В нормалните държави онези политици, които са сгрешили, носят своята отговорност. Която обикновено се изразява в подаване на оставка. А понякога се стига и до влизане в затвора. Там грешниците не се оправдават с грешниците преди тях.
Понеже тези преди тях , ако са допуснали същите грешки, също са подали своите оставки. Или киснат в същия затвор. Общо взето, всеки си знае не само мястото, но и конкретната причина да се намира там, където е.
В България нищо такова не се случва. Цветан Цветанов, който е отговорен за нерегламентирано подслушване, се оправдава с това , че и другите преди него били подслушвали. Сякаш това е някакво много логично и приемливо обяснение. Все едно, един убиец да се оправдава, че преди него друг също бил убивал. Ами, тогава защо изобщо да плащаме данъци за издръжка на съд, прокуратура, полиция и т.н? Така и така грехът е стар като човечеството и цялата човешка история изобилства с прецеденти. По логиката на Цветанов, единствената, която няма оправдание е Ева след кражбата на ябълката от Райската градина. Понеже няма с кого!
В крайна сметка, за това в нормалните държави си спазват правилата.
За да не стане това, което се случва в България!
Една навременна оставка е достатъчна, за да бъде овладян почти всеки скандал. У нас след един доказан гаф с подслушване, никой не се чувства виновен и това води до следващ гаф с подслушване и пак няма оставки и пак гаф и пак оправдания с предишните и така се стигна чак до … Брюксел. На финала, нашата родна политическа мръсотия изцапа европейските институции. И пак няма оставки на български политици. И пак другите са виновни.
Ако питате Цветан Цветанов, той вече има още по-велико оправдание от стандартното за онези преди него!
След като той обвини Сергей Станишев, че си е купил поста в ПЕС вече знаем, че и в Брюксел са маскари. И това е толкова успокояващо. За кого, обаче?
В регионален мащаб, също толкова “съдържателни” са оправданията на варненските общински съветници. Те се оправдават един с друг и с тези преди тях, сякаш това е общовалидна индулгенция за всякакви грехове. И, както си му е реда, скандалите с тяхно участие или тлеят, или ескалират, но никога не свършват. Просто, защото никога за нищо не подават оставки. Постепенно този тип политическо поведение, основано на арогантност и незачитане на елементарните правила на нормалното човешко поведение се превръща в навик.
И всичко си идва на мястото.
Все някак си се свиква с вонята, която се носи от блатото, в което живеем.
Да свикват и в Брюксел!
За аромата, носещ се от българската политика, няма измислен парфюм.
Антон Луков
Вашите коментари