Във Варна едно от местата, където протестиращите срещу цените на тока дават воля на гнева си е пред сградата на общината. Хората призовават варненския кмет Кирил Йорданов да излезе от кабинета си и да „...
.се срещне с избирателите“ , но такава среща така и не се случва.
Поради което, стана актуален един мой спомен от други времена, натоварени с много по-агресивни протести. Мога да си позволя да разкажа тази история в първо лице единствено число, просто защото имах честта да бъда участник в събитията, пък и блогът, за разлика от класическите медии, позволява по-лични текстове.
Беше 1995 г.
Разгарът на епопеята с прословутите варненски финансови пирамиди!
1,5 година преди това бях станал пресаташе на Община Варна. И тази криза беше първото ми голямо изпитание.
В интерес на истината, общината няма никакво касателство към дейността на пирамидите или тяхното съществуване. Въпреки че в един момент се превърна в мишена на народния гняв.
Не е вярно, че никой не е предупреждавал варненци за опасността.
Още в първите дни от появата на пирамидите бях направил две интервюта – едното с покойния Илко Ескенази, а другото с финансовия зам.-кмет - Емил Савов. Година преди краха и двамата призоваваха хората да бъдат разумни. Други мои колеги също бяха писали не веднъж по темата. Никой не им обърна внимание! Хората инвестираха парите си на свой риск и печелеха от лихвите за своя сметка. И всички бяха доволни, до момента на големия срив и зрелищните фалити.
След рухването на пирамидите във Варна, настана истинска и неподправена паника, която много скоро се превърна в неуправляема агресия. Никой от вложителите не се и опитваше да осмисли собствената си грешка – всички си искаха парите.
А парите ги нямаше.
Естествено, най- удобния символ на властта във всеки един провинциален град, винаги е сградата на общината. И така, протестиращите цъфнаха пред сградата на Община Варна.
Тогавашният шеф на обществения ред - Евгений Дончев, като опитен бивш полицай, беше предвидил събитията и повика поделенията на СПООР да вардят, както се казва, властта от народната любов. От него съм чувал, че камерите са заснели над 10 000 души протестиращи на входа на общината. Множеството стигаше не само до отсрещните сгради, но и продължаваше настрани и надолу по булевардите „Сливница“ и „Мария Луиза“.
Ужасното в случая беше, че още в първите минути на протеста, припадна възрастен човек. Дойде линейка и го откара в болница. И така, още три пъти. Общо четирима варненци припаднаха буквално на стълбите пред Община Варна от напрежението, мъката и безизходицата, предизвикана от рухването на финансовите пирамиди.
А по време на цялата криза (лятото на 1995 г.) във Варна починаха 9 души, като един се самоуби.
Кмет на Варна тогава беше Христо Кирчев.
Това беше последната година от неговия първи мандат и, може да се каже, че е имал управленски опит, но като се замисли човек, никакъв опит не е в състояние да те подготви за такива драматични събития.
Или ти стиска да се изправиш пред проблема, или се скриваш.
Кирчев не се скри!
Отидох в кабинета му и казах, че имам идея. Сега като се замисля, ако не съм бил толкова млад и неразумен, никога нямаше да предприема този риск, но тогава го направих. Рекох му, че ако си стои в кабинета ще стане по-лошо. Точно тогава отвън, за пореден път прогърмя мощно „Ууууу“ от хиляди гърла. Даже прозорците на кметския кабинет затрепериха! С младежки ентусиазъм заявих, че и аз ще бъда до него и ако ще се яде бой, ще го отнеса и аз.
Предложих му да рискува и да слезе сред хората.
В прав текст му казах следното: "Взимаш мегафона от Евгеннй Дончев и казваш, че нямаш нужда от охрана, за да се видиш със своите избиратели. И говориш истината.Обещаваш само реални неща. Какви ... не знам. Но изпълними! Знам, че кмета няма нищо общо с тази каша, просто трябва хората да бъдат успокоени."
Кирчев мисли само няколко мига. Пътят от кметския кабинет до входа на общината е не повече от 30 или 40 метра, и за времето, което ги извървя той сам си реши какво ще обещава.
Така с цялата си прелест, почти като във финал на шекспирова пиеса, варненският кмет Христо Кирчев и общинското пресаташе се появиха пред хиляди много ядосани избиратели.
Ама много ядосани!
И се започна едно освиркване и скандиране – мислех си, че ще оглушея. А негативната енергия, излъчвана от протеста можеше да убие Тиранозавър Рекс в разцвета на силите му.
Кирчев взе мегафона от Дончев и с цяло гърло каза точно това, което трябваше – заяви, че не му трябва охрана, за да се види с варненци.
И ...тръгна сред протестиращите. Хората онемяха!
За повече от секунда настъпи мълчание и после ...избухнаха в овации.
Никога преди това и никога след това не съм виждал толкова рязка промяна в настроенията на хиляди хора. Някой се провикна с предложение кмета да бъде включен в инициативния комитет на пострадалите от пирамидите и да защити Варна и варненци. Даже го избраха за председател на комитета.
Тук се налага едно поредно уточнение – колкото общината има касателство към дейността на пирамидите, точно толкова може и да помогне за възтържествуването на справедливостта след рухването на пирамидите. Тоест, почти нищо не може да се направи!
Освен едно-единствено нещо.
Това, което Кирчев измисли по пътя от кабинета си до входа на общината. Заяви, че може да осигури среща на комитета на пострадалите от пирамидите с главния прокурор Иван Татарчев и че пред него ще настоява за бързо и ефективно правосъдие.
И въпреки гнева на протестиращите, подчерта че справедливост може да се постигне само чрез законни средства. Не с агресия или насилие!
И по-късно наистина имаше такава среща с Татарчев, фараоните бяха осъдени и т.н.
Хората не са глупави – знаеха, че парите им са изчезнали безвъзвратно, но искаха справедливост.
Доколко я получиха в достатъчна степен е съвсем отделен въпрос.
Христо Кирчев после го преизбраха за втори мандат като Кмет на Варна. Случиха се много други драматични събития, които, когато му дойде времето вероятно ще бъдат описани.
Сравнението с днешните събития обаче е много показателно.
А който иска - може сам да си направи изводите!
Антон Луков
Вашите коментари