Годините на безкрайният български преход идват и си отиват, но протестите срещу БСП винаги успяват да активират по-умната част от обществото. Която може и да е малцинство, но освен че е по-умна, определено е по-млада, красива и образована.
Тази закономерност може и да е плод на субективно усещане, но по-скоро е факт.
Да, вярно е, че опитното око може да различи на всеки един протест политическите активисти, спортните агитки, корпоративните очи и уши, местните интриганти и кротките селски идиоти. Без тях не може да се случи нито един протест, независимо от повода и срещу кого е насочен той.
И все пак, младите, умните и образованите, могат да се срещнат много по-често на протест срещу БСП, отколкото срещу която и да е друга политическа сила. Никоя друга партия не е в състояние да ги обедини толкова успешно.
С изключение на един-единствен политик (а не партия) – и това е Бойко Борисов. Не случайно, той страни от настоящите протести. Различията между него и младите, умните и образованите, са на първо място културни и после всичко останало. Затова сред протестиращите може да отиде Лиляна Павлова, но той не може! Защото знае (всъщност, по-скоро инстинктивно усеща) какво ще се случи. Ще му се наложи да води диалог с хора, които говорят на "Вие". Кофти!
Виж, ако протестите не бяха на Орлов мост, а в някое пернишко село, можете да се обзаложите, че той вече щеше да е цъфнал до колоритния селски електорат на дружеска раздумка.
Проблемът, между другото, не е в липсата на алтернатива! А в начина, по който се представя тази липса. Точно тези, които убиха алтернативата, със загриженост ни обясняват как обществото не било излъчило нови лидери, послания или каузи.
И тук примерът с Варна е емблематичен. Същите, които от години ронят крокодилски сълзи, че нямало алтернатива на “Моделът Варна”*, методично и целенасочено потапяха в милиционерски интриги всеки опит за създаването й. Тоест, не обществото във Варна е виновно, че няма нови лидери, а именно управляващата върхушка, съставена като по правило от нискочели политически интриганти.
Най-смешното в случая е, че на всичкото отгоре червените милиционерски тикви са ужасно суетни - искат и да бъдат … харесвани.
Макар и рядко, обаче, младите, умните и образованите, показват отношението си и към червените, и към милиционерите, и към тиквите.
Не много често, но от сърце!
Парадоксално, но факт – ако сте млад и образован, наистина няма за кого да гласувате!
Но пък за сметка на това винаги има за кого да … НЕ гласуваш!
Антон Луков
„Моделът Варна”*- особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие.
Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло, безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия.
Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
И въпреки всичко! Може да звучи парадоксално, но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.
Те са по–скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация. /antonlukov.blogspot.com
Вашите коментари