Проф. д-р Атанас Тасев е завършил техническа кибернетика и теория на информацията. През последните години работи като анализатор на големите инвестиционни проекти в областта на енергетиката.
Бил е участник в преговорния процес с „Газпром” през 1998 г., финансов анализатор и член на Консултативния съвет по проекта за АЕЦ „Белене”, консултант на Световната банка по създаване на нормативната база за Държавния енергиен регулатор, главен експертен сътрудник на комисията по енергетика при 40-ото НС. В момента също участва в консултациите по проблемите на енергетиката както в парламентарната комисия, така и в ресорното министерство.
- Проф. Тасев, обяснете на достъпен език как ведомствените спорове между енергоснабдяващите дружества и институциите на държавата ще се отразят върху потребителите?
- Правилно казвате, че спорът е междуведомствен, защото той няма да се отрази по никакъв начин на потребителите. Става въпрос за следното – регулаторът издава лицензите и пак той ги отнема, ако правилата и условията не се изпълняват. В дадения случай имаме една тривиална процедура. НЕК е изпратила жалба до ДКЕВР, която пък разпорежда на дружествата посочените суми, които те дължат и никой не оспорва. Ако фирмите не се разплатят в 7-дневен срок, ще трябва да представят своите доказателства и те очевидно ще го направят. Така ще стане ясно каква е тяхната истина, тъй като сега е известна само тезата на едната страна в спора, но в това няма никаква тенденциозност. Просто се спазва чисто формалната процедура.
- Какъв е основният проблем в енергетиката ни днес?
- Основният проблем е, че приходите не са достатъчни, че да могат да покрият разходите в системата. Има няколко дефекта в нея, които за съжаление все още не са напълно преодолени. Основният е енергията от възобновяемите енергийни източници, за което ние се оказахме недостатъчно добре подготвени. Това е една скъпа енергия и за нас се оказа доста солена. Ние не успяхме да приложим правилно тези модерни практики за съжаление. Отговорността на държавата в сектор енергетика е да доставя енергия за обществото с минимални разходи. Във връзка с този принцип беше разработен национален план, който аз приветствам. Бе спазен принципът на обратния приоритет, който дефинирах още през 2010 година. Той означава, че се прави оптимален мощностен ценови баланс, който регламентира поставянето на най-скъпата енергия на върха на пирамидата, той е с най-малък дял, а най-евтината отива в основата. Като резултат онези 16%, които са директива на ЕК, към 2020 година щяхме да постигнем с минимални разходи за обществото. А какъв е резултатът – 2009 година ние имаме 2 мегавата фотоволтаици, а през 2013 г. - 1013. Нормативът според ЕК е от 303 мегавата. Освен това, когато предходното правителство разбра, че секторът е прегрял и трябва да бъде спрян, предприеха мерки за рязко намаляване на преференциалната цена. Това трябваше да стане още на 1 юли 2012 г. Обаче не се случи. За широката аудитория искам да поясня, че ако бяха останали 303 мегавата, ние трябваше годишно да събираме от порядъка на около 180 милиона лева, за да изплатим тази енергия. Сега фактически ние вече трябва да събираме 700 милиона. Сега вече трябва да се решава дали цената в този сектор да се намали или 20-годишният период да бъде редуциран. Законодателят всичко е свършил перфектно, но на изпълнително ниво има проблеми. През 2012 година ДКЕВР направи опит чрез такса достъп. Неофициално регулаторът ясно заяви, че е крайно време възобновяемите източници да понесат разходите, които реално обществото прави за тях. Т.е. да излязат от преференциалния режим. Но това не бе направено и то обърна каруцата.
- Но в сряда бе обявено, че започва преразглеждане на лицензите на енергопренасящите фирми, какво ще стане с тях?
- Отнемането на лиценз е много тежка, а в случая и международна процедура, с много негативни последици и най-вече не решава нито един наш проблем в енергетиката. Защото пари няма откъде да се появят. За съжаление гайките в енергетиката са натегнати докрай и трябва да се внимава да не се скъса веригата. А това няма да е добре за никой. НЕК има задължения към тези дружества. Методиката, която се прилага в целия свят, е да се разпредели равномерно тежестта на зелената енергия, затова бе въведена добавка зелена енергия. Как се пресмята тя: всичките разходи за произведената енергия, количествата, умножени по преференциалната цена за една година, разделени на общото количество енергия, което отива при крайните потребители, дава добавка зелена енергия. Това е хипотезата за т.нар. пощенска марка – т.е. навсякъде е равномерно разпределено. Да вземем пример с EVN в Югоизточна България, които трябва да плащат на възобновяемите източници. Това дружество е в най-тежко положение, защото има най-голяма концентрация от скъпите централи и най-малък брой потребители. За да сработи принципът на пощенската марка, приходите, които събират другите дружества, трябва да са повече и да се разплащат в НЕК. Тук се къса връзката. НЕК не се е разплащала с фирмите и в най-тежка ситуация е EVN, затова те първи вдигнаха знамето. Пак напомням, че политиките в сектора са абсолютно правилни, но има проблем в крайната им реализация.
- Има ли шанс да се постигне равновесие?
- Да, и то не само декларативно. Шумът е за регулирания сектор, а той остава все по-малък. От 1 юли 2007 г. нашият пазар е либерализиран, големите потребители са на свободния пазар и в крайна сметка останаха битовите ползватели и малките сладкарнички, кухнички и т.н. Т.е. всичко това се трупа сега на гърба на регулирания сектор. Следователно, когато говорим за прогнози, трябва да е ясно, че само след година всичко отива на свободния пазар. Но това е реалност във всички държави и няма как ние да сме изолирани и извън света. Аз смятам обаче, че трябва разумно и спокойно да решаваме тези проблеми в движение. И да отчитаме факта, че държавата ни е доста бедна, което допълнително усложнява обстановката. НЕК има 2 милиарда лева дефицит, около 500 милиона лева задължения към бюджета и др.
- А какво се случва със скандалния т.нар. данък дивидент?
- Симеон Дянков въведе една система, която и по времето на Тодор Живков не съществуваше. Авансово и в 80 процента да се иззема дивидентът на енергетичните дружества. И какъв бе техният отговор? Ами те просто не плащат в този размер. Както виждате, в икономиката има железни закони. Затова за енергетиката трябва да има консенсус на всички политически сили./novinar.bg/
Вашите коментари