Емил Кабаиванов е едва вторият лидер на СДС, който си подава оставката с достойнство. Първият беше Филип Димитров (1994 г.) .
Общо взето, такова чудо се случва веднъж на 20 години, така че си заслужава човек да се върне в спомените си.
Когато Филип Димитров подаде оставка и на синия хоризонт изгря звездата на Иван Костов, първата работа на мнозина от синята номенклатура бе да побързат да дадат знак, че са готови да приемат новия лидер. И най-добрият начин този знак да бъде разбран, беше чрез публичен отказ от … предишния лидер. Филип се оказа достатъчно широко скроен човек, преглътна обидата и се оттегли без да създава проблеми - нито на политическата сила, нито на Костов.
Сега наблюдаваме същото.
Отказът на последното поколение сини номенклатурчици от Кабаиванов е послание преди всичко към бъдещия лидер. Те вече са готови да преговарят с него, който и да е той. И каквото и да е останало от СДС!
Ужасното в случая е, че историята може и да се повтаря като комедия, но си е същата.
Ама абсолютно същата.
През 1994 г., най-малко виновен беше Филип Димитров.
И през 2013г. най-малко виновен е Емил Кабаиванов.
Снимката на централата на СДС във Варна е достатъчно красноречива.
Все още се вижда плакат с бюлетина номер … 19.
Отговорните другари, населяващи тази сграда, не си дадоха труда (а може и да не са успели) да вникнат в простичкия факт, че бюлетините на СДС за парламентарните избори през 2013г. бяха с номер 10.
Обаче същите тези отговорни другари, първи се разграничиха от Емил Кабаиванов.
Както се казва в такива случаи – коментарът е излишен!
Антон Луков
Вашите коментари