Някои аномалии в публичното поведение и решения на варненския кмет
Преди броени дни усърдни спортни и културни деятели с учудващо лекомислие вкараха деца от Спортното училище в кампанията си за да защитят варненския кмет от уличните протести. Абсурдното им поведение за съжаление не е прецедент, а се крепи на солидна предистория. В нея екзотично съжителстват мегаломански претенции, грнирани с откровен кич. Ако ставаше дума за лични амбиции, би било смешно и забавно. Случаите обаче засягат публични личности, пространства и средства.
Да си спомним за Купата на кмета. Аналите по темата сочат, че въпросният приз е създаден през 2005 г. като "Младежки театър на веселите и находчивите". Купата има за цел да провокира в учениците изобретателност, остроумие, комбинативност и творческо мислене. Разбираме също, че Специална награда връчва сдружението "Изкуство и светлина" (разбирайте съпругата на кмета Елена Валеева) - предоставяне на рекламна площ върху билборд в продължение на един месец на централно място в града. Няма спор - да се провокира творчеството сред децата е благородно, полезно и нужно начинание, но защо да бъде дирижирано чрез семейна кметска инициатива? В истинските демокрации мястото на общинската институция е дискретна. Обществата, които концентрират публична енергия в лицата на владетелите са от други времена и нрави.
Още един пример от преди няколко години: изложбата на Елена Валеева в Градската художествена галерия. Тогава таванският етаж е преобразен в нещо като луксозен ресторант: маси с бели покривки, келнери с бели сака, папионки и пешкири, дискретно осветени и специално аранжирани пространстства. Цялата тази суетня трябва да отбележи по достойнство подредените картини на високопоставената особа. На въпросното събитие се е изсипал целият политически и икономически елит. Има ги и ласкателите от различните артистични гилдии, които сипят куп приветствия и похвали...
И още един пример: на 14 юни 2006 година във Фестивалния и конгресен център е откриването на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. То е посветено на 80 годишнината от неговото начало в далечната 1926 година. Сред участниците е пианистът Атанас Кареев. Неговото участие не е случайна приумица, а съдържа дълбока символика. Атанас Кареев е потомък на основателите на фестивала – братята Асен и Найден Найденови и на кмета Иван Церов, положил през 1912 г. първата копка на театралната сграда във Варна, която сега приятява варненския театър и опера. Достойната и значима годишнитна обаче е в сянката на друго важно събитие по същото време. В Художествената галерия е пищното парти, посветено на 50 годишнината на действащия кмет Кирил Йорданов. Честването на първия български музикален фестивал и един от първите в Европа е пренебрегнато от местните и държавни ръководители. За разлика от него те се трупат на кметското парти, което има всички основания и претенции да се превърне в светското събитие на годината.
Контрастът в поведението на двамата кметове е фрапиращ. В началото на ХХ век Иван Церов е обладан от възрожденския порив да посее в любимата си Варна дух и образованост. 100 години по-късно неговият приемник употребява достолепното архитектурно и културно наследство в града за откровено афиширани лични цели – било то „безобидни“ тържества. Същевременно с удивително лекомислие загърбва едно музикално събитие, превърнало се в символ от най-новата история на града, който управлява.
Но това не е всичко. В действителност дори любимата на кмета Градска художествена галерия е в окаяно състояние. С евросредства е лъсната единствено фасадата на сградата. Фондът на галерията се съхранява в неподходящи условия. Помешенията, с изключение на таванския етаж, пригоден за концерти, не са климатизирани. Липсата на постоянна температура и определена влажност системно нанасят непоправими щети върху картините. Градската художествена галерията е принудена да дели общ покрив с Галерията за графично изкуство, която съхранява уникална колекция на варненското биенале.
И когато стане дума за имоти и пари, няма как да се подмине привилегированата варненска трибуквена групировка. Преди десетина години кметът Кирил Йорданов дава съгласието си за 35 годишен концесионен договор за галерийното пространство на бул. „Княз Борис І“ №65, публична общинска собственост. Договорът и досега е обществено недостъпен, но когато се подписваше кметът уверяваше, че там ще бъде дома на варненското биенале на графиката, чийто организатор е Галерията за графично изкуство. Вместо това е построен ресторант, хотел, кафене и изложбена зала, която се менажира от концесионера. Никой не дава ясен и конкретен отговор дали концесията е изпълнена съгласно договореностите или община Варна не е защитила своя, разбирайте обществен интерес...
Действията на самозабравилия се местен управник могат да бъдат илюстрирани с още много примери. Дори и да си замине, пометен от общото недоволство, ще бъде нужно доста време и усилия, за да се излекува града от нанесените му трайни увреждания. Дано свидетелствата за лекомислието, некомпетентността и пропуснатите ползи да бъдат добросъвестно изучени, а техните последици - неутрализирани. Иначе рискуваме да вегетираме в отсъствието на елементарна порядъчност.
Любомир Кутин
Вашите коментари