Кубрат Пулев даде интервюта за над 20 медии от Германия, САЩ, Русия, Украйна, Полша, Великобритания и др. Говори спокойно, не се поддаде на нито един провокативен въпрос, минаваше с лекота от немски на английски.
Пред всички чужди журналисти не пропусна да заяви, че е дискриминиран и той, и пресата в родината му. „Не дадоха нито една акредитация освен на телевизионния канал, който си плати, за да дава мача. Отказаха на над 30 български медии само и само да са сигурни, че ще бъда сам и изолиран по време на пресконференциите“, натърти Кобрата. Под строгия поглед на треньора си Ото Рамин, който поглеждаше часовника си и пристъпваше нервно от крак на крак, Пулев даде интервю и за читателите на вестник „Преса“.
- Остават три дни до мача, очакваш ли още удари под кръста от лагера на Кличко?
- Ще бъде чудо, ако спрат дотук, но честно казано, вече дори не могат да ме ядосат. Жалка картина е да гледаш подобно недостойно поведение от световния шампион, от човека, който е издигнат на пиедестал в нашия спорт, от боксьора, който няма загуба повече от 10 години. Баща ми ме е възпитал, че боксът е мъжка битка, без хитрости и мръсотии, без игри на дребно. Уви, Кличко е всичко онова, което не бива да бъде като поведение един голям шампион.
- Кога ще вземеш решение с кои ръкавици да се биеш?
- Трябва да реша до мача. Разколебан съм. Разбира се, че предпочитам моите - тези, които от „Адидас“ произведоха специално за мен. Работата е там, че не мога да бъда сигурен за избора на Владимир и най-вече за контрола на неговите ръкавици. Там всичко е забулено в тъмнина. Американска фирма ги шие само за него, не се дава гласност какви са, колко тежат, какво има или няма в тях. Ние (от „Зауерланд“ - б.р.) изпратихме човек чак до Щатите, за да купи и за мен, но не ни позволиха. Пуснахме официално писмо до IBF, за да ни съдействат, но не ни отговориха. По интернет също не може да се поръчат. Днес ми хвърлиха един чифт тук, преди да се кача на ринга, но той дори не ми стана. За какъв ме имат? Я ми вижте ръцете колко са големи (показва си юмруците, които са още бинтовани).
- Да те карат да се боксираш с непознати ръкавици, е все едно да ти дадат чужди кънки в хокея или бутонките на някой друг във футбола. Притеснен ли си, че може да не ти е комфортно и да не успееш да покажеш най-доброто от себе си?
- Или да ти сменят гумите на болида във Формула 1, нали? Примери, колкото щеш. Изводът е един - тресат се от страх, че царството им може да приключи. Не помня някой друг преди мен от претендентите му да е подлаган на толкова неправди. И не съм притеснен - ядосан съм, защото единственото, което искам, е честна борба. Къде останаха човешките ценности? Всичко е един огромен балон, надут по поръчка на Кличко - абсолютен монопол и погазване на правилата, всевъзможни опити да се прегази психиката на съперника. Този път обаче не са познали. Нямат си представа с кого си имат работа. В крайна сметка и с голи ръце ще го нокаутирам. Само се моля Бог да е с мен в събота и да ми даде сила да пробия тази прогнила и нечистоплътна система.
- Какво му каза от ринга, докато го гледаше как самодоволно се усмихва от първия ред?
- Че го чакам. Очи в очи. В събота. Да си поговорим като мъже.
- Изпусна си нервите в понеделник и не се яви на пресконференцията. Съжаляваш ли, че не стисна зъби? Може би целта е именно тази - да те разклатят емоционално?
- И пак бих постъпил по същия начин, защото това е гавра. Няма как да се подиграват с екипа ми, с хората, които стоят зад моя гръб, които ми вярват и които работят денонощно в името на моя успех. Трябваше да реагирам и да му дам сигнал, че не е намерил кого да гази. Моята нервна система е от стомана, готов съм - както физически, така и психически. Главата ми е само там, на ринга, на мача. Кличко е много класен боксьор, сериозно и голямо предизвикателство, но как да уважавам човек, който не знае какво е феърплей? Моето уважение заслужават само онези, които усещам, че имат респект и към мен.
- Какво ще правиш до събота?
- Ще прекарам време с хората, които ме обичат и ми вярват, те са тук, с мен. Брат ми Тервел, треньорът ми в България Мишо Таков, неколцина приятели. Като съм в такава компания, не чувствам напрежение, а времето лети по-бързо. Иначе съм супер, не ми ли личи (усмихва се).
- Какво ще кажеш на българите, които ще бъдат с теб в събота, в залата в Хамбург, или пред телевизионните екрани?
- Хора, вярвайте ми! Ама наистина, от сърце! Имам нужда от българската вяра, имам нужда да усетя положителната енергия от моята родина, която толкова ми липсва тук. България над всичко, заедно ще победим!
Вашите коментари