Сам, по риза на бели и сини райета, без сако, приседнал върху ниско канапе на фона на мърлява стена, грозен контакт и някаква стара врата.
Иван Костов известява във видеообръщение своите членове и симпатизанти, че подава оставка: "ДСБ не е създадена да брани мен, а да решава проблемите на българските граждани. Сигурен съм, че ще бъдете облекчени, когато над вас спре да тегне този прокълнат мит."
Това с личните клипчета в YouTube му е ново, нестандартно решение, издаващо космополитност и модерно мислене. Със същия номер излезе и преди изборите на 12 май, когато Надежда отказа да влезе с демократите в коалиция, но беше избрал за фон офисни щори от по-ново време. Този път и без звук внушението е ясно - злото е победило, героят е паднал, но се оттегля с достойнство и дори с оптимизъм. Драматизмът, подсилен от мрачния декор, сигурно искрено натъжава поддръжниците на Командира. Ако обаче помниш ясно на колко ведър син фон се явяваше той като премиер (от 1997 до 2001 г.) и втория му план, изпълнен с интриги, лицемерие и предателства, трудно ще повярваш, че Иван Костов капитулира. Не и той!
С бившия премиер Филип Димитров в НС през 1992 г., когато Димитров иска вот на доверие и губи властта.
В най-новата политическа история на България има огромно текучество на водачи и партии, те мигрират от една абревиатура в друга, подменяйки собствените си принципи, клетвите, приятелите, враговете си, всичко, за да излязат отгоре и да пипнат властта.
На митинг на СДС през май 2000 г.
Тази аморфна клика вирее от 23 г., удобно полегнала върху късата памет на хората, рутинирана в умението да се преоблича и прегрупира наново всеки път, когато дойдат избори. Подобно на гениалните измамници в Лас Вегас, които мамят казината и се измъкват безнаказано, за да оцелееш в нашата лепкава балканска тиня на преходни ценности и безнаказана корупция, трябва да си най-добрият в манипулациите и нагаждането. В случая постоянните величини са две и имената им са широко известни: Доган и Костов - винаги фактори.
Правителството на ОДС през 2000 г. До Костов са покойният Александър Божков, Евгений Бакърджиев, зад него са Надежда Нейнски (тогава Михайлова), Емма Москова, Евдокия Манева, Венцислав Върбанов и Марио Тагарински.
В управлението или в опозицията - те са винаги фактори, които дърпат конците и въздействат... На техния фон всички останали са временно явление, прелетни птици. За разлика от Сокола обаче, който никога не е получавал доверието на други хора освен на твърдия си електорат, в края на 90-те, докато социалистическото правителство съсипваше държавата, ликът на Иван Костов изгря и стана едва ли не синоним на трибагреника, българският Че, безспорният лидер в битката за свобода и демокрация. За ОДС тогава гласуваха два милиона и триста хиляди души. Представете си какво е да паднеш от такъв пиедестал!
Сватбата на голямата дъщеря на Костов Мина с бизнесмена Георги Христов през 1999 г. От няколко години са разведени, имат две момчета.
В уикипедия пише, че през неговия премиерски мандат е въведен валутен борд, с което са били стабилизирани левът и банковата система, проведена е реституцията, а до пролетта на 2000 г. са раздържавени над 80% от държавните предприятия. Но пише и още: "Извършената мащабна приватизация създава сериозни предпоставки за спекулации и съмнения, въпреки че няма реални доказателства за това."
Малката му дъщеря Яна се омъжи през 2006 г. за дългогодишния си приятел - италианеца Алесандро Мерлини. Венча ги патриарх Неофит, тогава митрополит.
13 години по-късно същият човек за първи път не успява да мине 4-процентовата бариера и определя себе си така: "Разбирате, че съм превърнат в гръмоотвод на злобата и ненавистта в българското общество и политика, че съм станал последното оправдание за безпомощността на негодниците, некадърниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност."
Що за общество? Как е възможна такава развръзка?
Костов целува жена си Елена на неин рожден ден.
За съжаление и в миналото, и сега противоречието, този "прокълнат мит" идва от това, че едната ръка на Костов не вижда какво прави другата.
Родителите му - Поликсена и Йордан. И двамата вече са покойници.
Приватизацията беше уж за добро, но от нея се облагодетелстваха шепа хора, приближени до Командира, същите, които днес наричаме олигарси, същите, които финансират политиците и разполагат с влияние, достатъчно да си "назначат" дори президент. Европейската ориентация на България, заявката за членство в НАТО са все безспорни заслуги на синьото правителство, но защо тогава Костов даде "Нефтохим" на руснаците, а не на англичаните?
Бизнесменът Славчо Христов, собственик на бившия ресторант “Олимп” - кръстник на приятелския кръг на Костов. Този кръг стана емблема на симбиоза между държавни и частни икономически отношения по онова време.
Засилката да изчистим политиката от бившите агенти и доносници на Държавна сигурност, обещанията за въвеждане на лустрация в администрацията завършиха безславно с една съвсем тъничка сива папка. Демократизирането на законодателството и най-вече реформата на съдебната система положиха началото на правова държава, обаче в същото време тази система бе подменена и заработи за интересите на СДС. До такава степен, че когато дойде царят през 2001 г., се опитаха да му попречат да се регистрира в ЦИК и да се яви на парламентарни избори.
Шефът на фондация “Сапио” и бивш син депутат Ясен Златков (вляво) на едно от делата срещу него. Като финансов министър през 1992 г. Костов подписва разрешение, с което “Сапио” една седмица да внася безмитно стоки. Златков успява да внесе стоки за около 5 млн. долара.
Тъкмо заради тази своя противоречива природа той е гръмоотвод от 13 години, не от вчера.
От една страна, политическите умения на Иван Костов, идеологията и визията му за развитието на България го правят естествен и логичен представител на десните, образованите, интелигентните хора, тези, които имат кариера, семейство, деца, бизнес, плащат данъци, карат с колан, искат законите да се спазват, престъпността да е минимална, а животът - предвидим. През 90-те те бяха два милиона и триста хиляди, днес може и да са повече, няма как да разберем, те вече не гласуват за него. Защото, от друга страна, той предаде тяхното доверие.
През 1998 г. Костов спечели приза “Мъж на годината”.
Ликвидира най-успешния десен модел в България - Съюза на демократичните сили, който имаше стотици хиляди членове, обявявайки, че предпочита да оглавява "бутикова партия". Като тропически ураган унищожи авторитета на своя "печеливш отбор", изгонвайки 10 от 13 свои министри, както и първенците в парламента, провеждайки безпощадни разобличаващи кампании срещу тях.
Костов и Никола Филчев. Бившият главен прокурор се превърна в един от основните врагове на експремиера след много скандали.
Става въпрос за най-близките му хора от ерата на големия възход на СДС, тези, с които извърши приватизацията, реституцията, реформите.
Среща с Ахмед Доган през 1999 г. в Народното събрание. Тогава лидерът на ДПС все още подкрепя политиката на сините.
Нарече ги "недостойни", но така и не стана ясно с какво самият той е по-достоен, след като е начело на отбора.
Костов и Симеон Сакскобургготски през юли 2001 г. в момента, когато синият лидер сдава властта на НДСВ.
Подмени ги с други, въведе харта на ценностите, дори назначи вътрешнопартиен съд да наказва непремерени изказвания в медиите.
С доскорошния премиер Бойко Борисов. В началото на мандата на ГЕРБ Костов и ДСБ подкрепяха Борисов, но за кратко.
Преяждането с власт беше причината за разрива с Петър Стоянов и прословутата реплика на синия президент: "Иване, кажи си!". Финално Костов разцепи десницата, създавайки ДСБ.
Да не забравяме Елена, властната съпруга, с която отглеждат теменужки, тази, чието мнение той цени повече от всяко друго.
Бившите съмишленици Костов, Надежда Нейнски и Петър Стоянов на прием при президента.
Нейният образ, фондацията , фирмите, слуховете за контрабандни канали, всичко това допълнително разколеба доверието на десномислещите.
Още по-тежък удар за тях беше бившият сикаджия Славчо Христов, приятелят кръчмар, душата на клуба "Олимп", който стана съдружник на зетя на Костов, получи златен пай от приватизацията, а накрая го наградиха и с банка.
Потресена от безочието на Костови и обкръжението му, една от водещите журналистки в онези години написа изпълнена с горчилка статия със заглавие "Нахална фамилия".
Излезлият на повърхността цинизъм разстрои медиите, защото, колкото и невероятно да звучи днес, те наистина го обичаха.
Казват, че властта и славата не са за всеки, защото заслепяват реалността, насаждат чувство за уникалност и личностен култ. Вероятно затова се е изкривило и огледалото на Командира.
През 2001 г. той направи неуспешен опит да се съюзи със Сакскобургготски, след което се разсърди на своите избиратели, защото са подкрепили НДСВ. Заключи, че са били подведени и заслепени от идеализирания образ на монарха, и предрече, че един ден ще изтрезнеят и ще се върнат при него. Не разбра, че тогава те гласуваха за царя, за да накажат Него.
На следващите парламентарни избори през 2005 г. Костов нямаше силна конкуренция вдясно, но отново остана в опозиция. През 2009 г. се опита пак безуспешно да се коалира с ГЕРБ. Даже БСП го разпозна като заплаха за разширяването на дясното политическо пространство и проведе безпрецедентен черен пиар под надслова "Избираш Бойко, получаваш Костов." После водачът на ДСБ се включи в конструктивната опозиция срещу герберите. За пореден път това бивше величие не осъзна, че потенциалните му избиратели гласуват за генерал здравеняк, наказвайки не управленската програма на демократите, а Него.
Заради измамените си надежди. Съзнателно или не, през изминалите години на Иван Костов му убягна фактът, че високомерието, аристократичните претенции и бутиковата партия, чиито членове се държат дистантно като сектанти, отблъскват, а не привличат доверие. Затова и равносметката от вота на 12 май е тъжна - 104 хиляди души гласуваха за странната коалиция на ДСБ, едва 2,93%.
Няма нищо изненадващо - от местните избори през 1999 г. Костов не е печелил нито един вот, а в последния парламент влезе благодарение на разцепения СДС, защото партията му вкара само петима депутати.
Динозаври като него и Доган не си отиват така, с една оставка.
Може и той да стане почетен председател или конгресът на ДСБ да не приеме оттеглянето му, може да извърши много неща, но не и политическо самоубийство.
Преди да се оттегли, Сокола призова своя партиен актив да подкрепи Лютви Местан, лидера, когото си отгледа. Ето какво казва няколко месеца по-късно Костов в прословутото си прощално видео: "Сигурен съм, че имаме достатъчно сили, за да ги предадем на новия си водач и да му бъдем най-силната опора. Накрая съм сигурен, че няма да се превърнете в най-голямото разочарование на живота ми, като изоставите каруцата и магарето си в калта. Защото вие сте вярващите и почтените в тази изстрадана, продавана и предавана земя България."
И всичко това от позицията на човек, демонизиран от тъмни сили, предал надеждите на демократите не нарочно, а заради един "прокълнат мит". Ако наистина се изживява така, отричайки миналото и митовете, които създаваше за свои партньори и приятели, глобалните грешки, с които угаси пламъка в душите на милиони българи, значи наистина не се чувства виновен. Напротив - той очаква реванш.
Така че всички слухове за залеза на Иван Костов засега са силно преувеличени.
Диляна Ценова, 24 часа
Вашите коментари