В началото всички депутати са лоялни - към партията, която ги е избрала, и към нейния лидер.
Докато управляващата организация се къпе в народната любов, водачът реже ленти като министър-председател под аплодисментите на публиката, а от Брюксел идват писма с похвали. И всичко е наред.
Проблемите идват, когато се появят съмнения, че партията може да повтори мандата си. Тогава изведнъж като усойници изпълзяват известия, че нейни видни представители дерибействат по места, натрупали са състоянието си нечестно и използват положението си, за да го увеличат. Междувременно мандатът се изнизва, партията тръгва към избори с товара от греховете на управлението си на гърба.
Какво правят партийните строители в този момент? Пишат критерии, на които да отговарят кандидатите за народни представители. Документът веднага се превръща в оръжие в ръцете на вожда, с което той "отстрелва" тези, които по една или друга причина намира за неподходящи за листите. За тези, които ТРЯБВА да влязат в тях, критерии не важат. Примери - колкото искаш. Това, че БСП три пъти го беше издигала и подкрепяла, попречи ли на кмета на Варна Кирил Йорданов да се кандидатира от ГЕРБ?! А още по-рано фактът, че е бил областен управител, посочен от СДС, през 1997 г. препъна ли го за депутатските листи на БСП?! И кметът на Хасково Георги Иванов колко партии обиколи? Какви критерии му попречиха?
Но от онзи ден и ГЕРБ има свои правила за номиниране. БСП ги пише отдавна. Вкара изискването за лоялност в списъка, след като на няколко пъти загуби кметски избори от свои съпартийци. Някои от които дори не я бяха напуснали.
В "десетте Божи заповеди" на ГЕРБ-ера пише да не е принадлежал съм бившата Държавна сигурност и агентурния апарат, да не е натрупал състоянието си от престъпна дейност или като е бил в конфликт на интереси, да няма неплатени данъци. Разбира се, да е лоялен към партията и да работи за авторитета.
Ясно е, че бившите депутати Николай Коцев (от Враца) и Димитър Аврамов (от Монтана) няма повече да попаднат в листа на ГЕРБ. Кои бяха те ли? Първият доброволно напусна парламента, за да се отдаде на работата си като шеф на партийната структура във Враца. Но половин година по-късно си тръгна и от нея, след като бившият шеф на АЕЦ "Козлодуй" Александър Николов го уличи като поръчител на побоя над него. Монтанският народен представител Димитър Аврамов бе заподозрян за търговия с влияние по жалба от земеделски производител. Аврамов светкавично бе разжалван от депутат и ГЕРБ-ер. Двата случая са най-драстичните примери за народни представители от управляващата все още партия, които яко бяха "сгазили лука". Ако критериите за подбор бяха съществували през 2009 г., двамата сигурно биха били "отличници" - не са от ДС, не дължат данъци, хората ги знаят. Е, все има някой, който мърмори по кьошетата, но то си е народопсихология.
Коцев и Аврамов обаче са лейтенантчета в бизнеса, техният колега в парламента Емил Димитров е направо генерал-лейтенант. Срещу Димитров имаше два сигнала в комисията за предотвратяване на конфликт на интереси. И какво от това?! Димитров все пак е редови депутат. А Искра Фидосова е шефка на правната комисия. Още в началото на мандата на 41-вото народно събрание се разчу за съмнителна сделка с имот в центъра на столицата, в която била забъркана нейната нотариална кантора. И пак нищо. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който в някои случаи, като с Коцев и Аврамов, бързо ги посече с "ятагана", дори не одраска Фидосова и Димитров.
А случаят с фалшивата диплома на депутата Иво Димов? Нима не урони престижа на ГЕРБ? Както се казва - без коментар... Димов не бе самотник в това прегрешение.
Все пак то бе кръстено на Калина Илиева, бившата шефка на фонд "Земеделие". Илиева поне понесе някакво възмездие.
Но преди да се направи натрапващият се извод за двойния аршин, трябва да се отдаде дължимото на ГЕРБ и лидера му. В повечето случаи Борисов безмилостно се разделяше с провинилите се. Кой помни депутатката от Карнобат Вяра Петрова? Петрова си тръгна от Народното събрание доброволно, подаде оставка и като координатор на ГЕРБ в Карнобат, след като се разчу, че е оказвала натиск върху регионалното бюро по труда, за да може фирмата на съпруга да вземе ваучери за преквалификация. Всичко това е минало. ГЕРБ вече е партия с история и като всяка политическа структура с история е "стара партия". Следователно свърши с "детските болести", грешките няма да се прощават. Нещо повече, заплашват я "старчески" вируси. Най-известният се казва "бивши министри". Като всяка партия, която е била във властта, ГЕРБ са изправени пред дилемата да включат ли бившите членове на Министерския съвет в листите начело или не. Ако ги включат - зле, който е бил във властта, носи белезите . Ако народът беше много доволен от управлението, нямаше да издига палатки пред парламента и да се събира на Орлов мост. Ако не ги включат - пак зле. Как ще обясняват на същия този народ, че всичко, което са направили, е прекрасно, след като тези, които са го направили, са "наказани"?! Същото се отнася до "бившите депутати".
И какво направи ГЕРБ? Постъпи като всяка "стара партия". Написа критерии за номинации. Но... този филм сме го гледали!
Красина Кръстева
Вашите коментари