Преди него са само Аристотел, Маркс, Шекспир и неколцина други. След това в рейтинга на най-цитираните автори е той – Ноам Чомски, заслужил професор по философия и лингвистика в Масачузетския технологичен институт (МТU).
Чомски си остава критик на политиката на САЩ. На своите 85 години той не спира да пътува по света, да преподава и да пише. В края на месец април професорът беше на посещение в Япония, където чете лекции по темата “Капитализъм и демокрация: перспективи за оцеляването”. По негово мнение, не са много обнадеждаващи.
В Япония професорът дава интервю за италианското издание “L’Espresso”
Пио Д’Емилия: Защо дойдохте в Япония, професоре?
Ноам Чомски: Интересувам се от Япония още от тридесетте години. Докато бях юноша, четях за престъпленията, извършени в Манджурия и Китай. Дразнеше ме разликата в отношението на нашата преса към “жълтурковците” и към нацистите. И едните, и другите въплъщаваха злото, но нацистите все пак бяха бледолики арийци, т.е. хора, а японците бяха маймуни, даже по-зле – червеи и мравки, които трябваше да бъдат смазани. Бих казал, че мнозина продължават да се придържат към двойните стандарти и днес – всички искат извинение от Япония, но никой не говори за нашите военни престъпления. Запалителните бомби, които изтриха от лицето на Земята Токио, нанесоха по-големи поражения, отколкото бомбите, които хвърлихме над Дрезден. Те предизвикаха много повече жертви, отколкото бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, но до момента нито един американски президент не е поискал прошка за това. Обаче и миналото на Япония, чиито престъпления се опитват да омаловажат, все още тегне над съседите й. Отрича се, например, че армията и държавата са отвличали десетки хиляди жени от корейска, китайска и други националности, за да ги принудят да проституират за “отмора” на японските войници на фронта.
- Но също така може да се каже, че всяка държава крие в гардероба си по някой скелет. В Италия малцина знаят, че именно нашата страна първа употребява бактериологично оръжие и газ…
— Абсолютно съгласен съм с вас. Само че едно е невежеството – липсата на позорните факти в учебниците, и съвсем друго е пълното им отричане. В Германия, ако някой си позволи да отрича Холокоста, рискува да попадне в затвора, а в Япония този, който отрича клането в Нанкин (през 1937 година тогавашната китайска столица Нанкин е окупирана от японците, а в кланетата след окупацията са избити над 300 000 жители, в това число десетки хиляди жени и деца), може да стане министър – председател…
— Мнозина смята, че възможността за нов глобален конфликт се увеличава на фона на отслабващата мощ и влияние на САЩ, както и заради възхода на новата супер държава в лицето на Китай. Представлява ли Китай заплаха за света?
— Преди всичко, не вярвам, че мощта и влиянието на САЩ са намалели. Съединените щати извоюваха лидерството в света след Втората световна война и до този момент нагло го удържат, употребявайки дори насилие. Да оставим за малко настрани ситуацията на Изток, където САЩ са обезпокоени от факта, че Китай се опитва да закрепи влиянието си по море, което е доста далеч от Карибския басейн или Калифорния. Но нали си даваме сметка, какво се случва в Крим?
— Това беше следващият ми въпрос…
— Виждате ли, отгатнах мислите ви. В тези дни се налага да чета безумни преводи на статии, които ни връщат към дните на студената война. Как може да се сравняват днешните действия на Путин в Крим, със събитията в Унгария, Чехословакия и Афганистан? Даже Джордж Оруел не би могъл да си измисли такова “единодушие” в оценката на събитията. Какво кара журналистите да пишат някои неща? Какво право има Запада, който нападна Ирак и го окупира, подложи на бомбардировки Афганистан, пасивно наблюдава, за да не кажем, че активно не провокира разцепването на Югославия и призна независимостта на Косово, да протестира и да се възмущава, че дори и да въвежда санкции срещу Русия, заради случилото се в Крим, където – до колкото ми е известно – нямаше нито кланета, нито етническо прочистване и насилие? Питам, защо продължаваме да смятаме света за подвластна нам територия, която имаме правото – ако не даже и задължението – да “контролираме” и да модифицираме в съответствие с нашите интереси?
— Но Китай постоянно увеличава разходите си във военната сфера, опитвайки се да създаде бази зад граница, например, в Зимбабве...
— Шегата настрана, още повече, че историята с китайската военна база в Зимбабве, няма никакво потвърждение. Дори и да е истина това, то какво се променя? Една база срещу хиляди? Китай няма военни бази, разположени по целия свят, той не се опитва да налага своят социално-икономически модел на никого. Като изключим неголямата разправия с Виетнам по времето на Дън Сяопин, не мога да приема, че Китай е окупирал която и да е държава. Що се отнася до увеличения военен бюджет на Китай, то той дори слабо не се доближава до военните разходи на САЩ, които горе-долу са съпоставими с общите военни разходи на всички останали страни в света. Освен това САЩ имат съюзници навсякъде – от Европа до Япония, а Китай е сам. Няма никакъв смисъл да сравняваме военната мощ на САЩ с възможностите на Китай, както преди беше безсмислено да се сравняват с военната мощ на СССР.
— И въпреки това, светът се бои от Китай.
— Това е просто обикновената западна маниакална идея, раздута от пресата, която търси сензации и е способна да следва стереотипите, а не да изследва и анализира реалните събития. А данните съществуват. Наскоро прочетох резултатите от изследване на общественото мнение, проведено в Европа, които бяха цитирани от ВВС. Един от въпросите беше такъв: коя от страните смятате, че представлява най-голяма опасност за мира?
— Позволете ми да отгатна – САЩ?
— Да, при това мнението се поддържа от над 70% от участвалите в допитването. На второ място са посочили Пакистан, на трети - Индия, чак след това идва Китай (така смятат 10 %). Европейците, преживели и окупации и разрухата, имат опит с военните въпроси, и умеят да различават лъжливата тревога от истинската.
— Имате право. Но да се върнем към Изтока. Каква е вашата оценка за ситуацията в Корея? Има ли надежда, че Обама ще успее да довърши онова, което беше започнато от Клинтън, т.е. да започне сериозен диалог, за да бъде подписан най-после мирен договор?
— Добре направихте, че припомняте кога започна това. Беше през 1994 година и тогава САЩ успяха да договорят посещение на Държавния секретар Мадлийн Олбрайт в Пхенян, където беше приета с почести и уважение. Тогава вървяха преговори за среща на корейския лидер Ким Чен Ир с Бил Клинтън. После вниманието на Клинтън беше отвлечено от близкоизточния въпрос, започнаха дълги преговори в Кемп Дейвид, завършили с неуспех, и корейското досие мина в “дългото чекмедже”. После на власт дойде Буш и всички знаем как завърши това. Трябва да внесем яснота във въпроса – именно САЩ нарушиха договора и провокираха надпреварата в ядрената сфера със севернокорейския режим. Когато Буш получи първия си мандат, Пхенян изобщо нямаше ядрени бомби, а мисля, че днес вече разполагат с осем. Това са фактите. Но ако прочетете световната преса с цел да разберете, чия е отговорността, ще разберете, че вината е само и единствено на Северна Корея. Странен начин за осветяване на историческите събития.
— Това беше подсказване за Обама, как да запише името си в историята не само като президентът, осъществил реформата в здравеопазването?
— Трябва да се заложи на преките преговори и едновременно да се подтиква Южна Корея за провеждане на открита политика за диалог (т.нар. “sunshine policy”) посредством културен и икономически обмен със Северна Корея, а може би и чрез прекратяване на провежданите два пъти годишно големи военни учения под носа на Пхенян. През тази година по време на ученията дори беше симулирана “превантивна” бомбардировка на север от границата. Трябва да си полудял, за да си измислиш нещо такова. Знаете ли до какво доведоха американските бомбардировки по време на войната в Корея? Населени пунктове на севера бяха изтрити от лицето на земята, в много от случаите се ползваха специални бомби и химическо оръжие по “рецепти”, получени от японски военнопрестъпници, които ги изобретяват и произвеждат в Китай. За това им “сътрудничество” тези военнопрестъпници са оправдани и реинтегрирани в обществото. Някои дори станаха министри…
— Да разширим разговора, професоре. Да поговорим за демокрацията. Някога Чърчил беше казал, че това е несъвършена форма на управление, но човечеството не е измислило нищо по-добро до момента. Но “демокрацията” доведе до това, че в резултат на свободни и повторени избори в Италия на власт дойде Берлускони, а в Тайланд – Таксин. Дошло ли е времето да се изобрети “по-демократична” система?
— Проблемът не е в демокрацията, а в това, в което сме я превърнали. Демокрацията не е празна дума. Тя означава, че например, работещите трябва да управляват заводите си. Цитирам яркия представител на класическия либерализъм Джон Стюарт Мил, който, разбира се, никога не е бил болшевик. Демокрацията означава спазване на човешките права и социалните придобивки. Тя не предполага това, което сега се случва в Европа, където гражданите са свидетели на процес на ограничаване, ако не и на пълна отмяна на техни права, извоювани след дълга борба за социална справедливост. Тя не означава подчинение на диктата на чиновниците от Брюксел и Бундесбанк. Вие споменахте Берлускони. Няма как да се каже, че той написа прекрасна страница в италианската история, но кой избра Монти? Кой избра Ренци? Бундесбанк. А това не е демокрация. Преди дни прочетох интересна статия в Wall Street Journal. Това издание няма как да бъде подозирано в подривна дейност. Мисля, че в тази статия правилно е написано, че в момента не е от такова значение кой е на власт – леви или десни, лявоцентристи или дясноцентристи. Каквото и да е правителството, то ще е принудено да действа в рамките, наложени от Брюксел. Помислете, какво се случи с гръцкия премиер Папандреу. Той опита да предизвика Брюксел. Само заради заплахата да подложи на референдум въпроса за въвеждането на строги икономии, Папандреу беше “разпнат” и фактически беше отстранен от европейската политическа сцена.
— Да се върнем на въпроса за Япония. Какво мислите за атомните електроцентрали? Три години след аварията във Фукушима правителството, като че ли отново е готово да пусне реакторите…
— Не е толкова просто да се отговори на този въпрос. Трудно е да се говори за пускане на реакторите в страна, която още преживява последиците от аварията във Фукушима. Но увеличеното потребление на изкопаеми горива също води до рискове, тъй като на карта се залага разрушаването на околната среда, а с това не бива да се шегуваме. По-добре е да се заложи на използването на алтернативни енергийни източници, както обяви Германия, като се насочат към този сектор човешки, технологични и финансови ресурси.
— Последният въпрос е свързан с вашата специализация в лингвистиката. Какъв език трябва да учат децата и внуците ни – английски или е по-добре да се насочим към китайския?
— Вие ме питате кой ще управлява света в близкото бъдеще, нали така? Съединените щати. Китай не само не представлява военна или политическа заплаха, но и не е икономическа супер държава. Впечатляващото му възраждане все още зависи от технологии, разработени в Япония, Корея, Тайван, САЩ и Европа. Икономиката на Китай расте и ще продължава да расте, но да се надяваме, че скоро и икономиката на Запада ще се възроди. Що се касае до езика, то за нас, американците, които вече говорим английски, несъмнено е полезно да изучаваме китайски. Но мисля, че за всички останали изучаването на английски език трябва да е на първо място още известно време. Но това е само мое мнение, а вие добре знаете, че вече осемдесет години не смеят да признаят правотата на мнението ми.
Вашите коментари