Роденият през 1986 г. Дръмънд Мъни-Кутс, по-известен като DMC, е английски илюзионист. Добре познат на зрителите на National Geographic Channel като водещ на предаването “Отвъд магията”.
В епизодите Дръмънд съчетава класически похвати с източен мистицизъм, бойни изкуства и азиатска магия. Пътува до различни краища на света и се среща с илюзионистите и магьосниците там. Заснема и няколко късометражни филма в търсене на отговори какво представлява магията. Първото си представление DMC изнася през 2000г., а през годините аудиторията му включва личности като Джеръми Кларксън, Хю Грант, Брайън Адамс и редица кралски особи. DMC е в България като специален гост на Софийския фестивал на науката.
- DMC, знам, че когато обикаляте по света, се срещате с местните илюзионисти и черпите от техния опт. Планирате ли да направите същото и у нас? Може би да разгладате града?
- В рамките на това пътуване най-вероятно няма да ми остане време, но ще дойда отново. Мисля, че на фестивала ще има и други илюзионисти и ще мога да се срещна с тях. Магията е като музиката - има толкова много различни интерпретации. Всеки има своя собствен подход към нея. Точно затова където и да ходя, се опитвам да издиря магьосници, с които да се срещна.
- Сравнявате магията с музиката. Тя обаче си има своите правила. Същото ли се отнася и за магията?
- Да. Точно като в музиката и в магията има много стилове - трикове с карти, магия за деца, сценична магия. Има толкова много области, но във всички тях има едни общи основи и принципи.
- Имате ли любим стил?
- Да, триковете с карти. (И демонстрира колко добре борави с картите. Не ги оставя по време на целия разговор.)
- От всички пътувания и трикове, които сте видели, какво ви изнанада най-много?
- Може би в Африка. Бях там преди няколко години да изследвам вещерството. Направих и филм за това какво представлява то днес. Мислим си, че е нещо, което е изчезнало преди векове, но тъжната истина е, че все още има места, където се практикува и хората се възползват от него. Това е един много мрачен, варварски свят.
- Признавате ли разделението между бялата и черната магия?
- Има един израз “Вълк в овча кожа”. Мисля си, че всъщност е едно и също нещо, просто е облечено и представено по различен начин. Да измамиш хората, да създадеш нещо невъзможно. Някои го правят за добро, друго за лошо - да помагат, да мамят, използват го в политиката, в медиите. Някои го използват за забавление, но в същността си е едно и също.
- Мислите ли, че понякога хората сами искат да бъдат заблудени?
- Да. Мисля, че една голяма част от нас търси магията, има нужда от нея.
- Били ли сте заблуждаван?
- Да, много пъти. Полезно е. Мисля, че точно това ме привлича. Движещата ми сила сега е усещането, че мога да накарам другите да изпитат това - да се докоснат до магията.
- А има ли трикове, които не разбирате и не се и опитвате да разберете?
- Да. Това е парадоксът на магията. Когато започнеш, не знаеш нищо и това те пленява. След това научваш повече и повече и част от очарованието се губи.
- Ако трябва да дадете определение за магията, какво ще бъде то?
- Направих филм за това - “Какво е магията?”, и стигнах до заключението, че магията е това, което ти поискаш да бъде. Зависи от човека. Точно като при любовта. Ако решиш, че тя съществува, за теб ще съществува и обратното. За мен най-голямата магия е раждането на дете - около него има толкова много неизвестни. Всеки трябва да даде своето определение, но магията, като любовта, може да съществува само чрез ефекта, който оказва върху хората. Не може да същества сама по себе си.
- А попадали ли сте под влиянието на магията на любовта?
- Да (усмихва се). Със сигурност съм попадал.
- Има ли невъзможни неща и къде минава границата между възможното и невъзможното?
- Винаги ще има невъзможни неща. С времето някои от тях стават възможни, но се появяват други и в това е красотата.
- Защо вярваме?
- Правил съм филм и за това. Има част от мозъка ни, която ни дава абстрактни мисли, където се появява желанието ни да вярваме в необяснимото.
- Явно сте правили филми на много теми. За какво не сте, но искате?
- За медиумите и спиритуализма. За хората, които твърдят, че могат да говорят с мъртъвци. Има шарлатани, които се възползват от слабостта на другите, за да изкарат пари, а като магьосник знам колко уязвими са хората.
- Вярвате ли, че е възможно да се говори с мъртвите?
- Имам нужда от доказателсто.
- Да, но когато имате доказателства, това не е вяра, а знание. Имате факти. За вярата нямате нужда от доказателства. В този смисъл в какво вярвате?
- Вярвам в кармата. Когато правя добри неща, добро ми се връща. Един английски автор казваше “Този, който не вярва в магията, никога няма да я намери”. Аз твърдо вярвам в магията. В любовта. В положителните неща. Да говориш с мъртвите, да се възползваш от другите, е негативно.
- Изпитвали ли сте нещо необяснимо?
- Не, а бих искал. Искам да видя призрак. Искам да ми докажат, че греша.
- Вярвате ли в призраци?
- Не.
- Затова и не ги виждате.
- (Смее се). Възможно е. Но защо няма доказателства? Защо никой не вижда призрак посред бял ден?
Ася Валдимирова, в. "Труд"
Вашите коментари