Никой сериозен наблюдател на политическите процеси в България не си е правил илюзии, че съществува такова нещо като дясна идентичност на Бойко Борисов.
Борисов е просто Борисов и толкова.
На европейските десни им трябваха подкрепа за мнозинството в Европейския парламент и така за една нощ, ГЕРБ се прероди от милиционерска в дясна партия.
Тази метаморфоза стана възможна именно след натиска на Брюксел, когато СДС и ДСБ успешно си затвориха очите. И, както си му е реда, на по-ниско ниво в България всички, които по един или друг начин намериха своя интерес, започнаха да рецитират елементарни манипулации, докато се мазнят на прясно боядисаната нова власт.
Затова резкият ляв завой на Борисов с назначението на акад. Стефан Воденичаров, предизвика толкова неподправен изблик на хумор.
Както един приятел коментира „Борисов (вчера): „"Трансатлантическото сътрудничество приключва до изборите, защото ако дойде БСП ще започне да строи АЕЦ Белене".
Борисов (днес) - Предлага за министър 100% човек на БСП и шеф на комитет "ЗА" АЕЦ Белене.“
Според свидетели които са присъствали на въпросната реч на Борисов в х-л "Шератон", представителите на Американската търговска камара и чуждите дипломати, наказани да присъстват на събитието, са преживели истински катарзис, чудейки се от какво ще припаднат първо - от смях или от срам?
Смешното обаче тепърва предстои! И срамът разбира се!
Ако изобщо нещо може да бъде по-смешно от мисловното цунами в главата на Борисов, това нещо е кристално чистия държавнически порив в сърцето на „десните“ му кандидати за партньори.
Тепърва ще им гледаме сеира, докато сричат финия политологичен анализ на тема „да спрем БСП и Станишев“.
Как да ги спрем – на академично ниво или като си кривим ... калпаците.
Я внимавай! Равнение по фуражките!
Антон Луков
П.П. Между другото, цитираната реч на Бойко Борисов за трансатлантическото сътрудничество, която беше изнесена преди два дни в х-л "Шератон" пред представители на Американската търговска камара и чужди дипломати е точно това, което те заслужават.
Този бисер на българската политическа мисъл е достоен единствено и само за сравнението с ...вогонската поезия. И е също толкова "забавен" за клетите слушатели.
Според английския писател-фантаст Дъглас Адамс, вогоните са прочути с факта, че поезията им заема третата по бездарност позиция в позната ни Вселена. “…преди милиарди години, когато вогоните за пръв път изпълзяват вън от ленивите води на праисторическия океан на планетата Вогсфера и се просват задъхани и изнемогващи върху девствените брегове на планетата… когато първите лъчи на яркото младо слънце Вогсол ги огрява онази утрин, движещите сили на еволюцията веднага и без колебание отказват да се занимават с тях, зарязват ги отвратени и ги отписват от сметката като грозна и достойна за съжаление грешка. И оттогава насам не са еволюирали: изобщо не се очаквало да оцелеят. Фактът, че все пак са оцелели, е своего рода признание за тъпоглавото, безмозъчно упорство на тези същества. „Еволюция ли — разсъждаваха те, — че за какво ни е тя?“, и си караха тъй, без да се тревожат, че природата ги е лишила от нещо, щом могат да минат и без него, и чакаха да настъпи времето, когато по хирургически път ще могат да коригират по-съществените си анатомически недостатъци.
Междувременно природните сили на планетата Вогсфера бяха работили извънредно активно, за да компенсират предишната си грешка. Сътворили бяха искрящи елмазени припкащи морски раци, които вогоните ядяха, като разбиваха черупките им с железни млатове; високи, смайващо стройни дървета с чудно красива окраска, които вогоните изсичаха, за да има с какво да готвят месото на раците; изящни, прилични на газели същества с копринена козина и влажни очи, които вогоните залавяха и възсядаха. Те не можеха да им послужат като транспортно средство, защото гръбнакът им моментално се прекършваше, но въпреки това вогоните не се отказваха да ги възсядат.
И тъй едно след друго минаваха нещастните хилядолетия на планетата Вогсфера, докато един ден вогоните неочаквано откриха принципите на междузвездните полети. Само за няколко кратки воггодини вогоните до един емигрираха на съзвездието Мегабрантис — политическия център на Галактиката — и сега представляват изключително якият гръбнак на галактическата администрация. Опитвали се да придобият знания и ерудиция, опитвали се да придобият светски маниери и обноски, ала в основни линии днешния вогон малко се отличава от първобитните си прадеди. Всяка година внасят по двайсет и седем хиляди искрящи елмазени припкащи морски раци от родната си планета и прекарват една приятна пиянска нощ, като ги натрошават на парчета с железни млатове.
(Дъглас Адамс,"Пътеводител на галактическия стопаджия")
Вашите коментари