"Мащабът и дълбочината на санкциите на Европейския съюз спрямо Русия този път предполагат по-различна интерпретация. Това е желание на Запада да осъществи разкачване от руската икономика.
Става дума за един по-мащабен и дългосрочен процес".
Това каза пред БНР анализаторът Владимир Шопов.
Той посочи, че вече 15 години в Русия политическият риск нараства, а през последното десетилетие руската икономика е все по-малко пазарна.
"Западните компании имат и друга перспектива, от която започват да планират дългосрочните си стратегии - максимално свиване и съкращаване на производствени вериги по силата на различни рискове. Най-много се коментира риска с Covid, политическия риск в Китай, сега добавяме и този с Русия, с различни видове инфлационен натиск. Поведението на компаниите е и реакция спрямо стимулите, които създават различни международни организации като ЕС... Става въпрос по-скоро за регионализация, отколкото за деглобализация".
В предаването "Събота 150" анализаторът припомни, че през последните години ЕС е върнал идеята за индустриална политика.
"Намираме се на прага на потенциален индустриален ренесанс в Европа, стига правителствата да знаят как да се възползват от тези възможности".
Той изрази съмнение, че Европа иска тотално да изтласка Русия.
"Трудно е да се очертаят реалистичните параметри и интензитет на взаимоотношенията... Възстановяване на търговски отношения ще има, но инвестиционните трудно ще бъдат възстановени. Може отсега да предвидим пълно разкачване в областта на енергетиката".
Шопов подчерта, че Западът, Русия и Китай трябва да оформят полетата, в които може да се работи заедно:
"Отношенията ще бъдат трайно променени. По отношение на Китай това са високите технологии, критичната инфраструктура, телекомуникациите. Там конкуренцията ще доминира над сътрудничеството. С Русия - това са въпросите, свързани със сигурността".
Вашите коментари