Временните работи в България често са за дълго. Тази мъдрост се подкрепя и от фактите в новата ни история, така че всички, предричащи бързо сгромолясване на един бъдещ програмен кабинет, може и да се окажат прави.
Но, по-вероятно е да сгрешат!
Онези, които следят политическите процеси в страната, вероятно ще си спомнят, че вече бяхме управлявани от две подобни правителства – на Димитър Попов и на Любен Беров.
И двете се водеха експертни, но зад тях стояха коалиции. Димитър Попов управляваше, подкрепян от БСП, СДС и БЗНС, а Любен Беров - от БСП и ДПС.
И в двата случая политическата обстановка в страната беше доста сходна – заради икономически трудности, никой не искаше да се ангажира пряко с властта!
Обаче причините за това нежелание бяха коренно различни.
Икономиката ни беше толкова зле след отказа на правителството на Андрей Луканов да провежда каквито и да е реформи, че в буквалния смисъл на думата всички се скриха зад Димитър Попов.
И обратното – промените, стартирали от първото демократично правителство на Филип Димитров, бяха посрещнати с такава омраза от червената върхушка, че се наложи всички да скрият отказа си от каквито и да е реформи зад Любен Беров.
Специално правителството на Беров беше доста интересен феномен. Навремето всички го считаха за временно. Бяха го кръстили “сламено правителство”, а премиерът беше “сламен човек”.
Любен Беров обаче си управлява почти две години и си тръгна … сам, когато той реши. В момент, в който беше неудобен за всички – и за опозицията, и за подкрепящите го политически сили.
И на всичкото отгоре, именно това е правителството, което направи някои доста важни стъпки. България стана асоцииран член на НАТО. Въведен беше данък ДДС и така Стоян Александров се превърна в първия (много преди Симеон Дянков) най-мразен финансов министър в България. Имаше даже стачка на вестниците по този повод, но Александров наложи новия тогава данък и даже не се развълнува от свирепите медийни атаки.
По-важно е друго!
Т.нар. “сламено правителство” на Любен Беров устоя на 7 /словом седем / гласувания на вотове на недоверие, които СДС внасяше. И всеки път беше подкрепяно от ясно изразеното мнозинство на БСП, ДПС и "независимите" малки парламентарни групи.
Така че, ако вярваме на историята и се съобразим със статистиката, бъдещо правителство на Орешарски може и да не се окаже толкова временно.
Разбира се, историята не е гаранция за бъдещето, но е доста добра отправна точка за вероятно развитие на процесите в бъдеще.
Защото има една проста истина – в труден момент на българските (и не само на българските) политици им е много удобно да се скрият от отговорностите. И те това правят!
Виж, от консумацията на властта никой не бяга!
Антон Луков
Вашите коментари