Вероятно, тези извънредни кметски избори няма да са последните във Варна, белязани с последиците от управлението на Кирил Йорданов. И все пак, след неговото кметуване в морската столица останаха не само руини и дупки – улични и политически.
Остана една разделителна линия, която поне към днешна дата е единствената граница, определяща идентичността на участниците в местните избори, били те извънредни или редовни. Една единствена!
И това е отношението през годините към бюджетите, предлагани от Кирил Йорданов за гласуване във варненския общински съвет.
Няма по-важно решение на съветниците от това гласуване.
И понеже през годините самият Кирил Йорданов беше подкрепян от различни политически партии, не можем да говорим, че е провеждана политика в класическия смисъл на тази дума. Това бяха неговите лични бюджети, пък и начинът, по които се харчеха общинските финанси беше по-скоро личен, отколкото обществен. И ги гласуваха неговите съветници, от неговото мнозинство във варненския общински съвет.
Ако се вгледаме в тази разделителна линия, няма как да не признаем очевадния факт, че и двамата участници на балотажа – доц. Христо Бозов и Иван Портних, са били част от управлението на Кирил Йорданов.
За това в конкретния случай с извънредните кметски избори във Варна, няма ляво и дясно. Просто когато липсва политиката, ги няма и посоките!
И ден, и нощ публичното пространство да бъде замърсявано с политически клетви и заклинания, истината е, че малкото политически партии и общински съветници, които НЕ са обслужвали Кирил Йорданов НЯМАТ свой представител на балотажа. А те са единствените, които имат правото и на морална подкрепа, и на политическа позиция.
Именно те обаче НЕ подкрепят нито Бозов, нито Портних!
И това изчерпва темата!
Колкото до онези, които подкрепяха бюджетите на Кирил Йорданов, те са просто клуб по интереси, спекулиращ с политически каузи, които откровено презират, а не малка част от тях даже и не разбират.
Антон Луков
Вашите коментари