Израелската система за противовъздушна отбрана е под все по-силен натиск, след като Иран използва ракети с касетъчни бойни глави — оръжие, което значително усложнява прихващането във въздуха. Това е основният извод от анализ на The Guardian, и от последващите данни на Reuters за атаките от последните дни.
Ключовата подробност е, че „Железният купол“ не е създаден като универсален щит срещу всички видове ракети. Според Reuters и CSIS той е най-ниският слой в израелската отбранителна архитектура и е предназначен основно за къс обсег — срещу ракети, минохвъргачни снаряди и дронове. Системата влиза в действие само когато изчисли, че заплахата е насочена към населено място или критична инфраструктура.
При по-сложни атаки картината се променя. Reuters посочва, че значителна част от иранските ракети в сегашния конфликт са с касетъчни бойни части, които се разпадат на височина от около 7 до 10 километра и разпръскват множество по-малки суббоеприпаси. Именно тук е проблемът: ако носещата ракета не бъде унищожена достатъчно рано, след отделянето на суббоеприпасите прихващането става практически невъзможно. Затова и израелските военни разчитат в такива случаи най-вече на системата Arrow-3, която е предназначена да сваля балистични ракети на голяма височина, включително извън атмосферата.
Това означава, че израелската отбрана не се изчерпва с „Железния купол“. Междинният слой е „Прашката на Давид“ (David’s Sling), която е предназначена за ракети със среден обсег, крилати ракети, дронове и част от балистичните заплахи, а най-горният е Arrow — системата, която поема най-тежките балистични удари. Reuters отбелязва още, че в определени случаи помощ оказват и американски системи THAAD, както и военноморски средства на САЩ.
Новото в сегашната ескалация е, че дори тази многослойна защита започва да показва ограниченията си под натиска на масирани и технологично по-сложни удари. Reuters съобщава, че при последните атаки поне една касетъчна ракета не е била прихваната навреме, а разпръснатите суббоеприпаси са паднали в цивилни зони в Тел Авив. Именно такива случаи подхранват усещането, че проблемът не е в „срив“ на системата, а в това, че нападението е адаптирано така, че да затрудни и изтощи защитата.
Има и втори фронт — цената на отбраната. По данни на CSIS една батарея Iron Dome може да защитава район до около 150 кв. км, а всеки пуск на Tamir прехващач струва десетки хиляди долари. При продължителни атаки това превръща отбраната не само във военен, но и в логистичен и финансов проблем. На този фон Израел развива и нови системи, включително лазерния „Iron Beam“, който трябва да намали цената на прихващането на част от по-евтините въздушни заплахи.
Отделен въпрос са самите касетъчни боеприпаси. Конвенцията за касетъчните боеприпаси, в сила от 2010 г., има 123 присъединили се държави, но Reuters отбелязва, че нито Иран, нито Израел са сред тях. Въпреки това използването на такъв тип оръжие в населени райони остава силно спорно заради широкия поразяващ ефект и риска от неизбухнали суббоеприпаси след удара.
Изводът е, че „Железният купол“ продължава да бъде ефективен елемент от отбраната на Израел, но не може сам да гарантира пълна защита срещу балистични и касетъчни удари. Последните атаки показват друго: съвременната противоракетна отбрана е силна, но не е непробиваема — особено когато е подложена на масиран, многослоен и скъп за неутрализиране натиск.
Вашите коментари