Политологът проф. Евгений Дайнов коментира пред БНР политическата ситуация у нас.
В България политика няма. Политиката е прозрачно упражняване на властта пред погледа на публиката, под контрола на публиката и в рамките на ограниченията, налагани от закона и Конституцията.
Това, което нямаме, е именно политика. Имаме властване. Решенията се вземат тайно и затова ударите са със секретни компромати. Имаме упражняване на власт и борба някой да не изпусне властта. Ние нямаме политика, затова въпросът: дали ще се нормализира поитическият живот, увисва във въздуха. То няма такъв.
Единствената политика, която се върши в България, са протестите, които все повече ще се увеличават очевидно защото едно съвременно общество не може да живее без политик и да се управлява по мафиотски начин от мафиотски тип хора. Гражданите сами си правят политиката.
Протестиращите граждани не могат да компенсират това, че отгоре имаме една власт, която е изляза от контрол и съществува, за да консумира обществения ресурс и да изяде нас.
С дребни реформи няма да стане, трябва да започнем от нулата.
От цялата върхушка, която се сглоби в една мафиотска групировка, която да изяжда нашите ресурси, единственият, който не е под директен контрол, е Румен Радев. Когато управляваш само в името на това да властваш и да присвояваш, естествено, че много те тормози, когато някой стърчи отделно и не ти се подчинява. Естествено, че искат да го ликвидират преди изборите. Президентът е държавен глава и е голяма заплаха.
Всеки нормално образован български гражданин може да каже, че Цветан Цветанов няма капацитета да бъде втори Бойко Борисов. Може да отцепи някакви гласове от ГЕРБ най-много. Слави Трифонов е амортизиран - толкова години можеше да влезе с гръм и трясък в политиката, най-вероятно ще влезе без гръм и трясък, ще се примъкне с нещо като хленч. Това са маргинални конструкции, които се появяват преди всички избори. Влизат или не влизат в парламента, припламват и изчезват. Не там е заплахата. Заплахата за Борисов е възстановяване на политиката. И тук президентът би могъл да бъде заплашителен, ако разбираше от политика. За жалост, той не се научи да разбира от политика, не знае какво е, не особено интелигентно влиза в тези мутренски игри и надцаквания, които му предлагат управляващите мутри.
Гледахте ли сагата "Осемте джуджета"? Очевидно върхушката от всеки откраднат бизнес, от всеки тормозен човек прави пари.
Това са хиляди потоци пари, които влизат в управляващата върхушка. А главният прокурор иска намаляване на доказателствата при повдигане на обвинение.
Ненапразно алчността е смъртен грях в християнската религия. Алчността няма граници. Там е колкото повече, толкова повече. Днес си откраднал 1 милиард, но си го разпилял, защото не си го изработил и не му знаеш цената, утре ти трябват два милиарда, след това ти трябват четири. А нашите с такива размери присвояват. Естествено, че ще искат да си запазят възможността да грабят все повече ресурси. Голяма част от боричканията, които виждаме в тази власт, която няма общо с политиката, има общо с мафията, е, че те са на стартовата линия за задаващите се бъдещи пари.
Не само в България, навсякъде пандемията се използва от властимащите, за да заздрави техните позиции. Но пък нараства и гражданската съпротива. Както видяхме, днес падна правителството на Франция. Представяте ли си в България да падне правителството, защото някой министър назначил жена си? Абсурд!
Борисов обикаля с джипката, защото когато си разрушил институциите, ти остава само личният контакт, за да въздействаш на хората.
И Тодор Живков обикаляше, и той беше сред народа непрекъснато.
Накрая след лек натиск на гражданското общество и тежки раздори във върхушката Тодор Живков падна. Тежки раздори във върхушката вече имаме, лек натиск от гражданското общество, ако се появи...
Диктатурите, а ние вече имаме диктатура, защото нямаме конституционни ограничения върху волята на властта, са много по-крехки, отколкото изглеждат. Бойко Борисов може да се мисли, че е вечен, но изобщо не е.
Той е боязлив човек, друг е въпросът, че в последните години попадна в обичайния капан, в който попадат всички кандидат-диктатори, да си вярва на собствената пропаганда колко е велик и колко е вечен. Неговата боязливост се компенсира с неговото вкопчване в това, че е еманация на българския народ, който е прост, и той, Борисов, е прост и затова ще са заедно завинаги. Но българският народ не е толкова прост, колкото той си мисли.
Вашите коментари