Мероприятията, практикувани от властта (местна и държавна) в България, целящи да разпилеят енергията на протеста, са една много опасна игра с предвидими последици.
Защото, колкото са по-успешни, толкова са по-опасни.
Историята на страни с много по-сериозни демократични традиции го доказва.
Франция, 80-те години на миналия век!
Страната изживява тежки времена.
На 17 ноември 1986 г. е убит генералният директор на "Рено" - Жорж Бес.
Убиват го левите радикали от "Аксион директ". Като причина за това убийство се изтъква уволнението на 25 000 души от "Рено" и на 34 000 от "PUK-Péchiney" - производител на алуминий.
В Италия пък, "Червените бригади" отвличат и убиват министър-председателя и лидер на Християн-демократическата партия - Алдо Моро.Това става през 1978 г.
През 1977 г. в Германия, фракция "Червена армия" отвлича Ханс-Мартин Шлайер - председател на Асоциацията на работодателите в Германия.
Почти невъзможно е да бъдат изброени жертвите на атентати, убийства и насилие, окървавили Западна Европа през миналия век.
Там са си научили урока по трудния начин.
Властта не може до безкрайност да НЕ решава проблемите на хората и да се занимава единствено и само със себе си и собственото си оцеляване.
Защото, рано или късно, се стига до крайности!
Въпрос на време е и в България да се появят наченки точно на този особен тип елитарно мислене, довел западните леви и десни радикали,че те са над закона и в името на народното добруване не е проблем да бъдат убивани хора, саботирани производства, отвличани лидери и т.н.
В главите на терористите, окървавили Европа, тяхната дейност не е престъпна, а ... революция. И те не извършват престъпления, а водят градска партизанска война против държавния апарат и буржоазната класа. Освен всичко друго, те са по своему идеалисти, които си вярват.
В крайна сметка, нищо не оправдава насилието!
Но властта също трябва да поеме своята отговорност!
Използвайки целия властови ресурс, за един кмет, например, не е проблем да манипулира хората и протестът им да бъде омаскарен. Лесно е да раздадеш на група лумпени вувзели - трудно е да оправиш инфраструктурата на града!
Но какво ще последва след омаскаряването?
Едно е сигурно - отчаянието ражда чудовища.
През годините са направени много анализи на идеологията и на начина на мислене на екстремистите (леви и десни).
Дали някой се е сетил да погледне от другата страна?
Когато в главата на един кмет, политически лидер или олигарх, съществуват единствено заговори и интриги и той не може да си представи, че 50 000 души могат да протестират или да стачкуват срещу него - това се нарича шизофрения.
И отговорът, рано или късно, ще е също толкова шизофреничен.
Ако вземем за пример отново Варна, на всички в града е известно, че ако стане чудо и всички партии се опитат да организират общ митинг, е много съмнително дали ще успеят да съберат и 1000 души.
Обаче останалите 49 000 кой ги изкара на улицата?
По-важният въпрос, всъщност, е "Какво ги изкара на улицата?"
Същото!
Като онова, с което се оправдаваха екстремистите от Западна Европа само преди няколко десетилетия.
А появи ли се оправдание, няма да закъснеят и кандидати да консумират (не само властта става за консумация) това оправдание.
Хората страдат!
В рамките на 2 месеца в България имаме самозапалили се хора и самоубийство на две цели семейства.
Засега жертвите наказват управляващите като протестират и скандират обидни лозунги срещу тях.
Ако властта не вземе мерки, утре може да стане обратното - управляващите да се превърнат в жертви.
Само че, когато това стане, те и да се скъсат от скандиране, никой няма да ги съжали!
Антон Луков
Вашите коментари