Голямо мислене ще падне в днешния ден за размисъл преди втория тур на извънредните кметски избори във Варна.
Само че ситуацията е точно обратната на прословутите думи на Мечо Пух – колкото повече, толкова повече. Всъщност, колкото по-малко мислим, по-вероятно е да гласуваме.
Защото и в ляво, и в дясно, и в ДПС ситуацията е изпълнена с шизофренични видения и съвсем реални страхове, плод на преживени и отдавна осмислени събития.
БСП беше политическа патерица на бившия кмет Кирил Йорданов в продължение на 20 години. Още през 1995 г. той беше червен кандидат на втория тур. След това беше и червен депутат. От 1999 г. в продължение на три кметски мандата Йорданов получи подкрепата на БСП. Срещу това столетницата не видя нищо. От първия до последния ден на своята политическа кариера Кирил Йорданов правеше всичко възможно, за да се дистанцира от БСП. Ползваше партията-майка безогледно, без да й отдава поне дължимото уважение. Нещо повече – в момента, в който се закрепи на кметски престол, Йорданов започна серия от машинации и интриги с цел разбиването именно на партийната организация на БСП във Варна. От висотата на дребнавата си злоба, той стигна до там, да завижда на онази част от червените лидери, които имат по-добро и сплотено... семейство от него самия.
Та, големият въпрос сега в ляво е как да повярват на когото и да било, след като години наред са били лъгани толкова арогантно и безпардонно? Не им остава нищо друго, освен да не мислят. Ако искат да гласуват, да го направят по симпатия. Че замислят ли се – плажът е близко.
В дясно драмата не е по-малка.
В крайна сметка, десните във Варна са два видa! Първите са обслужвали искрено и лично Кирил Йорданов. Споделената им любов с бившия варненски кмет е емоционален шедьовър, който може да послужи за сценарий в сапунена опера с най-малко 3000 серии. Не само, че му гласуваха на сесии на общинския съвет решенията за общинския бюджет, но и участваха в изработването му.
Другите поне това не правеха. Нито пък гласуваха грандоманските щения на бившия варненски кмет, и не участваха в тесния кръг, взимал управленските решения, съсипали Варна.
Парадоксът днес е, че именно първите десни от антуража на бившия кмет, днес обвиняват левите, че подкрепят кандидат, който самите те са набедили, че е наследник на Кирил Йорданов. А вторите десни просто нямат представителство на балотажа.
Как при такава любовно-отмъстителна драма да не си осмисли човек утрешния ден с един плаж, например?
И по отношение на ДПС ситуацията е точно толкова шизофренична.
ДПС не е обявило подкрепа за никого. Обаче с подкрепата на Движението се замерят и едните, и другите. Ако имаше и трета страна в спора сигурно и от там щяха да сочат обвинително с пръст. Смешното в случая е, че част от обвинителите на ДПС са били вътре в ДПС, обаче най-яростно спекулират с небивалици. Вероятно, защото познават обстановката отвътре. Привилегия, която повечето от нас не са имали.
Както казва един познат от ДПС - в този град и кучетата, и котките за византийци!
И него го зове плажът. Май!
В крайна сметка, целта на деня за размисъл е да намерим смисъл в акта на гласуването. За съжаление животът винаги намира начин да ни изненада и нас, и правилата, които сами създаваме, за да сложим в ред... живота си.
Просто, понякога е по-добре да направим обратното на правилата – гласувайте, пък после ще му мислим.
Антон Луков
Вашите коментари