След седем часа разговори в сряда вечерта преговорите за правителство между ГЕРБ и Реформаторския блок завършиха с фиаско. Хората на Борисов обявиха, че реформаторите не са надежден партньор. На другия ден последваха взаимни обвинения.
Очаква се идната седмица преговорите между двете формации да продължат на ниво партийни лидери.
Димитър Аврамов, политолог
- Г-н Аврамов, защо се провалиха преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ и Реформаторския блок (РБ)?
- Миш-машът в преговорите между ГЕРБ и РБ е функция на неискрените им, изпълнени с подозрения отношения от последните години. РБ се държи неадекватно, поставя персонални условия, надценява политическото си влияние. От ГЕРБ реагират с раздразнение и не правят достатъчно за постигане на съгласие. При сложни и объркани политически отношения с толкова много грешки в комуникацията, логично се стига до неуспех. Това обаче не означава, че шансовете за съставяне на правителство намаляват.
- Защо смятате така?
- При кризи правителства често се съставят не от формации със сходни идеи и виждания, а в резултат на рационален компромис. Политическата ни система е в лошо състояние и затова съставянето на стабилно правителство с кратък управленски хоризонт е единствената възможна задача. Да видим дали основните партии и лидерите им са способни на компромис с партийните и личните си амбиции. Възможно е форматът на подкрепа за ново правителство да излезе извън дясноцентристкото пространство.
- Изключвате ли възможността РБ и ГЕРБ все пак да стигнат до консенсус?
- Това изглежда трудна задача, която надскача възможностите на председателите на РБ. Преговорният екип на ГЕРБ също демонстрира неадекватност. Например искането им за “юридическа гаранция за стабилността на политическия субект Реформаторски блок” повдига въпроса за възможностите на преговарящия екип на ГЕРБ да дебатира по значими политически приоритети. ГЕРБ и РБ очевидно не са седнали да разговарят с желание за постигане на съгласие. Затова всяка от двете страни ще понесе негативи. РБ може да остане в деликатната позиция на нежелан партньор. ГЕРБ може да не успеят да инициират политическо съгласие. Засега обаче ГЕРБ имат опции за съставяне на правителство и с други парламентарни формации.
- Кои са другите политически сили, при условие че БСП и ДПС са изключени априори?
- Политическата ни система е изпаднала до състояние, в което лични харесвания и нехаресвания, персонални оценки определят отношенията. Затова рационалните прогнози са неуместни. Възможно е този парламент да се окаже непродуктивен и да отидем на поредни избори. Това не е добър вариант.
- Ако ГЕРБ постигне съгласие с Патриотичния фронт, изключвате ли вариант дясноцентристко правителство?
- Добре е да има минимум ултиматуми по време на преговорите. Разбира се, е нормално да имат изисквания. Обществото очевидно иска дясноцентристки тип управление, иначе БСП и ДПС нямаше да паднат от власт. Политическите преговори ще са успешни само ако партиите се фокусират върху проблеми и намиране на решения. Очевидно е, че при тази парламентарна конфигурация не може да се планира пълен управленски мандат. Затова е важно партиите, които ще подкрепят правителството, да поставят времеви хоризонт, например една година. Това ще намали напрежението в обществото. Иначе може да видим повторение на кабинета “Орешарски”.
- Партийните лидери казват, че трябва да се търси консенсус върху няколко приоритета за държавата. Но като седнат да преговарят, започват да поставят условия. Ето, Корман Исмаилов не иска да е в коалиция с Патриотичния фронт. Това може ли да доведе до разцепване на РБ?
- Ако нещо се разцепи у нас, това не е новина. Неадекватността на РБ далеч не е основният проблем на политическата ни система. РБ не е пречка ГЕРБ да направят стабилно и разумно парламентарно мнозинство. РБ е второстепенен политически субект, ГЕРБ е водеща партия и носи отговорност за това дали ще има стабилност. На фона на огромните национални проблеми, прищявките на отделни политически фигури изглеждат малки. Въпросът е кое решаваме - малките прищявки или големите проблеми.
- Смятате ли, че дългата ръка на Костов стои зад погрешните ходове на РБ?
- Параноята и намирането на виновни се превръща в национална черта, която може да ни върне дори до хан Аспарух. Защо губим политическа енергия в търсене на виновни, вместо да намираме решения? Ако я караме така, днес виновният ще е един, след това втори, трети. Накрая всички ще сме виновни и ще се превърнем в гето, в което е ежедневие объркани хора да бият семейства и бременни жени по улиците, защото са чули няколко думи на английски език. Ако искаме такава държава, ще я получим.
- Между кои партии виждате стабилно мнозинство?
- Не се вижда възможност за стабилно коалиционно мнозинство. Вероятно единственият шанс е да има “програмно мнозинство”, тоест няколко партии да се подпишат под политическо споразумение със записани конкретни управленски мерки и ограничен срок на действие. Другите варианти не изглеждат възможни с оглед на липсата на доверие и лошия политически климат.
- Каква ще е ролята на ДПС? Лютви Местан каза, че ще дадат шанс 300 дни на новото правителство, което е около година време - до местните избори догодина?
- ДПС поддържат сериозна вътрешнопартийна дисциплина. Това ги прави стабилна партия. Би трябвало да са опозиция в този парламент. Вероятно ще продължат да имат значително влияние в политическия, икономическия живот на страната и съответно в парламента.
- Очаквате ли следващата седмица, партийните лидери, които ще водят преговорите, да бъдат по-разумни и консенсусни?
- У нас често намираме добро решение едва след като сме изпробвали няколко лоши. Да се обиждаме и да не се уважаваме едни други става национална характеристика. Вероятно е възможно съгласие, когато на масата за преговори седнат тези, които вземат решенията. Не е без значение обаче какви са ги надробили преди това преговорните екипи. Разумният вариант е да има ново правителство и ясна отговорност за управлението. Иначе ще превърнем изборите във фарс. В момента ГЕРБ носи основната отговорност за стабилността в страната и е добре да постигне разумна форма на съгласие с други партии. Ако победителят беше друг - отговорността щеше да е другаде.
Визитка:
Роден е през 1973 г. в Пловдив.
Магистър по политически науки в СУ “Св. Климент Охридски”.
Специализирал е публична администрация и международни отношения.
Има и специализация, свързана с трансформацията на бивша Югославия, в университета в Загреб, Хърватия.
Разговора води Валентина Петкова, в. "Труд"
Вашите коментари