Заради извънредните кметски избори във Варна, с пълна пара върви нагнетяването на политическа истерия. Просто, като няма политика, пáрата ( и парáта ) излита в свирките на онези, които прегракнаха да обясняват кой бил десен и кой ляв.
Ами ако изборът на варненци се определи по един значително по-обективен критерий?
Нещо, което може да се види, измери и, не на последно място, да се оцени в положителен или отрицателен смисъл.
Мениджърите го наричат трудова етика!
А народът просто гледа кой ходи на работа и как я върши!
Години наред бившият варненски кмет Кирил Йорданов не ходеше на работа. И последиците за облика на града са очевадни. И са документирани, и са коментирани безброй пъти, така че е излишно да предъвкваме неоспорими общоизвестни факти.
Ако се върнем на терена на политиката, за последно партия-мандатоносител на Кирил Йорданов беше ГЕРБ. За сметка на това, предните три мандата му бяха подарени от БСП. Тоест, всеки от настоящите кандидати за кмет – независимо дали се казва доц. Христо Бозов или Иван Портних, тепърва ще има да се изявява на трудовия фронт. И да доказва, че партийната подкрепа (мнима или истинска), която е ползвал, не го е направила елементарен мързеливец. По подобие на Кирил Йорданов!
Специално при Порних, политическите внушения, с които го товарят, му вредят в много по-голяма степен, просто защото и варненските депутати от ГЕРБ не ходят на работа. В същото време варненци чакат от тях добри новини за града. Те обаче, вместо да лобират в Парламента за решаване на проблемите на Варна, се мотат по пазарите в морската столица и заедно с Цветан Цветанов обясняват колко били десни. На всичкото отгоре, предстои актуализация на държавния бюджет, но как тази актуализация ще засегне Варна, тях явно не ги вълнува.
Върхът на абсурда обаче е трудовата етика, която демонстрира лидерът на ГЕРБ - Бойко Борисов, който също не ходи на работа.
Специално вчерашния ден беше емблематичен –протестите блокираха премиера Пламен Орешарски на път за работното му място, а срещу бившият премиер Бойко Борисов протестите бяха пред дома му.
Първият поне се беше засилил да работи – втория го …събудиха в Банкя.
Както се казва в такива случаи – трудът е песен, когато е лесен! А не когато е десен или ляв!
Между другото, Иван Портних, ако случайно стане кмет и не му отърва правителството или парламента, или президента, или крехкото равновесие на световния мир, също като варненските депутати и Бойко Борисов ли смята - да не ходи на работа?
Всъщност, има избор – може да не ходи на работа и като Кирил Йорданов.
Антон Луков
Вашите коментари