Конструктивна журналистика, журналистика на решението, "impact journalism", както казват англосаксонците. Странно е, нали, че трябва да се търси определение на журналистиката, която правим.
Неподходяща журналистика, може да се каже, ако се използва определението на Албер Лондр, поощряваща пресата да бърка с перото в раната - в раните на света, далечни рани, които може никога да не видим или съвсем близки рани, които някои се опитват да прикрият, за да не бъдат разпознати като отговорните за тях. Накратко журналистиката на решението, конструктивната, няма да е истинската журналистика, на висотата на своята благородна мисия, а ще е "пристрастна" журналистика, според думите на автора на изказване за пионерите по време на един дебат - Ерик Дюпен. Добре. А практикуването на журналистика на страха, на постоянното отричане, на френетичното търсене на виновни, по възможност - могъщи, журналистика на присмеха, на синистрозата /Патологично поведение на субект, пострадал при злополука (трудова, пътно-транспортна...), който отказва да признае своето оздравяване и искрено смята, че е недостатъчно обезщетен за понесените щети и затова изисква максимална компенсация - бел.прев./, това няма ли да е друга форма на пристрастност? По време на спор с колега от "Монд", когато се питах за последствията от ате
нтатите /от миналия януари/ и за риска за медиите да подхранват напрежението и страховете, той ми отвърна:"Не сме тук, за да успокояваме населението". А да го плашим ли? От дълги години в "Ла Кроа", ние полагаме усилия да не забравяме осветеното лице на събитията, без да прикриваме чернотата, ужаса, далаверите и престъпленията, но показвайки и доброто, или поне нещата, които вървят към добро. Впрочем има рубрика, която се казва така. И всеки ден една къса статия, "идея за действие", показва индивидуални или колективни инициативи, които имат за цел "да поправят" света - неговите неравенства, разделения, страдания. Не от самодоволен оптимизъм нито от вярност към християнските очаквания, свързани с идентичността на този вестник, а просто защото това са информации. Които не са нищожни, анекдотични или пренебрежими. Просто новини, информации. Да, че крайната бедност е намаляла в света през последните 20 години, това е факт. Да, че повече момичета по света вече ходят на училище, това е реалност. Да, че някои болести са почти изкоренени, това е новина. Нищо не е спечелено. Бедността и несправедливостите остават. Още една причина да се покаже, че е възможно да се действа. Хора, асоциации, депутати, синдикалисти, духовници, институции, действат, за да променят това, което се е вкоренило в нашите общества.
Струва си да бъде обяснено, да бъде оценено, тъй като това може да има възпитателен ефект. В противен случай всеки е изкушен да се скрие в собственото си кътче, в собствените си и непосредствени интереси, считайки, че всички /останалите/, са корумпирани и нищо никога няма да се промени. И натоварени с депресия и тревога да спрат да четат, да гледат или да слушат новинарски медии. Читателите на "Кроа", запитани за връзката си с вестника, изтъкват единодушно волята на журналистите му да представят един свят, където има обективни причини за надежда, макар и екипът журналисти не винаги да има усещането, че удържа това обещание, заради изобилстващите новини за катастрофи от всякакъв вид. Тези читатели остават верни на вестника си в момент, когато разпространението на националните ежедневници е в криза. Не трябва ли да се види причинно-следствена връзка? Във Франция има инициативи за поощряване на професионалните журналисти да представят новините като носещи решения, да им предлагат теми за репортажи. Това е вид позитивен подход, който има за цел по някакъв начин да кара да се превъзмогнат природата и навиците на медиите.
Това може би е необходим, но не и достатъчен етап като всеки позитивен подход.
Тъй като не става въпрос за настаняване в една систематична и специализирана позитивност, а за постигане на зараждането на журналистика без определения - нито конструктивна, нито деструктивна, нито даваща решения, нито отричаща, журналистика, която гледа реалността под различни ъгли, която топи перото си в раните, които се отварят и показва раните, които заздравяват. /БГНЕС
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Доминик Кинио, директор на "Ла Кроа" от 2005 до 2015 г.
Вашите коментари