупцията в съдебната система може да се води и при сега действащата конституция.
- Един обществен форум, на който чужди посланици се прегръщаха с Кунева и с правосъдния министър и ги съветваха как да реформират и да променят конституцията, предизвика остри критики.
- Имате предвид форума с посланиците на САЩ и Франция. Бях там.
- Кажете нещо за модерния патриотизъм тогава.
- Аз поначало разглеждам опитите за намеса от страна на чужди дипломати в хода на съдебната реформа като резонанс на идеи, които са им поднесени или от български източници, или от техни експерти. Така, както на Борисов някой му е поднесъл внушение за ВСС. Едва ли френският посланик познава толкова издълбоко проблемите на съдебната система у нас, колкото се изявява като капацитет, препоръчвайки ни това и онова.
- Смятам, че го прави с добри намерения. Но представете си българският посланик да седне между вицепремиера и правосъдния министър на Франция или САЩ и да им каже какво да напишат във френската и американската конституция!
- Изобщо не си представям нещо такова. Абсурд. Българските посланици нямат самочувствие в чужбина. А посланиците на водещи държави у нас...те може би си ползват привилегията, която им е дадена - на ментори в политиките на България. И аз като вас допускам, че го правят за добро. Но може и с по-дипломатичен тон.
- Тъй или инак, то не допринася за авторитета на нашите държавници, струва ми се?
- И не изглежда добре.
- Бившият главен прокурор Филчев нарече приказките на съдебна реформа „наливане от пусто в празно“, но г-жа Кунева развълнувано ни препоръча да вярваме в тях. Какво да правим?
- Филчев изхожда от практическия си опит. Промените в конституцията, които направихме преди 10 години, сега ни изглеждат погрешни. И при приемането на Конституцията през 1991 г. сме допуснали грешки. Според мен е грешка например, че отритнахме индивидуалната конституционна жалба –да може всеки гражданин да сезира Конституционния съд. Това е пряка защита на конституционните му права.
- Но Конституционният съд щеше да се превърне в арменски поп, не смятате ли?
- Не, тъй като щеше се създаде система за допустимост на жалбите. Но това е друга тема. Сега е важно друго да се каже: че доста неща могат да се променят в съдебната система и без да се преправя конституцията. Може да се направи ревизия на процесуалните закони, за да се подобри функционирането на съда. Да се огледат съдебните райони, защото бавното решение на делата идва от пренатовареност, а в някои съдилища има ненатовареност. Да се подобри правното образование. Моят приятел и ръководител на Съюза за на юристите Владо Славов неотдавна каза: „На нас не ни трябва случайно разпределение на делата, трябва ни да няма случайни съдии.“ Той е абсолютно прав. Като председател на съд аз съм разпределял дела неслучайно като съм отчитал натовареността и специализацията на съдията. Не всеки съдия може да реши всяко дело, в това съм убеден.
- Рискувате да ви обявят за враг на съдебната реформа.
- Мислите ли?
- Ами да. По времето на соца класовият враг беше най-лошият, после беше най-лошо да те нарекат враг на демокрацията, а сега - да те посочат като враг на реформата.
- Дали ще съм враг на съдебната реформа, защото съм убеден, че за промяна на конституцията трябва Велико народно събрание? Практически може да се направят промени и от обикновено Народно събрание - ако се постигне политическа договорка с опозицията, за да се съберат необходимите гласове и ако те не бъдат атакувани пред Конституционния съд впоследствие. Защото КС може да приеме, че Законът за изменение на конституцията, приет от обикновено Народно събрание, е противоконституционен. Не може да се предвиди решението му, нали така? Враг ли съм като казвам това?
- Като държите на тезата си за Велико народно събрание, вие казвате един вид, че този парламент трябва да се разпусне. Да стане депутатът от стола си?! Вражески звучи.
- Шегувате се. Но въпросът е сериозен. Още повече, че назрява необходимост от приемането на нова конституция. Не става дума да сменим конституционния модел и да преминем към президентска република. Аз смятам, че трябва да се запази моделът на парламентарната република и основните принципи - като върховенството на закона, политическия плурализъм. Но в конституцията трябва рано или късно да бъде уреден въпросът за споделения суверинитет. Той е на дневен ред, откакто сме в европейската общност. Отделно трябва отпадне може би институцията на ВНС, защото създава тромавост. Тъй или инак, не днес и утре, но скоро трябва да се мисли за една нова конституция - на 21-ия век. Защото действащата е на 20-и век, на едно отминало вече столетие.
Анна Заркова, в. "Труд"
Визитка
Роден в София през 1936 г.
Завършил право в Софийския университет през 1959 г.
С 46-годишна непрекъсната юридическа кариера - юрисконсулт в ТКЗС, арбитър в Държавния арбитраж, съдия и зам. председател във Върховния съд, съдия в Конституционния съд и в Европейския съд по правата на човека. В момента е член съдия на Постоянния арбитражен съд в Хага.
Вашите коментари