С политолога Димитър Аврамов разговаря Генка Маркова от "24 часа"
- Ветото на президента падна. За какво беше тази битка, г-н Аврамов, за бюджета или за оцеляването на правителството?
- Беше битка на инат. От самото начало беше ясно, че актуализацията на бюджета ще мине, поради което ветото беше лош стратегически ход на президента. В никакъв случай не се присъединявам към зложелателите му, но добре е, когато налага вето, да анализира няколко стъпки напред какво би се случило. Бяхме свидетели на излишно напрежение по принцип и на излишно ескалиране на политическата криза до конфронтация между различни политически и социални групи. За това обаче не е виновен президентът лично.
- Кой е виновен?
- БСП и ДПС използваха много сталинистки методи, които бяха напълно излишни - практически те си докараха пушечно месо в София, изгавриха се с достойнството на неколстотин души.
- Имате предвид 70-те автобуса с привърженици на кабинета в деня на ветото?
- Нямаше никаква причина тези хора да идват на проправителствен протест. Единствената причина, изглежда, беше да бъдат физическа барикада пред протестиращите срещу правителството и ако случайно има блокада на парламента и депутатите не могат да си тръгнат, докараните с автобуси хора да бъдат физически щит за отстъплението им.
- Автобусът май се превръща в символ на българската демокрация?
- Автобусът има само една цел - да превози хора от точка А до точка Б. Той няма място в политическите метафори за автобуси. Автобусът е станал част от политическия жаргон само по две причини - когато политически лидери си позволяват да извозват избирателите си като безволеви същества - това е цинично, домодерно, това е феодален начин на комуникация с обществото.
- Но и ГЕРБ караха привърженици с автобуси.
- ГЕРБ в момента са в опозиция, можем да ги съдим със същия аршин, с който мерим БСП и ДПС, за периода, в който бяха на власт.
- Но Лютви Местан обяви, че ветото е рестарт на протеста и осветяване на подкрепата за Орешарски от "Атака".
- Уважавам много интелекта на г-н Местан, той е политик с капацитет, но празнословията не са политическият инструмент, който направи ДПС една от най-сериозните и силни партии, нито пък са инструмент за подобряване на живота на българските граждани.
- А защо президентът не отиде в парламента за дебатите по ветото?
- Президентът също трябва да бъде критикуван, защото първо наложи вето, а след това не прояви доблестта да отиде да си защити позицията. Това е неразбираема позиция, не бих си представил предишните президенти - г-н Стоянов и г-н Първанов, в тая позиция. Те бяха хора, които си тежаха на място в институцията.
Г-н Плевнелиев е интелигентен човек, критиката към него не цели да урони достойнството му. Той е президент на нацията и е длъжен да представлява всички българи, длъжен е да води диалог с правителството, колкото и да не го харесва. И това не е въпрос на настроения.
- В същото време какво му се случи на протеста - август, лято, би рекорди по продължителност или нещо повече?
- Един от най-важните фактори, който крепи протеста да е жив, са стилът на управление на БСП и ДПС и спорадичните прояви на арогантност.
Друго, което го крепи жив, е, че има недоволни хора, но не толкова от икономическата криза и от социалната отчужденост на обществото, отколкото хора, които се чувстват политически непредставени. Ако малките десни партии, които сега си направиха Ноев ковчег, бяха влезли в парламента, мисля, че протести нямаше да има.
- Или може би нямаше да бъдат в тези мащаби?
- Протестът е справедлив инструмент на обществото да иска някакви реформи или подобрения в начина на управление от правителството. Проблемът е, че протестът не иска това, а казва: вървете си. В същото време е очевидно, че протестът е твърде малък и дори противници на правителството, дори хора, които не го харесват, трябва да си признаем, че колкото и да не ги харесваме, БСП и ДПС са на власт по легитимна формула и протестът изхаби или не използва основната си оръжие - да притиска тези хора, които днес управляват, и да изисква от тях да правят полезни за страната неща. Вместо това протестиращите ескалират конфликта с властта до степен, при която властта спира да ги чува. И това не е добре, защото няма да има резултат.
А основната цел на всичко, което правим в публичното пространство в една демократична страна, е да подобряваме живота си, функционирането на икономиката и на институциите.
Целта на протестите и на политическата конкуренция не е конфронтацията по принцип, не е да покажем колко не се харесваме едни други.
- А какво става в този Ноев ковчег на десните?
- Няма да е честно да нападам опитите за Реформаторски блок. Ще си позволя да кажа, че партии и политически фигури, които се държаха враждебно и откровено се нападаха и обиждаха само преди три месеца и не съзнаваха необходимостта от обединение в името на постигането на значими политически цели, днес лицемерно стоят на една маса и се опитват да изглеждат като единомишленици. Това е една машина, която стартира с толкова бучене, тропане и тракане, че ми се струва, че всяка прогноза би влошила състоянието допълнително.
- Само допреди месец мнозина залагаха, че правителството няма да изкара целия мандат. А сега?
- Не. Правителството може да изкара известно време - колко, зависи от него.
Никога не е късно да направиш нещо добро и да промениш отношението си към обществото и стила си на управление. Не го казвам, защото имам надежди в БСП и ДПС. Нямам. В крайна сметка това са партиите, които са управлявали най-дълго в демократичната история след 1989 г. Съжалявам, че ще го кажа, но това са партиите, които генетично са свързани с шуробаджанашкия български капитализъм от създаването му. В мандата на едната партия през 90-те години се родиха мутренските групировки, а в мандата на другата фалира банковата система.
Всичко е в ръцете на двете партии, те успяха да оцелеят сега при актуализацията на бюджета, запазиха си правителството, ако управляват адекватно, мисля, че имат шансове да управляват доста време. Колко - не зная. Ако обаче си организират екскурзии с привърженици всеки път, когато се почувстват застрашени, в един момент желаещите ще станат все по-малко. И ако има лошо управление, няма да се учудя, ако двете протестиращи групи в крайна сметка се слеят в една и дадат воля на отчаянието си и яростта от политическата и социална криза, в която се намира страната.
- Има ли демократичен изход за тази криза?
- Да, и той е много прост - БСП и ДПС трябва да проявят воля и през правителството да направят адекватни ходове, за да стигнат до ситуация, в която отиваме на избори, не водени от отчаянието и агресията да сменим сегашните управляващи, а водени от позитивни очаквания и в ситуация, в която партиите водят дебати за реформи, а не кой е по-лош, по-корумпиран и кой злоупотребява повече. За съжаление, дебатите в последните години се свеждат до това кой е по-отвратителен.
Вашите коментари