На Анжел Вагенщайн – ковач на светове и думи в знак на признателност за цял един живот, посветен на творчеството и в чест на пътя, който неговите предци извървяха от далечно Толедо до Пловдив.
Това гласи паметната награда-диплом, дадена на Анжел Вагенщайн, писател и кинодраматург от международната сефарадска общност, която обединява еврейски организации от Европа и преди всичко Испания, Латинска Америка и САЩ.
Дойдоха кметовете на всички градове, от които произхождат евреите, като председателят на съюза на кметовете е кметът на Толедо. Отидохме в общинския съвет на Пловдив. И там целувки, прегръдки подписахме за побратимяването между Пловдив и Толедо, припомня си пред БГНЕС Анжел Вагенщайн реакцията на тази международна общност след получаваното на отличието. Това е уникален случай заради една книга ( "Далеч от Толедо" – бел. ред.), заради един роман. Съдрах се да звъня в МК. Хайде, моите суети се удовлетвориха, но това е за България. Сключва се договор между Пловдив и Толедо – има хора от външното министерство на Испания, посланикът на страната в България, културтрегери от Мадрид са дошли специално – не ме свързаха с министъра. И така нямаше никакви официални лица от София, за да кажат: Благодарим, че обърнахте внимание на България, на Пловдив, дойдоха чак от Бразилия, но от нашите не дойде никой. Това беше на 30 септември 2011 година, тогава се побратимиха, но това, което беше за мен също печално – от тогава до сега нищо от това не последва. Търся само връзка и нищо не се получава. Щом сме побратимени – какво означава това – хайде да направим нещо, художници ли няма Пловдив? Да направим Пловдив гостува на Толедо – там е чудесният музей на Ел Греко, където за слава на българските художници може да се направи една вечер на пловдивската живопис, защото това е най-добрият град на тази тема. А може и бизнесмените да имат някакъв интерес, някакъв фолклорен ансамбъл…те са отворени на всякакви инициативи. Ние нищо не правим – трудно се движим, просто сме лениви, е тъжната констатация на писателя.
Термините много хитро и спекулативно се промениха в Народното събрание. Парламентът, включително и левицата единодушно гласуваха първо за героичното спасение, което е много по-сложно на българските евреи от старите граници на България и изказват съчувствие, може би това не е точната сума, съжаление, че не спасени, не са били могли да бъдат спасени над 11 300 евреи от Югославия и Гърция, коментарът на Вагенщайн по повод гласуваната от НС декларация по повод честването на 70 години от спасяването на българските евреи..
Какво Гърция и Югославия – само от Солун са депортирани 200 000 евреи, от Югославия са 170 000, ако не се лъжа…Ако изказваш съчувствие защо не за 6 милиона унищожени евреи. Откъде ги взехте 11 300 от Югославия и Гърция, а защо не от Полша. Хватката е известна, хитруване на дребно. Досега даже при всичките тия манипулации чак такова селяндурско хитруване не е било. И това се гласува и от левицата и от десницата, за да не се спомене евреи от границите на Обединена България, Обединена България, набляга той. Позволяват си историци, дори един историк академик, който си позволява да лъже, да лъже, защото не мога да допусна, че той не го знае, че Македония от април 1941 година до 9 септември 1944 година е част от Царство България. Аз изпратих по мейлите на няколко историци историческата карта, по която учениците са учили. Ето ви подробен репортаж от посещенията цар Борис ІІІ от нашите новоприсъединени региони. В Македония няма нито един кмет, който да не е от вътрешността на България, в Македония има българска армия, българска полиция, изпратени от България, директорите на училищата са от България. Македония тогава се състои от две околии - Скопска и Битолска. Какво се преструвате, защо лъжете хората, че Македония е под германска юрисдикция, фактически тя беше под българска, категоричен е писателят и като свидетел и като изследовател. Аз съм личен свидетел, давал съм и лични показания пред Яд Вашем (музея на Холокоста в Йерусалим – бел. ред), че аз съм присъствал, че съм готов да се закълна, пред който и да е искате Бог, че по време на депортацията, на която лично съм присъствал, нямаше друго, освен българска полиция, нямаше, подчертава Вагенщайн.
В тази част на Македония действат нормалните, а не окупационни български закони, действа нормалната българска практика – пощите марките. Няма такова нещо в окупираните райони, в Полша, например, в окупирана Чехия или в окупираната част на Унгария. В Македония няма немски генерал-губернатор, като в Чехия, например като Хайдрих. Но убийците на Хайдрих имат паметник в Прага, а убийците на генерал Луков са "престъпници", а приятелите на Луков правят маршове из София. Никой не спомена какъв е проблемът с Македония, с Беломорска Тракия. Проблемът е, че онази Македония граничи тогава с Италия, окупирала Албания. Западният бряг на Охридското езеро тогава е италиански. Има спорни въпроси за границата само между България и Италия, амбицията й да владее и Албания. В италианската страна има славянски селища, а в отсамната има албански селища. Италианците имат претенции – българите не са съгласни. Хитлер казва, за да успокои играта – след войната ще се разберем по границата. Същият проблем е и с Гърция, голяма част от нея е окупирана от италианците – имаме отново същия проблем – неяснота на границите. Казват Македония не е била част от България – била е. навсякъде има валута – окупационна, окупационни власти, окупационни специални закони. Има същите закони, каквито има в София и в Пазарджик, например, същите са в Скопие и в Битоля. Нещо повече в еврейските трудови лагери, еврейските лагери за принудителен труд има македончета-еврейчета. Аз съм бил в лагер с момчета от Битоля. Цялата тази работа ми е толкова противна, като че ли някой обвинява сегашна България, сегашното правителство, сегашния въздух, който дишаме, е дълбокото огорчение на писателя. Става дума за нещо друго – за Третото Българско царство, става дума за една друга власт. Вместо да се разграничим от нея – ние обратно гледаме да замажем до такава степен, че вече в тази еуфория, в която са спасени тука евреите, се премълчава, че България беше съюзна страна и то стратегически съюзник на Хитлерова Германия, беше част от оста Рим – Берлин – Токио, че България беше предимно продоволствена база на Германия, транзитна база. От пристанища Варна и Бургас германците услужливо са нападнали Севастопол и Одеса – на какво се правим, защо крием всичко това. Хората се занимават, аз непрекъснато следя ББС, Дискъвъри, те разнищват нишка по нишка тази война – кой кое, кой къде е бил, всичко, което се е случило. Ние даже не споменаваме , не споменаваме, че сме били във война с Англия и САЩ. Една мирна, тиха страна, която си спаси евреите, защото са добри граждани – кой спомена за изселването на 25 000 евреи от София, как се изселват толкова хора, които си разпродадоха имуществото на улицата за стотинки. Продаваха си тенджерите, тиганите, защото им разрешаваха само с 30 кг багаж да пътуват. Кой спомена това?, задава въпросите си той.
Ние не се разграничаваме от фашизма, а гледаме да замажем грешките му, да ги премълчим, да ги оправдаем, да ги видоизменим, да направим престъплението подвиг, да направим греха свят. Така надухме нещата и сега излиза, че аз съм лошото момче, че аз не съм патриот и аз не си обичам родината, аз съм лошото момче, което кипи от възмущение срещу това селендурско патриотарство, тази безсмислена деформация, която до нищо добро не може да доведе страната. Нежелание й да дешифрира какво се е случило, за да не се случва пак. Като говорим за този сложен пъзел, наречен спасяването на българските евреи – не всички актове на солидарност са спасили евреите, просто това са били много добри актове на солидарност – достойни. Те трябва да бъдат подчертани – случаят Пешев и предимно Светия синод. Ако има нещо уникално е само Светият синод, той не просто е изказал несъгласие, две години той бомбардира царя с писма, държи се като дисидент в онази обстановка, нарушава законите на страната, апелира към своите енории да не спазва разпоредбите на правителството да не покръстват евреи и т.н., припомня времената преди 70 години Вагенщайн. Ние го превръщаме в уникалния случай – няма такъв случай в Европа. Не е вярно. Най-близкият до Хитлер е Мусолини. В Мудолинова Италия имаше ограничителни закони за евреите, но не е депортиран нито един евреин. Депортирани са, когато Италия капитулира и немската армия нахлува в Ботуша, за да попречи на американската армия, която вече е в Сицилия. Тогава започва депортацията. Много добър приятел на Хитлер е Франко, той изпраща като торта на приятел и букет на съпругата една "Синя" дивизия, както се нарича на Източния фронт, но Франкова Испания не е депортирала нито един евреин. Нещо повече Франко поставя една защитна ръка върху всички евреи испански евреи в цяла Европа и хитлеристите, които не искат да си развалят отношенията със съюзниците не са ги закачили. И нашето Испанско посолство, тук в София има паметна плоча, че са издавани документи за това. Какво е уникалното, радвам се, че и тук има съчувствие, както няколко стотин пастора в Германия, има съдени пастори, има пратени на лагери за това, че са укривали евреи, че са били солидарни с тях, в окупирана Франция женски манастири са обличали еврейките в монашеско одаяние есесовците да не ги открият. Радваме се, това е нашата част от общата Европа. Европа навсякъде е имала и добри и лоши, и нацизъм и антинацизъм. Не се откъсвайте, не казвайте, ние сме единствени – онези не са по-тъпи от вас, не са по-безсърдечни - и тука и там и другаде се е случило. Слава Богу тези в България са оцелели, но по какви причини. Това, че леля Гинка е дала един самун хляб, това, че Георги е дал стомна вода на тези, които са в конския вагон, това е отрадно. Пъзелът е много сложен, не само солидарността е спасила евреите, а много сложен политически пъзел. В този пъзел липсва антифашистката съпротива, която е част от картинката и тя не е спасила сама евреите, но тя съществува в този политически климат. Те или не са чели документите или не искат да ги прочетат. Депортацията е отложена, тя не е отменена, няма документ за отмяна, има за отлагане. Но междувременно умира цар Борис ІІІ, но междувременно Съветската армия прави страховития пробив при Курската дъга, не Сталинград реши съдбата на Втората световна война, а Курската дъга, където е практически след нея Германската армия не е могла да напредне нито един милиметър, оттам започва непрекъснатото отстъпление, една от стрелките води право към Балканите. Тука не са идиоти, фашистите в България не са идиоти за насам са се насочили, затова те пращат Стойко Мошанов в Кайро, за да моли за сепаративен мир бързо. Никой не споменава, не е малка работа Чърчил на два пъти във връзка с еврейския случай, никой не споменава за швейцарския посланик, швейцарското е единственото оцеляло западно посолство, всички други са ликвидирани, това са окупирани страни или страни, с които България е във война. Швейцарският посланик посещава лично Борис ІІІ, за да му връчи писмо-обръщение от Кралския двор на Англия, в което се предупреждава, че не само главата си ще загуби ами ще погуби династия в България, Рузвелт намира начин да се обади. Някой да споменава това? Освен тука се оказват някакви 25-30 годишни, които са горди, че те са спасили евреите, те не са били родени. Всичко това за мен е гневен протест срещу безсмисленото, селяндурско прикриване под някаква фалшива представа за патриотизъм, за родолюбие, прикриване на действителните престъпления и престъпниците, категоричен е в тезата си Анжел Вагенщайн.
И се стига до това, аз може би преди 3-4 години публикувах в два броя на голямо фолио във в. "Труд", аз се учудих, че го публикуваха, като аз казах няма да вградя свой коментар, това, което публикувам са само документи – нищо друго, като половината от тези документи ги нямат българите. Аз ги имам от Германия, от процеса срещу Бекерле (представителят на Гестапо в България - бел.ред). Не желаят хората, звъняха ми по телефона – "Ние те спасихме, бе мръсен чифутино!" Хем ме спасяват, хем съм чифутин. Или спасяваш брат, събрат, съсед или е станало грешка, че не съм отишъл в лагерите, не крие огорчението си Вагенщайн.
Аз имам пожизнена пенсия от Германия. Във формулировката има за отдаден робски труд при фашизма. Или германците са глупаци, този комитет не го правят само германци, или те не знаят, че в България всъщност е нямало фашизъм и просто българските евреи са спасени и нищо друго не се е случило, споделя той.
Аз винаги твърдя, че в днешна Германия има всякакви и националисти, някакви стригани глави, но от гледна точка на обществено поведение, на обществен патос, това е най-антифашистката страна в Европа в момента поради катарзиса. Младите хора на Германия дадоха гръб на хитлеристкото минало на бащи и на деди, дадоха гръб! При нас, ние искаме да приобщим младото поколение към Лукови маршове, към тупане в гърдите, към величието на България, която спаси, но за съжаление, не успя още други да спаси още други 11 300. Германия е пример на катарзис, България е обратният пример.
Анжел Вагенщайн е кинодраматург, автор на романи, издадени на повечето европейски езици, отвъд океана и до далечен Китай, а книгата му "Далеч от Толедо" e допринесла за разпространението на културата на българските сефарадски евреи, както и за сближаването между Испания и България. Като част от програмата на София Филм Фест, посметена на 70 години от спасяването на българските евреи са включени филмите, на които той е сценарист "Звезди"с реж. Конрад Волф, удостоен със Специалната награда на журито в Кан `59, Първа награда и почетен диплом на кинофестивала в Единбург `59 и Първа награда в Лил `60 и"След края на света" с реж. Иван Ничев остава в историята на българското кино като един от най-успешните филми на 90-те години, получил признание на много международни фестивали - Карлови Вари, Москва, Йерусалим, Берлин, Солун, Бурса... Във Верона продукцията получава наградата на публиката, има "Златна роза" за режисура, специален приз на журито на "Златната ракла" в Пловдив и пет отличия от съюза на филмовите дейци. Творбата на Иван Ничев е националният лидер и в програмата на европейски телевизионни канали.
Анжел Вагенщайн е носител на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията"
Вашите коментари