Президентската институция има възможности да участва в предложения за изменения на някои норми в конституцията или да предлага по-широки промени.
Ключовата дума обаче за промени в конституцията или за нов проект на основния закон, според мен като юрист общественик и политик, това е да има политически консенсус.
Това заявява вицепрезидентът Маргарита Попова в интервю за БГНЕС. Според нея, за да се стигне до евентуални промени в основния закон, преди това политическите сили в парламента и извън него трябва да започнат задълбочен професионален и отговорен диалог. Когато се постигне консенсус, вече може да се мисли за изменения на конституцията. "Президентската институция не може нито да ръководи, нито да наставлява, нито да инициира такъв политически диалог от страна на различни политически семейства или различни политически представители защото, според мен, това би могло да вкара институцията ни в капан, от който трудно да можем да излезем", предупреждава Попова. Тя напомня, че "по конституция президентската институция е безпристрастна и е единител на нацията".
Законите и конституцията дават много правомощия на хората във властта, твърди вицепрезидентът. Но аз като дългогодишен юрист, минал и през съдебната, и през изпълнителната власт, съм се научила, че и когато са ти дадени правомощия, трябва много да внимаваш как ги използваш, посочва тя.
Има сфери, където президентската институция може да лидира – това са хуманитарните въпроси, човешките права, въпросите от пряката демокрация. Точно за правата на човека президентската институция има възможност да стане притегателен център и лидер за промяна на конституцията, за което не необходимо свикване на Велико народно събрание.
Дошло е време в конституцията да вкараме института на конституционната жалба. Всъщност той изразява по най-добър начин върховенството и демократичността на правовата държава. Това е еманацията на правовата държава и на върховенството на закона. Конституционната жалба е възможността на всеки гражданин по определени въпроси да се отнесе за свое нарушено право пред Конституционния съд и да поиска на национално ниво да бъде защитено неговото право, подчертава Попова.
В интервюто вицепрезидентът Маргарита Попова се връща към стореното през отминаващата година. Разбрах, че отговорност се носи трудно, но точно затова трябва ясно да си дадем сметка на кого в ръцете я възлагаме - на можещите, на интелигентните, на умните, или на малодушните, на случайно срещнатите, на удобните. За да се носи отговорност, трябва да откроим хората, да ги намерим и да ги оставим да работят. В България има глад за лидерство, заявява вицепрезидентът. Тя уточнява, че това не е критика към някого, а по-скоро призив към хората, които имат потенциал да могат да съберат кураж, а останалите да се въоръжат със смелост и великодушие, за да можем да открием лидерите си, които са нещо повече от водач и могат да надскочат партийния ръст на партийния водач.
Разбрах още нещо от хората, които протестираха тази година, без значение кой на кое място изрази своя глас на недоволство или на претенция, бяха обединени от едно – водеше ги силата и желанието за по-добро бъдеще на всички нас в държавата ни.
Разбрах и нещо друго – че е необходимо да изказваш позициите си със своята лична, вътрешна убеденост и с желание наистина да работиш за общото и по-малко за личното, неприкривайки се зад чужди лицемерни каузи, които нямат нищо общо с това да можем всички заедно да придвижим държавата в една по-добра посока, заявява Попова.
За себе си казва: Аз съм човек на закона. Източниците на власт за мен лично са законът и моята кариера.
Народът ни е жаден за добро, за топлина, убедена е Попова. За проблема с бежанците у нас тя подчертава, че не е равнодушна към несправедливите оценки и у нас, и отвън към българския народ. Още през месец юни на организирана от мен конференция по темата Сирия и миграционния натиск на границата ни се обърнах към вас, медиите, с призива да опознаете проблема в неговата многоизмерност, да търсите и да показвате българската добросърдечност и щедрост. Българските граждани по места, които първи срещнаха и приеха чужденците, не са ксенофоби, каза вицепрезидентът.
Ето и пълният текст на интервюто с вицепрезидента Маргарита Попова пред БГНЕС:
БГНЕС: Госпожо Попова, какво предстои в програмата Ви през следващите дни?
Маргарита Попова: Предстоят няколко много красиви събития, не са редени като за пред Коледни празници, но наистина са заредени с емоция. Човек, като си мисли какво предстои до Коледа, се усмихва. Има позитивно натоварване. Освен инициативата във вторник вечерта, която е свързана с проявата на много дечица, които събрахме на едно място в НДК под мотото "Различни, но заедно" , ми предстои пътуване във Велико Търново, където имам лекция в университета. Там ще имам среща със студенти от различни специалности, които изразиха желание да повторя лекцията "Власт и лидерство", която изнесох преди няколко месеца пак във ВТУ. Беше се разнесла мълвата как е преминала лекцията, какво сме си говорили – голям интерес имаше в университета и решихме да направим сега преди Коледа още един разговор. На 21 декември, няколко дни преди Рождество, ще се съберем съвсем символично в НС. Заедно с председателя Михаил Миков подготвяме една работна среща с представители на различни български общности зад граница, за да поговорим по темата " Довеждане до край на стратегията за работа с българските общности зад граница". Хората искат и се надяват работата да продължи, защото всички сме убедени в едно – хората зад граница са българският национален капитал. Хората искат да помогнат. Те искат много по-малко от нас, а искат много повече да дадат и могат да го направят. Затова с г-н Миков решихме да се съберем преди Коледа, да говорим по тази тема и след Нова година вече да набележим конкретни мерки как да финализираме тази стратегия, какво да правим със закона за българите зад граница, дали имаме нужда от промяна на този закон и изобщо от закона, дали имаме нужда от орган, който да ги представлява. Хората искат да бъдат представлявани, искат да участват в работата по всички политики , да усещат работата на изпълнителната власт, да участват в избори. Те имат право да искат всички тези неща и ние сме длъжни да поработим по тези въпроси. Това са трите неща, които ми предстоят до Коледните празници.
БГНЕС: Тази ваша инициатива за лидерството и властта означава ли, че в България има глад за лидерство?
Маргарита Попова: Означава. И това го казвам не като критика, а по-скоро като призив към хората, които имат потенциал да могат да съберат кураж, а останалите да се въоръжат със смелост и великодушие, за да можем да открием хората, които са нещо повече от водач и могат да надскочат партийния ръст на партийния водач, тези, които могат да водят нацията по важни и големи теми. Трябва да ги открием, да ги припознаем и да им дадем възможност да поработят, да управляват в името на голямото, на доброто, в името на нас хората. Има дефицит на лидери в нашата страна. Като че ли повече надделява политическото, по-склонни сме да се самоизолираме или групираме в по-малки или големи групи. Някак си все още политическата култура не ни достига до там да признаем, че един човек може повече в дадена област. И да кажем – нека той да бъде, а не някой друг, който по някакъв начин ни е близък или ни е удобен на някакво място. Това са сложни неща. Ние си говорим простичко за тях, но може би е нужно да се разбере по-добре, че и от тях имаме нужда. За да се внесе малко повече равновесие, спокойствие и интелигентност в трудния ни живот днес.
БГНЕС: Каква е вашата оценка за изминалата година? На фона на продължаващите протести политиците успяват ли да чуят общественото мнение? Изобщо обществото ни, според вас, узряло ли е за промени в конституцията?
Маргарита Попова: Зададохте няколко въпроса, всеки от които е изключително важен. Моята оценка за изминалата година няма да е социологическа, ще бъде държавническа и чисто човешка. Годината беше напрегната, изпълнена с много силни обществени вълнения и страсти. Обществото ни показа, че има претенции към властта, иска справедливост, повече спокойствие, достоен живот, правила и има към нас претенции да седнем заедно на масата, за да откроим най-важното в интерес на хората, в интерес на децата ни. Да се обединим около него и да излъчим послание, че този път ще работим върху това, около което сме се обединили, продължително, устойчиво, с уважение един към друг. Това, което разбрах през тази година, е, че много повече имаме нужда от уважение. Имаме много повече нужда да събудим някак си заспалите чувства за чисто родолюбие. Ние влязохме в ЕС, започнахме да говорим много повече за европейски ценности – в това няма нищо лошо, това е хубаво, но имаме нужда да се обединим около топлото бащино огнище и от тук насетне да излезем с нещо на раменете си или на крилете си, както се казва. Това разбрах аз през тази година.
Разбрах, че е недобро, опасно е за самите нас, когато не се уважаваме, не се чуваме, когато работим с недоверие един към друг, когато показваме, че не знаем как да изградим мост на доверието. Затова както и през 2012 година, и тази, наблюдавайки много внимателно обществените вълнения и страсти, като че ли още по-задълбочено, по-внимателно и още по-здраво взех в ръцете си инициативи, някои от които започнах през 2012 година, други, които започнах сега, са насочени към няколко неща. Първо от тях е духовното единение на нацията. Инициативи в подкрепа на тази кауза и най-вече чрез подкрепа на инициативи на деца от различни възрасти и училища, за да подкрепим подрастващото поколение и това, което те правят на полето на духовното. А на полето на духовното, като че ли единението може да се случи най-бързо и най-лесно - когато погледнеш, оцениш и можеш да се усмихнеш на нещо, което хората правят с ръцете си и с таланта си. Творците сякаш съграждат най-лесно мостовете на доверието и на общуването. Това са част от нещата, които научих през годината. Към тях нека да добавя и нещо друго – разбрах и съм убедена, че отговорност се носи трудно, но точно затова трябва ясно да си дадем сметка на кого в ръцете я възлагаме. На можещите, на интелигентните, на умните, или на малодушните, на случайно срещнатите, на удобните. За да се носи отговорност, трябва да откроим хората, да ги намерим и да ги оставим да работят, за да има напредък. Разбрах още нещо от хората, които протестираха тази година, без значение кой на кое място изрази своя глас на недоволство или на претенция. За мен разлика между тези хора няма. Всички те бяха обединени от едно – водеше ги силата и желанието за по-добро бъдеще на всички нас в държавата ни. Разбрах, че хората няма и не са склонни дълго време да търпят безотговорност – поведение, което да не носи добрини и на тях. Хората искат да живеят по-добре, искат сами, отговорно да управляват живота си и са готови да участват в управлението /те го изразиха това много ясно/. Разбрах също, че от тук нататък управлението ще бъде под контрол, много по-силно изразяван от хората, отколкото досега. Това не е лошо. Разбрах, разбира се, и нещо друго – че е необходимо да изказваш позициите си със своята лична, вътрешна убеденост и с желание наистина да работиш за общото и по-малко за личното, неприкривайки се зад чужди лицемерни каузи, които нямат нищо общо с това да можем всички заедно да придвижим държавата в една по-добра посока. Струва ми се, че когато човек открои една такава поука за период от 12 месеца, или от година – година и половина /въпреки моя немалък житейски опит/, това е полезно, за да се научи да бъде по-прозорлив и да внимава, когато така или иначе народът му е гласувал доверие да застане на по-висок пост, да не попадне в капан. Аз съм човек на закона. Източниците на власт за мен лично са законът и моята кариера. Мен не ме крепи нищо друго. Зад себе си аз нямам групи, групировки. Нямам такава подкрепа, каквато за някои съществува. Животът ми е минал в служба на закона за хората и затова съм критична, внимателно следя какво се случва и никога не изпускам от поглед това, че когато отидеш на едно място и заемеш един управленски пост, ти си там, за да използваш този пост като инструмент, за служене на хората. Това за мен е допълнителна поука на този пост и затова правя своя избор за дефицита на лидерство. Да те въоръжи народът и хората да ти дадат власт не значи повече свобода. Напротив – това значи повече ограничения, второ много повече внимание и трето – отговорност за самата институция. Никога не забравям това, защото институциите, и хората на улицата го показаха, са престанали да бъдат постройки и сгради. Институциите са място, огнище, където трябва да има живот и хората очакват това – да има живот и идеи, да има хора, с които простичко да се разговаря и комуникира. Защитата на институцията значи при упражняване на властта съзнателно да направиш така, че хората да разберат, че ти работиш и за тях, освен за личната ти кариера и личния ти престиж.
БГНЕС: Дали все пак всичко това, което казахте, не налага промени в основния закон? Обществото ни узряло ли е за такава промяна на конституцията, за каквато напоследък често се говори?
Маргарита Попова: Ще ви отговоря много внимателно на този въпрос и ще ви кажа: Да, по принцип не е изключено и не е невъзможно да се правят предложения и да се говори за изменения на различни институти, на различни разпоредби в конституцията. Не еневъзможно да се говори и да се правят искания и предложения за изготвяне на нова конституция. Това обаче трябва да се направи изключително внимателно. А, за да не назидавам и да не давам рецепти, ще пречупя вашия въпрос само от гледната точка на институцията, която представлявам. Президентската институция има възможности да участва в предложения за изменения на някои норми в конституцията или да предлага по-широки промени. Ключовата дума обаче за промени в конституцията или за нов основен закон, според мен като юрист общественик и политик, това е да има политически консенсус. Какво означава това? Това означава, че между политическите сили, които са представени в момента в парламента и тези, които не са представени в момента в парламента, трябва да се води задълбочено професионален и отговорен диалог. Президентската институция не може нито да ръководи, нито да наставлява, нито да инициира такъв политически диалог от страна на различни политически семейства или различни политически представители защото, според мен, това би могло да вкара институцията ни в капан, от който трудно да можем да излезем. По конституция президентската институция е безпристрастна и не бива да участва в политически проекти, за да не загуби физиономията си на единител на нацията. Не отива и някак си не мога да приема, че една или друга политическа сила могат да изработят такъв проект, да го представят в президентската институция и да се поиска от държавния глава – от президента и от вицепрезидента, да дадат свое мнение, да подкрепят или да работят по предварителен проект без да се знае какво точно се иска да бъде променено в конституцията или защо точно се иска да бъде изработен нов проект за нова конституция. Затова, аз казах и пак ще повторя, ключовата дума е политически консенсус. Не може президентската институция да стои над разговора, който трябва да има наистина партийно-политически характер. За да запазим безпристрастността и да запазим лицето на институцията като единител на нацията, ние трябва да внимаваме как се ползваме дори от правомощията на самата конституция . Законите и конституцията дават много правомощия, управомощават хора, които стоят на различни постове. Но аз като дългогодишен юрист, минал и през съдебната, и през изпълнителната власт, съм се научила, че и когато са ти дадени правомощия, трябва много да внимаваш как ги използваш и точно в каква обществена и политическа конюнктура и точно в какъв обществен политически момент ги използваш, за да не дискредитираш себе си и за да не дискредитираш институцията, която представляваш. На този етап това бих казала за идеите за промени или за изработване на проект за нова конституция. Впрочем още през 2010 година, когато бях министър на правосъдието, аз изработих с моя екип един много интересен и високо оценен политически документ, като го нарекохме "Стратегия за продължаване на съдебната реформа в Р България". Там предложихме дебати по различни теми, включително и конституционни. Но отгърнете стратегията и ще видите, че моите предложения не са императивни, те звучат по следния начин: да проведем дебат, да направим дебат по различни теми, които касаят и промени в конституцията. За съжаление моят екип не довърши мандата след 2011 година и тези дебати включително и за обединяване на политически представители около мен като министър на правосъдието не можаха да се състоят. Още тогава аз знаех и съм била убедена, че подходът за изменение в конституцията или за изработване на нова конституция, всъщност представлява един предварителен задълбочен политически диалог и политически консенсус. Без предварително заявен широк политически консенсус не могат да се случат никакви изменения на конституцията и още по-малко проект за изработване на нова. За мен това е изключено. Казвам го с внимание и водена единствено от желанието да предпазя институцията, която представлявам, за да не влезе в силно нежелан от мен капан.
БГНЕС: Все пак каква може да бъде ролята на президентската институция да участва в този процес на промени в конституцията, а и в коя част на основния закон?
Маргарита Попова: Ще ви отговоря с удоволствие на този въпрос, защото аз имам любима тема, по която съм работила и имах предложения, когато бях министър на правосъдието. И понеже заговорихме за стратегията за продължаване на съдебната реформа, се сещам, че съм я отразила и там още през 2010 година. Има сфери, където президентската институция може да лидира – това са хуманитарните въпроси, човешките права, въпросите на пряката демокрация. Точно за правата на човека президентската институция има възможност да стане притегателен център и лидер за промяна на конституцията, за което не енеобходимо свикване на Велико народно събрание. Дошло е време в конституцията да вкараме института на конституционната жалба. Всъщност той изразява по най-добър начин върховенството и демократичността на правовата държава. Това е еманацията на правовата държава и на върховенството на закона. Конституционната жалба е възможността на всеки гражданин по отделни въпроси, без да бъде дублирано традиционното правосъдие, гражданинът да се отнесе за свое нарушено право пред Конституционния съд и да поиска на национално ниво да бъде защитено неговото право, да има гаранции той да може да упражнява определени права. Това е много важна и дискутирана тема вече от 2-3 години от наши изтъкнати конституционалисти, юристи, включително и мои преподаватели по право от СУ. Темата е изключително важна, защото защитата на индивидуалните права представлява висша степен на правовост на демократичната държава и висша степен на защита на върховенството на закона. Това са все понятия, за които ние си говорим толкова много и толкова дълго, но не казваме как точно. Ето един конкретен пример, с който да покажем, че уважаваме правовата държава, че знаем това какво означава и уважаваме върховенството на закона. Конституционната жалба ще има и чисто практични последици за нашата конституция и за нашите национални власти. Вместо хората да търсят защита в Страсбург и след това да се връщат тук със спечелени дела и да плащаме високи суми като обезщетения, ще бъде добре, ако имаме възможност да отправим нашите искания до КС, на национална основа да получим защита и едва тогава, ако не е възможно да бъдат защитени нашите права, тогава да се обръщаме към Страсбург. Има отделни въпроси, по които можем да сезираме нашия КС. Впрочем това ще бъде и друга последица, това ще бъде и част от реформата на българския КС. Там също има нужда да се помисли и да се води дебат – какво още може да се направи, за да защитим институционализма, правовата държава и върховенството на закона. Затова аз призовавам политическите сили да подкрепят водения досега, но неизлязъл толкова напред дебат за конституционната жалба. Да се обединят в политически консенсус и да подкрепят тази идея. Отнапред се знае, че идеята не е конфронтационна. Коя политическа сила и кой политически субект би излязъл и би казал: "ние не искаме българските граждани да имат възможност пред български съд, т. е. пред КС, да могат да защитават свои права". Напротив, никой не би го казал това, всеки би го подкрепил. Ето един периметър, една територия – това е територията на конституционната жалба, където политическите лидери и политическите сили могат да покажат на гражданите тяхната грижа за народа, за човека, за личността, тяхното разбиране за това, че гаранцията и защитата на отделното човешко право стои над всичко. И ще покажат, че има теми, по които ние можем да седнем заедно на масата и без конфронтация да се обединим около тях и то не за друго, а именно около защитата на човека, на отделната личност.
БГНЕС: Какво е да си вицепрезидент в България - не само днес, а като ретроспекция на институцията?
Маргарита Попова: Въпросът ви дава уникален шанс за характеристика на институцията "вицепрезидент", каквато е тя по българската конституция. Още когато реших да участвам в състезанието за този държавен пост, заявих позиция – всяка длъжност изисква присъствие, за да еволюира, за да даде максимум от своето предназначение. Нямах обаче конкретна представа, че животът ще ми поднесе толкова възможности да обогатя познанията си за сегашния конституционен модел на институцията. Със сигурност на този етап мога да отбележа две неща. Първото е, че спонтанността и персонификациите на политическо ниво нямат място в президентската институция. Второ – смисълът на институцията е в ядрото на нейната правна същност, а именно – работа за единството на нацията. Две години внимателно оценявам обществените и политически процеси у нас. А задължението ми по конституция е да подпомагам президента в неговата цялостна дейност. Затова вложих много старание чрез обединителни послания, мнения и позиции да уплътня същността на моя пост. Убедена съм, че те са от естество да я предпазят от дестабилизация, несвойствени влияния, въздействия и временна неустойчивост. Нашият народ точно такава устойчивост очаква. Във времена на обществени и политически страсти и вълнения, на личностни противопоставяния и многопластови кризи вицепрезидентът може да излъчи част от нужния за всяко общество разум и спокойствие. Казвала съм, ще споделя и сега, че институциите не са абстрактни сгради. Имат собствено лице. Представляват се от личности, за които институцията е инструмент за служене на хората. Затова са нужни професионален опит, интелект и политическа зрялост. И съвсем не е достатъчно постът да се заеме само от позната публично фигура. Съществена част от отговора на въпроса какво означава да си вицепрезидент присъства в публичната оценка за работата ми на този пост. На полето на ретроспекцията можете да съпоставите въпросите и очакванията към вицепрезидента през годините. Можете да съпоставяте също активността, степента на разпознаваемост и доверие. Пребиваването във властта е изпитание, а тестът за това е как си служиш с нея. Нито за миг не забравям това.
Амбицията ми е институцията "вицепрезидент" да еволюира, да бъде уплътнена нейната същност и хората така да я разпознават, да потърсят и да получат разбиране и подкрепа. Мотивираща и ценна за мен е сериозната подкрепа и участието, с които граждани, неправителствени организации и учени реагират на мои позиции и инициативи, като закрилата на българския народ и европейското ни бъдеще с ясния призив срещу войната; апела за адекватна помощ на децата и жените, които бягат от злото на войната и се нуждаят от милосърдие и закрила, апела за мобилизация и подготовка на националните власти за преодоляване на трудностите пред миграционния натиск, отговорността за открито споделяне на проблемите с неподготвения за подобни премеждия и бездруго отруден български народ, апела за опасностите за сигурността на българските граждани, за повече спокойствие и човешка загриженост за намаляване на техните страхове, призива за необходимостта от умела дипломация на най-високо политическо ниво, за адекватни реакции, основани на знание и политическа култура.
С желание работих в подкрепа на каузата за духовното единение на нацията чрез участия в многобройни родолюбиви проекти. Да насърчавам творчеството на младите хора у нас и зад граница е друга моя кауза, която с особена упоритост и отдаденост отстоявам.
Много сърдечно приех и отличието от учените от Института за литература на БАН – връчиха ми първия в тяхната история почетен знак и споделиха мотивите си - че съм успяла да отворя вратите на президентската институция за културата, образованието, духовността.
Радвам се, че още една моя кауза и идея продължи и през 2013 г. – часовете по демокрация в гимназиалния курс поеха пътя от Ловеч през Благоевград и Перник. С преподавателите на учениците подкрепяме идеята, че участието в демократичния процес на най-младите не е без значение. И в изграждането на политическа култура имаме нужда от първите седем години.
БГНЕС: Има ли необходимост от допълване на правомощията на президентската институция?
Маргарита Попова: Не ми пречи липсата на детайлна уредба на правомощията на вицепрезидент – напротив: упражняването на властта при познаване и служене на закона, разбирането, че институцията е инструмент за добруването на народа, а не шанс за обогатяване на малцина, може да я изпълни както съдържателно, така и видимо като авторитет.
БГНЕС: Напоследък се загуби диалогът между обществото и политиците? Кои са мостовете, които могат да върнат взаимното доверие? И изобщо може ли и как българинът да заживее по-добре и по-щастливо?
Маргарита Попова: Диалогът между политическата класа и гражданското общество отдавна излъчва тревожност. Не само у дома. Една от причините, според мен, е, че пренебрегнахме духовното, идеалното за сметка на непремерен устрем към материална презадоволеност. Всички сбъркахме. Снабдените с власт нарушават правилата за приличие. Подценяват мъдростта и чувствителността на хората. А диалогът изисква човечност, прости думи, искреност в поведението. Ако искаме да съградим мост, нека да говорим с хората – непресторено, за ежедневните и по-тежките проблеми, за успехите им . При многобройните ми посещения из страната усещам желанието им да говорят, да споделят, да видят отсреща човечност и уважение. Водя се от разбирането, че ние, държавниците, не бива да искаме от хората да ни обичат на всяка цена, но сме длъжни всеки ден да се борим за тяхното уважение.
БГНЕС: Могат ли днес политиците да се обединят около кауза или концепция за развитие на България? Какво трябва да съдържа тази концепция, според Вас?
Маргарита Попова: През юли публично предложих политическите сили да намерят съгласие по най-важните за нацията задачи и да представят на гражданите за дискусия проект за утрешния ден. Призовах да се споразумеят по програма, която да изпълняваме в интерес на хората и стабилността на институциите. Не е ли ясно за всички, че на страната ни са нужни икономическо съживяване и повече социална сигурност. Съмнява ли се някой, че какъвто и приоритетен проблем да решаваме, категорично трябва да защитаваме спазването на закона. Злоупотребата със закона за лично или групово облагодетелстване е злодеяние, което винаги ражда несправедливост и гняв.
И през следващите месеци и години ще следвам поетите в началото на мандата каузи за единение, за умножаване на духовните добродетели и за подкрепа на усилията на децата да творят и да градят по – справедлив свят. Те са богатството на нашата нация. Искам да ги имаме повече. Искам да се научим да измерваме националното ни богатство с много, много повече родени български деца. Ще продължа да подкрепям повече родолюбиви инициативи, с които да научим децата ни да гледат в бъдещето през историята и днешния напрегнат ден. Учих и моите деца, че животът ни не започва от днес и че техните наследници ще стъпят на това, което родителите им са съградили. Не можем да откажем да живеем разсъдително и исторически. Ако не, как ще се справим по-късно с разрушителните чувства на омраза, ненавист, отричане на чуждото. Как ще отличим чистото родолюбие от уродливите явления като расизъм и ксенофобия?!
БГНЕС: Имаше ли според Вас такива прояви, такъв ли е българският народ?
Маргарита Попова: Не съм равнодушна към несправедливите оценки и у нас, и отвън към българския народ - като цяло за ксенофобски вълни и масово изразявани чувства на ненавист и омраза към чуждите граждани, пожелали да дойдат и да останат у нас. Още през месец юни на организирана от мен конференция по темата Сирия и миграционния натиск на границата ни се обърнах към вас, медиите, с призива да опознаете проблема в неговата многоизмерност, да търсите и да показвате българската добросърдечност и щедрост. Българските граждани по места, които първи срещнаха и приеха чужденците, не са ксенофоби. Каква е вината им, че имат страхове, родени от неизвестност, които политиците не се бяха погрижили да разсеят или да намалят. Познаваме ли психологията на нашия народ. Какво е наслоила в душите ни дори най-близката ни история. Народът няма вина - напротив. Но помни колко пъти съдбата ни е била пропилявана от недалновидни политици.
Липсата на памет и в политиката е инфантилност, която е в състояние да причини неизмерими беди на хората. Оттук и моята непоколебима убеденост за необходимостта от подготвени, почтени и мотивирани личности да стоят начело на институциите. Така ще намалим риска от кризи, разруха и строителство на все нови и нови мостове.
За кого не стана ясно, че миграционните проблеми и в много други държави от съюза са тежки и нерешени въпроси. Истината е, че животът, за зла беда, изпревари усилията на политиците за обща надеждна европейска политика, която ние да оценим като истински солидарна и справедлива.
БГНЕС: На всички въпроси по темата ли успя да отговори последният КСНС?
Маргарита Попова: Правителството има план, който следва, за да овладее кризата. И справедливо очакваме съюзна и международна съпричастност.
Темата миграция не е занимание за един ден, а дългосрочна политика, която изисква подготовка за бърза смяна на тактиките при непредвидено възникнали обстоятелства – особено когато се касае за злини като войната и тежките посегателства срещу човешкия живот и достойнство. Тепърва предстоят разговори за тежки проблеми - последица от миграцията - като трафика на хора, насилието над жени и деца, непосредствената опасност от увеличаване на престъпността, заплахите за сигурността на европейското ни пространство от радикални елементи, за които човешкият живот няма стойност. Очаква се носене на умножена отговорност от службите за национална сигурност. Предстоят разговори за необходимостта страната ни да води смислен диалог с държавите, откъдето пристигат емигранти, както и с другите съседи в района, съпричастни с този проблем. И да се научим без притеснение да говорим, че незаконната миграция никъде по света не се толерира и че незаконните мигранти се връщат обратно и то по отдавна съществуващи европейски правила. А на бежанците и на тези, които бягат от война и чиито човешки права са нарушени, дължим хуманно отношение и съпричастност.
Предстои България да може обосновано и последователно да поставя претенциите си на съюзно и на международно ниво, а не за пореден път да следваме познатия рефрен "да изчакаме общоевропейска позиция". Нашият глас е част от общата европейска позиция.
БГНЕС: Вие предлагате да има концепция за запазването на съществуващите лекторати за преподаване на български език във висшите училища зад граница. Какво трябва да съдържа тя?
Маргарита Попова: Обнадеждена съм, че вече се очертават конкретни резултати от подетата от мен битка за запазване и за утвърждаване на българските лекторати зад граница. Мои близки и дългогодишни контакти с преподаватели и учени – българисти ми помогнаха да науча и да реагирам на конкретни кризисни ситуации с някои от лекторатите ни зад граница. Открои се системен проблем – присъствието на българския език в програмите на университетите зад граница не личеше да е обект на държавна политика, планиране или подкрепа. А защо България да се лишава от най-силното си и исторически изпитано духовно, културно и политическо оръжие – езика. През ноември с министъра на образованието проф. Клисарова и преподаватели от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" поговорихме каква да е най-логичната реакция и накъде заедно да насочим умения и усилия, за да опазим досегашните, но и да открием нови възможности зад граница за изучаване на български език. Съгласихме се, че е нужна национална концепция за запазване и развиване на лекторатите. Предстои ни още работа. От Министерството на образованието подкрепиха инициативата за преподаване на български език в Университета в Лисабон, която обсъдихме в началото на ноември с президента на португалския културен и езиков център "Камойнш" г-жа Ана Лабориню.
БГНЕС: Образованието лукс ли е в една бедна, според класациите, страна като България, или може с усилие и на държавата да се превърне в кауза?
Маргарита Попова: Образованието на едно дете е лукс за семейство, което едва успява да осигури финанси за съществуването си. Има бедни семейства, които го постигат-очевидно за тях това е необходима инвестиция за по-добро бъдеще на децата им. Но личните битки и усилия в името на просветеността не могат да спестяват на държавата нейните отговорности да планира и да инвестира в обучението на младите хора, в образованието и науката.
България не е оставила в историята си своите будители, огнищата си на просвета и родолюбие. Има ги и днес в цялата страна и си заслужава да бъдат забелязвани и оценявани от повече институции и граждани. Нуждаят се от любопитството и от уважението на публиката, а не единствено от финансова подкрепа. С удоволствие отново бих се включила в стойностни събития като фестивала на детската книга в Сливен, кампаниите за даряване на книги, "Голямото лятно четене", създаването на библиотеки в домове за деца, лишени от родителска грижа.
Трайно съм ангажирана заедно с над 16 000 гимназисти и преподаватели от областите Пловдив и Пазарджик и вече втора година заедно отчитаме успехите на образователната и родолюбива инициатива "Народните будители и аз".
Със студенти от страната периодично дискутираме актуални теми, свързани с образователната им подготовка и с гражданската им просветеност и активност.
БГНЕС: Как, според Вас, може България да се превърне в топло огнище за поданиците си?
Маргарита Попова: Народът ни е жаден за добро, за топлина. Нетърпелив е и отказва да прощава неправдата. Иска да има в кого да се огледа и да усеща, че се придвижва напред. Отказва да живее в бедност и в лъжа. Иска избор за децата си.
Борим се България да стане за всички нас топло огнище.
БГНЕС: Очаквате ли следващата година да е по-добра за България?
Маргарита Попова: Краят на всяка календарна година обикновено е равносметка и надежда за по-добри бъднини. Това е толкова човешко. Желая го на всеки български гражданин. И много искам да се погрижим повече за държавата ни и нека Бог ни помогне да се придвижим в посоката към по-добре подредените и демократични държави.
Нека да бъдем готови за нови предизвикателства. Началото на XXI век не ни обещава апатия и безметежност.
Вашите коментари