С едно определение от няколко страници Върховният касационен съд (ВКС) върна делото „Коцев“ там, откъдето никога не е трябвало да си тръгва – във Варненския окръжен съд.
Решението на върховните съдии разчиства един от най-абсурдните юридически конструкти от последните месеци: „неустановено лице с имунитет“, използвано като претекст процесът да се води в София. Междувременно кметът на Варна Благомир Коцев остава в ареста вече над четири месеца, прехвърлен от следствения арест в Централния софийски затвор, а прокуратурата тепърва започва проверка на условията, в които е настанен.
Какво реши ВКС
С определение №499 от 19 ноември ВКС прие, че делото срещу Благомир Коцев и още четирима обвиняеми трябва да се гледа от Варненския окръжен съд, а не от Софийския градски съд. Причините са две и са повече от елементарни:
- Няма действащо обвинение срещу лице с имунитет. В обвинителния акт фигурира „неустановено лице с имунитет – депутат от 51-вото Народно събрание“, за което се твърди, че е част от престъпен сговор. Но такъв човек нито е назован, нито е привлечен като обвиняем, нито е поискана отмяна на имунитета му. Затова ВКС подчертава, че не може да има „специална подсъдност“ в София само на база едно недоказано твърдение за наличие на имунитет.
- Почти всички обвиняеми и свидетели са от Варна. И петимата подсъдими, както и 25 от 28 свидетели живеят във Варна и региона – още един ясен аргумент делото да върви във Варна по реда на общата местна подсъдност.
С други думи, върховните съдии казват на по-долните инстанции и прокуратурата нещо очевидно: не може да държиш едно дело в София, само защото в документите си споменал „фантомен“ депутат с имунитет, без да поемеш отговорността да го посочиш, да поискаш сваляне на имунитета му и да му повдигнеш обвинение.
„Неустановеното лице“ се оказва… добре установено
Още при започване на разследването Комисията за противодействие на корупцията и Софийската градска прокуратура оправдаха подсъдността в столицата именно с участието на това „неустановено лице с имунитет“.
По-късно стана ясно, че става дума за председателя на „Продължаваме промяната“ Асен Василев – информация, която прокуратурата така и не превърна в реално производство: не поиска имунитета му, не му повдигна обвинение. Самият Василев заведе гражданско дело за клевета срещу основната свидетелка по делото – бизнесдамата Пламенка Димитрова, на чиито показания се крепи тезата за неговото уж участие в схемата.
Още през октомври съдия Андрей Ангелов от Софийския апелативен съд предупреди, че е „недопустимо“ почти година след началото на разследването делото още да се крепи на „неустановено лице с имунитет“ и намекна за злоупотреба с право – че този трик се използва, за да се държи делото в София и да се обоснове продължаващото задържане под стража.
ВКС на практика потвърди именно това: правосъдието не може да се гради върху анонимни, непроверими фигури, особено когато става дума за хора с имунитет, чиито права на защита са силно регулирани.
12 обвинения, един задържан и четири месеца в ареста
Обвинителният акт срещу Коцев и още четирима – общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов, пиарката на община Варна Антоанета Петрова и бизнесмена Ивайло Маринов – описва общо 12 престъпления, свързани с престъпен сговор, искане на подкупи и принуда с цел имотна облага. Сред деянията са искани шестцифрени суми от фирми, участващи в обществени поръчки, включително от основния свидетел Пламенка Димитрова, както и обвинение за натиск върху бивша служителка на общината.
Въпреки че всички останали обвиняеми са на свобода, Коцев е в ареста от 8 юли. За този период шест различни съдебни състава отказаха промяна на мярката му за неотклонение, въпреки че към онзи момент той още не беше дори уличен в пряко вземане на подкуп (обвиненията са основно за искане на подкуп и принуда).
Сега, когато ВКС окончателно изпраща делото във Варна, местният окръжен съд ще трябва незабавно да разгледа искането за по-лека мярка, а самият кмет ще бъде конвоиран в затвора във Варна.
Тук възниква неудобният въпрос:
- как така четирима от петима обвиняеми могат да чакат процеса си на свобода, а само този, който е избран за кмет на голям град, месеци наред стои зад решетките? Фактът, че делото вече се оказва водено пред неправилен съд, само засилва усещането за несъразмерност между предполагаемия риск и реалните мерки.
Когато клетката става аргумент: спорът за условията в затвора
Преместването на Коцев и бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов от следствения арест в Централния софийски затвор предизвика нов скандал. Адвокатката им Ина Лулчева съобщи, че защитата не е била уведомена кой и защо е разпоредил прехвърлянето. От „Продължаваме промяната“ заговориха за „синхронизирани действия“, които заобикалят съдебния контрол.
В социалните мрежи съпартийци на двамата описаха условията като „нечовешки“ – твърдения, които предизвикаха остра реакция и от обществеността, и от институциите. След медийни въпроси заместник градският прокурор на София Ангел Кънев обяви, че започва проверка на условията, в които са настанени Коцев и Барбутов. Той призна, че досега прокуратурата е разбрала за сигнала именно от медиите, а не по официален ред.
От Министерството на правосъдието увериха, че двамата са в „приемно отделение“, в самостоятелни, наскоро ремонтирани стаи с площ 14 кв. м и температура 20 градуса, като всички новопостъпили преминават медицински преглед.
Най-показателна обаче е една реплика на прокурор Кънев: според него практически няма случай, в който проверка в арест или затвор да не открива нарушения.
Това изречение казва повече за българската пенитенциарна система от всички официални доклади:
нарушения има винаги, просто обикновено за тях не се говори, защото зад решетките са „обикновени“ хора, а не кметове и зам.-кметове.
Варна между избран кмет и кмет от затвора
Междувременно Варна живее в свой собствен правен парадокс. Коцев остава кмет, но месеци наред управлява първо от следствения арест, а сега – от затвора. За периода от 19 ноември до 5 декември функциите му официално се изпълняват от зам.-кмета Снежана Апостолова, съгласно заповед на общинската администрация.
Така град с над 330 хил. жители на практика е оставен между:
- изборния мандат, даден от варненци на Коцев;
- продължителното задържане под стража на този мандатоносител;
- и институционален спор за подсъдност, който едва сега получи окончателен отговор от ВКС.
Това е още една илюстрация как неуредената практика с дългите мерки „задържане под стража“ и висящите дела не засягат само подсъдими и прокурори, а директно удрят местното самоуправление и доверието в изборния процес. Подобни проблеми са констатирани неведнъж и от Европейския съд по правата на човека и правозащитни организации, които виждат в България системен проблем с прекомерните срокове на предварителното задържане и лошите условия в местата за лишаване от свобода.
Малка победа за правото, голям въпрос за модела
Определението на ВКС несъмнено е стъпка в правилната посока – то слага край на един юридически фокус с „неустановен депутат“, който държеше делото насилствено в София. То напомня, че:
- не може да има специална подсъдност без реално обвинен човек с имунитет;
- не може да се привлича „неизвестно лице“ към наказателна отговорност;
- и не може правосъдието да се гради върху процесуални трикове, които заобикалят правото на защита.
Но решението не отговаря на по-големия въпрос:
колко още дела се разследват и гледат по подобен начин – с разширително тълкуване на правомощията, с дълго задържане и с условия в арестите, които прокуратурата сама признава за проблемни?
Отговорът на този въпрос няма да дойде нито от един процес, нито от един скандал с килия. Той изисква честен разговор за това как работят антикорупционните органи, прокуратурата и съдилищата – и дали целта „борба с корупцията“ не се превръща твърде лесно в оправдание за всяко средство.
До влизането в сила на присъда по делото „Коцев“ всички обвиняеми имат право на презумпция за невиновност. Но обществото има също толкова неотменимо право да очаква, че правосъдието ще се прави по закон – а не по сценарий.
Вашите коментари