Горкият Велко Вълканов, какво ли би казал днес, ако беше в Народното събрание и бе видял коалицията, която се готви да управлява... А Желю Желев сигурно с тънка усмивка би му върнал феса, но и кафява риза в добавка.
Уникално събрание - управляващите не искат да управляват и затова аутсорстват дейността на безпартийния си приятел Орешарски. Опозицията пък не иска да е опозиция и затова лъстиво наобикаля Конституционния съд с поглед, пълен с обещания.
В това време валят нововъведения в стил "гласовете ви чувам" и се приканват неправителствени организации да правят предложения в парламента, сякаш до вчера това право не е съществувало.
Но незнанието е бездна и в нея лесно можеш да се загубиш. Затова пък е на път да възникне формата
блиц интервю в пленарната зала
(почин, откраднат благородно от медиите) - да се привиква премиера веднага след заседание на Министерския съвет на разпит.
Сигурно всичко би се улеснило, ако просто заседанията се следят през интернет на голям екран в пленарната зала. Единственият шанс на бъдещия министър-председател е да прави заседанията на кабинета толкова дълги, че да надвишават работното време на парламента и всички кротко да си ходят вкъщи, за да видят как са ги отразили големите телевизии на старите приятели.
Демокрацията се укрепи и нарасна неимоверно с протегнатата ръка към извънпарламентарни сили. Разбира се, ръката е протегната за друго и в обратна посока, но няма значение.
Така по касова наличност с БСП се срещнаха вече ЛИДЕР и някакви хора на Борислав Цеков, а с ГЕРБ любезничат Националният фронт от Бургас и хората на Яне. В червения стан върви и друга тягостна пиеса, в която стройни редици на столетницата очакват своите постове, а "програмният" Орешарски не иска и да чуе за партийни назначения, защото на никого няма да може да обясни какво значи "експертна програмност" и какво ли още не от общите приказки преди изборите.
Обелваха се приказки и за широка основа на съгласие. Как се разрешава такъв казус между "малките нужди" и голямата национално отговорна политика?
В сивия сектор на ГЕРБ разделението се завихря все повече около президентските хора, от една страна, и заклетите бойковисти, които още се чудят
как да се обръщат към Цветанов
след острите действия на прокуратурата. Разделението е като между хора с власт и такива, които скоро са загубили власт. Двете групи имат все по-малко общо, което се случва винаги между групи, събрани само от интереси.
Като стана дума за каси, е редно да отбележим, че всъщност се случи нещо интересно. Гласът народен беше чут, припозната беше и практиката му. От глад, мизерия и недоверие се продаваха охолно гласове на изборите. Същото се случи и с парламента. Нима някой разбра защо всъщност Сидеров подкрепи ДПС и БСП? Точно толкова знаеха и принципите на християндемокрацията в някои ромски махали, където шефът на ЕНП Вилфрид Мартенс не е стъпвал. Къде тогава е разликата между Ромски барон и Волен? Вероятно в размера на аргументите. Кошмарен за днешните народни избраници ще е денят, в който бароните от махалите решат лично да станат първостепенни разпоредители с бюджетни средства. При ДПС такъв проблем няма. Те отдавна са свикнали да бъдат само с тези, които са ги преследвали или поне ги ненавиждат. Очевидно тънък подход при възпитанието с либерални ценности.
В заключение, ако използваме езика на басните, можем спокойно да отбележим, че орелът, ракът и щуката летят в една посока, а
борсукът още се чуди
в коя гора е попаднал. Горският от своя страна прави пореден опит да ашладиса кайсия и смърч и забелязва, че експериментът му излиза все по-скъпо, но вместо да прекрати това безумно сечение, е тръгнал да търси пари назаем само и само да продължи. А туристите гледат гората все по-отдалеч и си правят снимки за спомен.
Арман Бабикян/в-к "Труд"
Вашите коментари