Г-жо Толева, защо БДФ влезе в коалиция ДЕСНИТЕ? И всъщност какво наложи създаването на коалицията?
Първо бих искала да изкажа своята съпричастност към болката на близките на загиналите в трагедията в Горни Лом и се надяваме следствието час по-скоро да разкрие истината и да посочи виновните. А сега по темата! Българският демократически форум (БДФ) е организация с 25-годишна история. Винаги е стояла в дясно и има своя принос в единствените две демократични управления на страната ни (1991-1992) и (1997-2001). БДФ никога не е изневерявал на себе си и на десните си принципи. Същото се отнася и за другите колеги в КП ДЕСНИТЕ (ЕНП, СЕ), както и за всяка една личност от гражданската квота – оставали са верни и са защитавали през годините своето дясно кредо.
Създаването на коалиция от партии ДЕСНИТЕ е не само логично и закономерно като акт. То беше наложително. До него се стигна след почти едногодишни усилия от страна на БДФ и ЕНП в търсене на единодействие с другите десни сили у нас. Единодействие обаче на основата на принципи и програма. Единодействие, което изискваше да се надкрачат теснопартийните интереси в името на създаване на устойчив политически субект с програма за дясно управление на България.
Първият и естествен съюзник за нас беше бившият ни коалиционен партньор ДСБ. За съжаление ръководството на ДСБ направи конюнктурния си избор в Реформаторския блок заяви, че „няма ляво и нито дясно” и зави към центъра на политическото пространство. Ние не можеше да оставим без право да избор и без представителство десния избирател. Това наложи създаването на ДЕСНИТЕ.
За краткото време след учредяването на коалицията, вие успяхте да регистрирате кандидатски листи във всички 31 избирателни райони. Каква е тенденцията в създаването на структури?
Да, коалицията е регистрирана и работи пълнокръвно във всички областни центрове на страната, както и в по-малките селища. Това само по себе си е достижение, предвид че се учредихме само преди месец и половина. Решаващ фактор за това е, че хората ни по места на практика са съидейници. На национално ниво имаме решимостта, че ще работим за устойчивост на коалицията. Дължим го на десния избирател.
А ще агитирате ли за преференциално гласуване?
Не, няма да агитираме за преференциално гласуване. Тази преференция, или по-точно подбор в подредбата, ние направихме още при формирането на листите. Тя не се основава на партийния интерес, а на преценка на всеки кандидат с оглед на конкретиката на избора. Който желае да гласува за нас може да г направи с бюлетина номер 17. В листите ни няма случайни хора. Има изключително качествени – компетентни, морални и отговорни личности, като на челни места са тези, които са най-подходящи за законодателна дейност.. Пак повтарям – загърбихме чисто партийните интереси и се явяваме като един отбор на тези избори.
Дори, както виждате, ние направихме прецедент в политическата история на страната – за председател на коалицията избрахме лице от гражданската квота. Това би трябвало да говори достатъчно на избирателите.
Вие сте водач в два избирателни района – Старозагорски и Кюстендилски. Правите много срещи с избиратели – има ли нещо, което особено Ви впечатлява?
Да, това е отчаянието и липсата на перспектива в съзнанието на много български граждани. Те са изгубили доверие, че могат да променят нещо и че от гласа им зависи това.
Има две срещи, които особено ме впечатлиха. Първата беше с представители на ромския етнос в Стара Загора, в рамките на кампанията, която правим „Не продавай гласа си!”. Изключително съм впечатлена от мисленето на хората, с които говорихме. Те не само очертаха проблемите си, те направиха един точен анализ на подхода на партиите спрямо ромската общност в България. За първи път чух от ромски представители, че не трябва да се толерират и провеждат политики на етнически принцип, както това правят етнически партии като Евророма, Дром и др., а е необходимо ромите да се себеусещат като част от българската нация. Иска ми се политиците и българската държава да имат точно това разбиране, когато разработват програми за интеграцията на ромите. Защото ние се нагледахме на стратегии и ромски декади, в които се усвояваха едни пари от медиаторите, а резултатът беше нулев.
Втората среща беше с българското национално малцинство в Сърбия в КИЦ – Босилеград. Една среща, която ме изпълни с болка и гордост едновременно.
Болка – заради липсата през годините на национално отговорна политика на Българската държава и на българските политици към съотечествениците ни в откъснатите от България с Ньоския договор територии. Проблемите са толкова, а някои от тях звучат почти нелогично. Като например огромната административно-бюрократична тежест по доказване пред българските власти на българския произход на хора, които са признати за част от българското национално малцинство в нашата съседка и желаят днес да получат българско гражданство! Или липсата на сигнал на Българската телевизия, поради цифровизацията в България. Или нулевите стимули за развитие на двустранни бизнес отношения с региона. Или бавното обезлюдяване, по напълно разбираеми причини.
Но и с гордост от запазеното българско национално самосъзнание, от готовността за битка за правата им всеки ден, от липсата на отчаяние и надеждата, че рано или късно българската държава ще стане по-активна и по-адекватна спрямо българската диаспора.
Потвърдих пред тях това, което ДЕСНИТЕ заявихме при учредяването си. Ние сме национално-патриотична дясна политическа сила, която вижда осъществим и защитим българския национален интерес и идеал единствено в Обединена Европа. До тогава ще продължим да поставяме на масата темата за българите в Западните покрайнини.
Какво е патриотизмът за Вас?
За нас, десните, изконните ценности, свързани с националната ни идентичност, непреходното културно наследство, духовност и традиция, се почитат с отношение, което се нарича патриотизъм, и се отстояват като национални интереси, което се нарича национализъм.
В последните години станахме свидетели на една подмяна. Подмяна на националните ни ценности и патриотизъм с псевдонационализъм, обслужващ чужди имперски интереси. Подмяна на държавническото отношение с популизъм.
Ние осъждаме агресивния национализъм и псевдонационализъм, които се основават на омраза, стремеж за превъзходство над други хора, общности и държави, над други етноси и вероизповедания. Защото за нас различието и многообразието са част от богатството. България е еднонационална, многоетническа държава.
Патриоти сме и затова, защото сме готови да бъдем нетърпими с тези, които са нетолерантни към България. Ние сме против всякакви попълзновения на великоимперски интереси, които са в ущърб на българския суверенитет.
Посочете няколко акцента от програмата на коалиция ДЕСНИТЕ?
В коалиция ДЕСНИТЕ се включиха експерти и хора с опит в управление на държавата. Нашият хоризонт не се ограничава само в 4 години живот на един парламент. Ние гледаме с една 20-30 годишна перспектива управлението на България и предлагаме такива решения.
В програмата ни е заложено да работим за достоен живот на всеки българин, като за целта предлагаме спешни реформи в здравеопазването и образованието, децентрализация за по-силно местно самоуправление, както и редица стимули за развитието на икономиката. Защото животът не може да е достоен, ако е живот от подаяния.
Акценти в политиката ни по:
• Здравеопазване са: въвеждане на заместващо здравно осигуряване и поставяне на НЗОК в конкурентна среда; вдигане на разходите за здравеопазване от 4,1 на 6% от БВП чрез подобряване на събираемостта на здравните вноски; пълно поемане на Спешната медицинска помощ от държавния бюджет; прилагане на бюджетно финансирани програми за здравна промоция, скрининг и профилактика; достойно заплащане за труда на лекарите;
• Социална политика – политики за защита на семействата с деца; насърчаване на алтернативни методи за заетост на майки с малки деца; създаване на социална национална програма „Децата на България”; достъпна среда за хората с увреждания и насърчаване на използването на техния човешки потенциал в пазара на труда; пълно съответствие между вноските и получаваните пенсии;
• Труд и индустриални отношения – създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната квалификация; програми за предприемачество; трудово законодателство, което да отчита спецификата на малките фамилни предприятия;
• Икономическа политика – облекчаване на данъчната тежест за гражданите и бизнеса; прекратяване злоупотребите на монополите; освобождаване на малкия и среден бизнес от бюрокрацията и корупционния натиск; създаване на условия за растеж на икономиката и на доходите; оздравяване и развитие на енергетиката.
А имаме ли нужда от нова конституция?
Нека си отговорим първо на въпроса налице ли е нова реалност, която да изисква нова основна правна уредба на държавата ни? България стана член на ЕС – ще кажат някои. Но няма нито една страна, присъединила се към ЕС от Централна и Източна Европа, която да е променила конституцията си. Известно е, че едно от достойнствата на всеки нормативен акт е неговата стабилност. Това с особена сила важи за основния закон. Затова е абсолютно противопоказно да се пристъпва към прибързани решения за нова конституция. Анализът на сегашната показва, че тя има своите достойнства. Безспорно приложението й в изминалите 23 години показа и редица дефицити. Дефицитът, който сякаш най-силно се усеща днес е дефицитът на справедливост. А това неминуемо е свързано и с правосъдната система, където основната битка, която трябва да се води, е за премахване на политическото влияние. Ние имаме предложения за институционални реформи в тази система, които като конституционни промени се свеждат до преминаване на прокуратурата и следствието към изпълнителната власт, премахване на политичeската квота за избор на членове на ВСС и съкръщаване на състава му от 25 на 15 члена. Съкращаване на мандата на ВСС от 5 на 3 години, на мандатите на Главния прокурор, председателя на ВКС и на ВАС от 7 на 5 години. Друга промяна, по която трябва сериозно да се помисли е тази на чл.72, ал. 1 във връзка с прекратяването на пълномощията на народен представител. Хипотезата за прекратяване при напускане на парламентарната група на политическата партия/коалиция, от която е избран депутатът, е възможен вариант за предотвратяване на политическото номадство. Въпросът за допустимостта да се кандидатират за Народно събрание лицата с двойно гражданство също стои на дневен ред.
Вашите коментари