Част от общинските съветници във Варна отказват да подадат своите оставки и продължават да се крият зад заучени фрази, които повтарят като папагали. Аргументите им обаче са, меко казано, несъстоятелни. И нямат абсолютно нищо общо с правото. На първо място, те се оправдават… един с друг. Ако ние подадем оставки, в съвета ще останат други! Или ще влязат други! Това обаче НЕ е юридически аргумент, а политически? И нищо не пречи, политическите сили, с политическо решение, да отзоват всички свои действащи съветници и следващите в листите им без нито едно изключение. Разбира се, че никой не може да ги принуди, но те даже и не опитват. Познайте защо - тук кръгът се затваря с началото - оправдават се с… другите.
И така, всеки общински съветник се измъчва, но стои в съвета заради другия. А пък ние си мислехме, че са там, за да работят за обществото?
На финала, идва и комедията - след всеки въпрос за отговорностите му, общинският попивко-папкин Николай Апостолов хленчи като магистрална мадама, как не можел да носи отговорност за никого и за нищо. Ами като не носиш отговорност, за какво се моташ в кабинета на председателя на Общинския съвет?
Свидетели сме, как шайка примитивни шмекери, впила се във Варна, използва пред варненци абсолютно същата олигофренска интрига, с която пробутваше и Кирил Йорданов за кмет, само че вече за своя сметка.
Те си знаели, че този общински съвет бил изчерпан, знаели си, че не са идеални… ама нямало по-добри.
А бе, в този град само идиоти ли живеят, че по-малкото зло дa е власт на полуидиотите?
Антон Луков
Вашите коментари