БНР свали Величко Конакчиев от ефир! Преди около месец генералният директор Радослав Янкулов спря емблематичния водещ от "Неделя 150", а от миналата седмица Конакчиев не е водещ и на предаването "Нещо повече".
Занапред дългогодишният журналист на БНР ще работи само като наблюдател и наставник на по-младите си колеги. “Когато попитах защо ме отстранява от ефир, ми отговори, че някой си изключвал радиото, щом ме чуе. Обясни ми, че нямало как да съчетавам длъжността “наблюдател” с водещ, но аз досега ги съчетавах”, казва журналистът. След като научава новината за свалянето си от “Нещо повече”, радиолегендата получава сърдечна криза и спешно постъпва в ИСУЛ.
Конакчиев работи в БНР от 32 години, а води “Неделя 150″ от 1992 година. След неговото оттегляне засега неделното предаване остава с водещи Лили Маринкова и Таня Величкова. Миналата седмица председателят на КНСБ Пламен Димитров заяви, че синдикатът ще настоява да се отмени решението за отстраняването му от ефир, защото той бил "знаков глас на националното радио".
- Как се чувствате в момента, господин Конакчиев?
- Опитвам се да се стегна. Не мога да кажа, че съм прекрасно, но не искам да ме съжаляват хората заради здравословното ми състояние. Не разбирам какво се случва с мен.
- Какво казват лекарите?
- Какво да казват? Шест часа ме изследваха в ИСУЛ, поболях се
Не мога да разбера решенията на новия директор на БНР Радослав Янкулов. Не разбирам дали причините за свалянето ми от оперативна журналистика са корпоративни, икономически, политически или личностни...
- Как бяхте уведомен, че ви свалят от ефир?
- Преди месец и нещо, почти веднага след избора на Радослав Янкулов за генерален директор, поисках среща с него. Аз я поисках, тъй като имах голямо желание да бъда полезен, а не е както се твърди, че той ме е извикал. Изложих си вижданията както за програма “Хоризонт”, така и за радиото като цяло. Имах концепция и за авторско предаване, което да е като някогашното “Забранено за политици”. През деветдесетте години в него гостуваше елитът на нацията – Катя Паскалева, Невена Коканова... Свалиха го 1993-1994 г., въпреки че нямаше никаква политика в него. Янкулов ми каза: “Много добре, работи по тези неща, но повече няма да водиш “Неделя 150”. Той ме попита колко години съм водил предаването. Казах му, а той ме попита: “И колко още искаш да водиш?!”. Казах му, че ми се иска поне още година, за да станат кръгли 20 години като водещ на предаването. Янкулов обаче отсече: “Дай ми две имена, които да водят вместо теб”. Като го слушах, той сякаш ми се подиграваше и не му дадох имена. Освен това ми каза, че съм уморен и имам нужда да си почина, а аз никак не се чувствам уморен! Сринах се в онзи черен вторник, когато ми съобщиха, че няма да съм и в обзорното предаване “Нещо повече”. Може да е заради хора, които искат да го водят... Не знам...
- Кои са тези хора?
- Едно поколение, което идва, иска да измести друго. Това е нормално. Но в момента мога само да гадая. Казва ми: “Ще даваш идеи”. Как да давам идеи? На кого? Едни колеги ще ме избягват, други ще се страхуват, трети тайно ще ми съчувстват.
- Заговори се, че една от причините за свалянето ви от ефир е, защото сте се явявал пиян на работа...?
- Не съм се явявал пиян!
Самият Янкулов щеше да го каже, ако имаше такова нещо. От много време съм изключително дисциплиниран и дори не пия, камо ли да се явявам пиян! Този слух тръгна по време на бунтовете в радиото срещу назначението на Иван Бориславов за генерален директор през 2001 г. Тогава бяха написали, че съм влязъл в студиото силно почерпен и съм тероризирал екипа на “Нощния Хоризонт”. А и тогава не съм бил силно почерпен и освен това никого не съм тероризирал.
В момента се чувствам така, както когато ме уволниха като главен редактор на в. “Банкя” през 70-те години. Бяхме се почерпили в компания и ме бяха записали на магнетофон, че съм говорил за еврокомунизма. Няколко месеца бях без работа, но приятели ми помогнаха и пишех по разни вестници, докато от синдикатите отмениха наказанието ми.
- Какви са промените, които са настъпили в БНР, откакто Янкулов е шеф? Или се започна от вас?
- Чувам, че нещо става в програма “Христо Ботев”, но не съм запознат добре със ситуацията. В “Хоризонт” има уволнения, на хора на административни длъжности, но при журналистите се започна от мен. Въпреки че не съм уволнен, а ме оставиха като наблюдател. Даже не съм и понижен в длъжност.
- На колко сте години, извинете за недискретния въпрос?
- Преди месец направих 64. Не съм за пенсия заради липсата на стаж, заради онзи период, който споменах. Лари Кинг беше на 84 г., когато реши да се откаже от CNN. Ще кажете, че аз не съм Лари Кинг, а БНР не е CNN, и ще имате право, но възрастта не е пречка да си вършиш добре работата. Искам страшно много да благодаря и на слушателите, и на младите, които ме подкрепят. Още има хора, които помнят, че аз първи съобщих за свалянето на Тодор Живков на 11 ноември 1989 г. Не го смятам за своя заслуга, смятам, че тогава имах късмет...
- Не може все пак да нямате някакво обяснение на ситуацията в момента?
- Възможно е да е заради революцията в БНР през 2001 г. Тогава бях за месец и десет дни член на УС на БНР, но не съм уволнявал никого и си подадох оставката, защото не бях съгласен с уволненията.
(На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композиторът Александър Бръзицов. Следват уволненията на председателя на протестния щаб в БНР Силвия Великова, Таня Величкова, Красимир Луканов, Диана Чепишева и Катя Лещанска. Мотивът е нарушение на трудовата дисциплина, което се изразява в неизпълнение на разпореждане на работодателя. Новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио.
В знак на несъгласие с уволненията Величко Конакчиев напуска ръководството на БНР. “Категорично съм против уволненията. Не съм съгласен да се върви волно или неволно към една пълна подмяна на програма "Хоризонт", казва Конакчиев през 2001 г.
На 4 април Върховният административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР - б.а.)
Не искам да коментирам, не мога да съдя никого. Таня Величкова и Лили Маринкова водеха “Неделя 150” заедно с мен през последната година, сега останаха само те. Категорично обаче не мога да приема, че не мога да бъда и наблюдател, и водещ. Лили Маринкова е главен продуцент и водещ, Силвия Великова е продуцент, водещ и репортер – значи може да се съвместяват длъжности!
Янкулов е говорил за някакви огромни суми, които съм взимал като заплата, но те не отговарят на истината. Живея под наем, откакто се разведох. Опитах се да си купя жилище преди години, но не ми стигнаха парите. Не съм членувал в партии, бил съм само в “Екогласност” и съм един от създателите на СДС. Дори когато брат ми Дончо Конакчиев беше вицепремиер в правителството на Жан Виденов, не съм се облагодетелствал по никакъв начин.
Радослав Янкулов казва, че всяко нещо си има край, но аз имам сили за още!
Надежда НЕНОВА, БЛИЦ
Вашите коментари