В Италия току-що излезе от печат книгата на големия писател Умберто Еко - "История на легендарните места и земи" ("Storia delle terre e dei luoghi leggendari" (Bompiani).
81-годишният Еко беше миналата седмица в Ню Йорк за да изнесе лекция в ООН по темата "Срещу загубата на памет" и да представи своята EncycloMedia - нова, цифрова енциклопедия, създадена в сътрудничество с EM Publishers, Корадо Пасера и Данко Сингера. Репортер на La Stampa се среща с писателя след събитие, организирано от посланика на Италия в САЩ Себастиано Карди.
La Stampа: Какво е лошото в това, че някой си търсел в интернет датата, на която е избран Никсън за президент на Съединените американски щати?
Умберто Еко: Общо взето - нищо. Винаги съм казвал, че образован е не онзи човек, който помни датата на раждане на Наполеон, а онзи, който може да намери нужната му информация за пет минути. Но не бива да позволяваме и пълната липса на обща култура. Ако някой си няма представа, дали Никсън е бил президент преди или след Кенеди, това вече е лошо.
— Губим общата си или качествената си памет, заради прекомерната информация в мрежата?
— И двете. Много често ми се случва да попадна студенти в университета, които не знаят даже кой е Де Гаспери. (бел.ред. Алчиде де Гаспери е основател на Християн-демократическата партия в Италия и министър-председател на страната след края на Втората световна война)
— Какви са проблемите, свързани с този вид "загуба на навика да помним"?
— Ще ви отговоря с практически примери: Ако Хитлер беше чел "Война и мир", щеше да разбере, че идеята за окупация на Русия е грешна. Ако Буш беше прочел историята на западните нашествия в Афганистан, щеше да направи друг избор.
— Полемиката, разразила се около погребението на Ерих Прибке (бел.ред. след смъртта на Прибке в средата на м. октомври, в Албано Лациале по време на погребението на нициста избухнаха безредици), пример ли е за вредата, нанесена от способността да помним?
— Това е проблем за обществените нрави. Не мисля, че хората са забравили за престъпленията му.
— EncycloMedia предлага обширна информация, подобно на Уикипедия и други енциклопедии в мрежата, но е филтрирана и гарантирана. Така ли е това?
— Безусловно. Проблемът на интернет е в това, че информацията е много обширна, а източниците много често са неизвестни. В същото време EncycloMedia позволява да се намерят такива връзки между различните теми, за които мрежата "не позволява" да бъдат направени. Например, някой открива в интернет информация за Бетховен, но не знае, дали той е мислил за Наполеон, когато е писал Героичната симфония. Нашата енциклопедия позволява това да бъде проверено.
— В света доминират "Големите данни" ("Big Data"), информация за всичко и за всички, която се ползва и за политически цели. Това застрашава ли личният ни живот?
— Личният ви живот не ме интересува. Мъж напуска дома си и казва, че отива при любовницата си. Така всичко става публично достояние, но освен това си остава и съвсем лично, защото никой не би му повярвал на думите. Аз съм потребител на интернет, но съм привелегирован, защото моето образование ми дава възможността да филтрирам информацията. Телевизията е благодат за бедните, защото с нейна помощ те научиха италианския език, но е бедствие за богатите, които вместо да отидат на опера, започнаха да гледат телевизионните програми. Интернет прави нещата обратно: това е богатство за богатите, умеещи да ползват информацията, и зло за бедните (бедни, разбира се, не в материален аспект), не умеещи да различат какво добро и лошо им предлага мрежата.
— А "Big Data" не ви ли плаши?
— Това не е проблем на културата, а на политиката. Какво означава да живееш в общество, в което всеки може да научи, че в 18:30 часа съм се качил на магистралата за Варезе? Оставам с усещането, че всички тези събрани данни в края на краищата ще престанат да бъдат интересни за когото и да е.
— Днес информацията се пренася и през такива канали като социалните мрежи. Писатели като Джонатан Франзен обаче твърдят, че това нанася вреди. Как смятате вие?
— Нямам нищо общо с Facebook, Linkedin или която и да е друга социална мрежа. Не ме интересуват. Не искам да пилея време.
— Гостувахте в ООН в момент на голяма неопределеност. Създава се впечатление, че в света никой не управлява. Тази дезориентация свързана ли е с огромното количество информация - често пъти грешна - според вас?
— Има някои прояви на анархия, но на този въпрос не мога да ви дам отговор.
— Създава се впечатление, че Италия е по-разцентрована от останалите, при всички случаи - изостава много от останалите.
— В техническо и културно отношение изостваме спрямо някои страни. Смятахме, че нещата при нас се развиват по-добре, отколкото във Франция, а тя се оказва технически доста по-добре въоръжена. Това постепенно ще доведе до затруднения и върху това следва да се помисли. Тези трудности са съставни части от проблемите в образованието и научните изследвания.
— Това изоставане нанася ли ни вреди в глобален план?
— В момента - да. Разбира се, има пропуски в образованието ни, а и научните изследвания не се финансират достатъчно. "Някои казват, че с култура няма да се нахраниш, но във Франция културата дава възможност не лошо да заработиш за насъщния." (бел.ред. думите са цитат на бившия италиански министър Тремонти, и са казани след съкращенията в бюджета на правителството на Берлускони) Ние лошо използваме нашите ресурси.
— Изоставането в образованието и науката - това ли е основен проблем за Италия?
— Един от многото. Имаме десетки хиляди - от високите данъци до безработицата.
— Преди време се определихте като "трагичен оптимист". Това така ли е все още, или ви е обзел песимизъм?
— Все още се опитвам да съм оптимист, трагичен.
— И все пак, ще се измъкнем ли някак си, независимо, че Италия изостава?
— Може би. Но ако не успеете, аз няма да доживея да го видя.
Вашите коментари