Социалните медии все повече се превръщат в платформа, където се разгръщат политически идеи, цели, нагласи.
Едно проучване на Pew Internet & American Life Project от октомври 2012 г. сочи, че 39% от възрастните в САЩ използват социалните медии, за да дискутират политиката. Речта на Обама на Националния демократичен конгрес е повод за 2.5 милиона онлайн разговора, а по време на първия президентски дебат в САЩ преди изборите през 2012 г. са изпратени повече от 10 милиона туита.
Активността в социалните медии нарасна много през 2008 г., когато според OpenSite 1.8 милиона туита са изпратени в деня на президентските избори в САЩ. Днес 1.8 милиона туита се изпращат всяка шеста секунда.
Чрез споделянето на убежданията и целите си в социалните мрежи кандидатите могат да се свързват с реалните си последователи и да достигнат до повече гласоподаватели, както и до такива, които все още не са убедени за кого да гласуват. Постиженията и важните моменти от кампаниите предизвикват лайкове, споделяния, реблогвания и ретуити, които водят до повече и повече ангажирани потребители.
Тази толкова важна тенденция от последните няколко години е и причина водещите компании в областта на социалните мрежи да се „сприятелят“ с кампанията за президентските избори през 2012 г. в САЩ до степен, почти невъобразима само преди четири години. Те станаха домакини на дебати и спонсорираха предизборни срещи на живо с гражданите, като в същото време останаха и незаменим инструмент за кандидатите, търсещи връзка с избирателите в интернет пространството. През септември 2011 г. Facebook, най-голямата и най-влиятелната от онлайн социалните мрежи, създаде Политически комитет за действие (Political Action Committee). Позицията на самата компания беше, че този кометитет „ще даде възможност на нашите работодатели да бъде чут гласът им в политическия процес чрез подкрепянето на кандидати, които споделят нашата цел за повишаване на стойността от иновациите за икономиката, като даваме на хората силата да споделят и да правят света по отворен и свързан“. Политическият комитет за действие събра значителни средства за кандидатите в президентските избори през 2012 г.
По този начин Facebook засили публичната си роля в президентската надпревара в САЩ. Kомпанията беше домакин на републиканските дебати в Ню Хемпшър заедно с предаването на телевизия NBC „Среща с пресата”.
„Славата – да бъдат възприемани като „мястото за социални контакти” има огромни икономически последици за тези компании. Докато привидно изглеждат социално активни и ангажирани в демокрацията, те си създават здрави връзки с политическия елит, от който зависи бъдещето им”, казва Хедър Ламар, преподавател по журналистика в университета на Минесота, цитиран от АП.
Повечето български партии и водещите политически фигури също поддържат свои страници във Facebook. Меглена Кунева, председател на партията „България на гражданите“ и кандидат-президент през 2011 г., е един от първите лидери в България, развил силна политическа кампания, базирана изцяло на социалната мрежа. В момента почти всички партии в България разполагат с фен страници, които обикновено се поддържат от пресцентъра на партията. Лидерът на ДСБ Иван Костов също може да се похвали с постижения във Фейсбук. Неговата страница е активна и има над 15 000 фена. Освен това има и специална група „Управлението на Иван Костов“, чиято цел е да припомни всички постижения на правителството, в което Костов беше премиер.
Страницата на президента Росен Плевнелиев обаче не може да се похвали с особен интерес – около 400 лайка до момента. Първата новогодишна реч на Плевнелиев предизвика сериозен отзвук в социалното интернет пространство – гафът с кадрите от Колорадо, които трябваше да демонстрират красотата на българската природа, доведе до хиляди споделяния и негативни коментари.
Като реален и все по-значим фактор в живота на хората социалните медии не могат да останат встрани от политиката. Дали манипулация там е възможна? Изборът, разбира се, е в … мишката на потребителя.
Вашите коментари