Предизборните кампании, както е известно, са времето, когато политическите партии вадят каците с мед и масло и когато цялата работа заприличва на оня виц, дето едно детенце видяло някаква застаряваща лелка да се гримира.
И я попитало: "Лельо, ти защо си замазваш лицето?" "За да стана хубава!" - отговорила старата госпожа, а детето рекло учудено: "А защо не ставаш?" Не че е смешно де... Тази година обаче кампанията взема, та съвпадна със Страстната седмица, а тя пък на свой ред плавно премина в Гергьовден. По тая причина още миналия ноември правителството ни дари с поредната дълга почивка. Те тия хора лани надали са предполагали, че ще ни сполетят предсрочни избори баш след Великден, пък може в тая работа да се е намесила и световната конспирация, но каквото и да е - това е положението.
Правителствата, както е известно, си отиват - решенията им остават! Това от една страна. От друга страна, филолозите ни обясняват, че "страстна" седмица не означавало това, което ние си мислим, че означава, а означавало "седмица на страданията": страстите
не били страсти, а страдания
И вярно че така стана! Последната права преди изборите се сля със Страстната седмица. От което, естествено, страстите се нажежиха. Страданията - също. Политиците взеха страстно да си пикаят в микрофоните, а прокурорите да страдат.
Вместо мед и масло от чешмите - флашки в пощенските кутии! Вместо милите и домашни ритания по кокалчетата, дето ги знаем от предишните избори - сиви крайслери и кечъри, каквото и да означава това. Работата стана също като в оная история от епохата на първоначалното натрупване на капитала, когато от единия край на мегдана единият кандидат се провикнал: Alea iacta est! (б.р. жребият е хвърлен - лат.) - а от другия край опонентът му креснал: "А! Видяхте ли?! Той ви попържа по влашки - a вървете сега, че гласувайте за него!"
А народът се озлобява и вика: "Да-да! И ще им гласувам отгоре на всичко!"
Не са хубави тия работи! По празници по му отива да хапнем, да пийнем и да си викаме "За много години!" Класиката например на какво ни учи? Учи ни, че похапналият човек започва да изпитва най-нежна обич към околните, вика на котката "бедното писенце", и дори престава да мрази роднините на жена си. Не го казвам аз!
Така че идва да речем такъв и такъв кандидат да агитира за еди-коя си политическа таквоз, слиза от трабанта на площада, а там вместо трибуна - софра. И народът от софрата не му крещи: "Мафия! Оставка!" - а му вика: "Ела бе, душа! Сядай сега тука, удари му едно и разправяй какво си дошъл да ни обещаваш!..." Кандидатът туря ръка на сърцето и им вика, че не ще да ги лъже и че поради това нищо не им обещава. Което пак е според класиката: "Лъжата му беше чистосърдечна, и като честен човек, той пръв си повярваше." Но и електоратът не му вади душата с приказки за еврофондове, конфликт на интереси, лобизми и калинки, а гледа да развесели човека, та му казва, че от кахър файда няма, че приятел в нужда се познава и че голяма нужда - голям приятел! "Стамболов ефенди боклатмъш, а?" - му викат на майтап, макар че дотука май станаха няколко класики. Нищо! Както е казал Карл Маркс, от много класика глава не боли. (Инак "боклатмъш" е турска дума и означава човек, който твърде често ходи там, дето лошите го подслушват. Не е много празнично, но след празник обикновено се налага. Както и да е.) Пушачи и непушачи се побратимяват и си разменят визитки и телефони, смуглоезичен електорат връща откраднатите кокошки... - и въобще ще тече демокрация отвсякъде!
Самите кандидати също ще се държат както подобава по време на светли празници. Никой никого няма да пита: "Ти днес пика ли? Пръдна ли? Да ти е попадала някоя нова флашка?..." Или: "Кога ще върнеш милионите?!..."
Напротив! Само "Как сте, що сте? Как спахте нощес?
Пихте ли си днес хапчето?
Леля ви как е?" - такива работи, а от телефоните им вместо пуканки и шум от тоалетни казанчета ще се носи поздравителен концерт. Живот! В предизборните студия няма да се лаят, да си вадят очите с химикалките и да се замерват с флашки. Ще боядисват яйца. Които яйца после ще си ги сборят и тъй ще разрешат кой е победил в диспута. (Същото ще правят и социолозите, само че те няма да борят яйца - ще си разменят рецепти за козунаци и изящни данни от социологически проучвания, като накрая, преди от апаратната да пуснат истинските реклами, ще пеят "Тази вечер аз съм хубава, ще танцувам само само с теб!").
Накрая всички отиват на гергьовденския парад, където се нареждат роднина-милиционер-роднина-милиционер, духовата музика свири "Насрещен марш" и президентът поздравява онова, което е останало от войската.
(Ако през всичкото това време някой все пак бръкне и извади флашка, пращат го да върви на най-разпространената българска дестинация..., сещате се къде точно го пращат. Защото който вади флашка другиму - от флашка си отива!)
И над всичко това би трябвало да се носи песента La Vie en Rose, значело "Животът в розово!"
Поне до вторник! После пак си вадете флашките...
Христо Карастоянов, в. "Труд"
Вашите коментари