2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г.
"
2015 година се оказа поредната, в която България положи сериозни усилия да намали зависимостта си от руския природен газ. В терсенето на алтернативи ключова роля играят газовите връзки със съседните държави.
От кризата в отношенията между Русия и Украйна през 2009 година, оставила без газ региона, страната ни изготви планове да свърже мрежата с газопреносните системи на съседните държави. За поредна година обаче усилията са без значителен успех.
Вече повече от две години не може да бъде въведена в експлоатация връзката с Румъния. Причината е скъсаната тръба по дъното на р. Дунав, а уверенията са, че съоръжението най-накрая ще бъде завършено до средата на 2016 година.
След месеци забавяне беше подписано и окончателното инвестиционно решение за втория интерконектор с Гърция (IGB), който да свърже системите между точките Комотини и Стара Загора. Това е обнадеждаваща крачка, но по проекта предстои още много работа, като най-важната от тях е намирането на финансиране.
По останалите проекти - за свързване със системите на Сърбия и Турция, обаче работата все още е на фаза "добра идея".
Връзката "Димитровград - Ниш" ще осигури достъпа на България до газовите системи на Централна Европа, но предвиденият капацитет в първите години е в ущърб на България. Според плановете до 2018 година по тръбите ще може да бъдат пренесени до 1,8 млрд. куб. метра куб. метра газ годишно от България към Европа и до 0,5 млрд. куб. метра газ годишно в посока към България.
Или това означава, че страната ни ще може да използва съоръжението само в случай на кризисна ситуация. До 2024 година преноса се увеличава - до 3,2 млрд. куб. метра годишно към Сърбия и до 2,5 млрд. куб. метра годишно (малко под годишното ни потребление в момента) в посока към България.
И така, на този етап плановете за изграждането на газов хъб "Балкан" на територията на България все още изглеждат нереализируеми. Шансове ни за реализацията на този проект обаче никак не са за пренебрегване. Със спирането на "Турски поток" все по-явно се коментира възможността Русия отново да се върне към "Южен поток", но вече до българската граница и разпределението на газовите потоци към Европа да става от газовия хъб "Балкан".
Допълнително страната ни може да разпределя газ от Каспийския регион (чрез IGB), а също и на втечнен газ от терминал, който трябва да бъде изграден край Александруполис.
Новият газов триъгълник в Средиземно море
Но в намеренията си да стане енергиен фактор за региона, а и дори за Европа, България съвсем не е сама и може да срещне изненадващата конкуренция на Гърция.
На пръв поглед южната ни съседка се свързва с преговори с кредитори, дългове и тежки реформи. Правителството на Сириза обаче води активна политика в областта на енергетиката. Още при едно от първите си посещения в качеството си отново на министър - председател Алексис Ципрас призова инвеститорите отново да открият Гърция и нейния енергиен сектор.
По време на посещението си в Ню Йорк той посочи, че през страната му ще минават бъдещите енергийни пътища на Европа.
И перспективите наистина са са много добри. На първо време през страната ще премине Южния газов коридор, който ще пренася азерски газ от Каспийския регион до Европа. Плановете са по него да преминават към 16 млрд. куб. метра природен газ на година. 6 млрд. куб. метра обаче ще бъдат предназначени за Турция.
Строителството на съоръжението вече започна и очакванията са да бъде въведено в експлоатация през 2020 година. Първите количества газ от Каспийско море ще стигнат до Турция през 2018 година.
Другата много перспективна алтернатива за Гърция са находищата в Средиземно море край бреговете на Египет, Кипър и Израел. За намеренията на Атина показателно говори провелата се в края на годината тристранна среща между лидерите на Египет, Гърция и Кипър.
През ноември пък Ципрас беше на посещение в Израел, където основната тема отново беше енергетиката. Нещо повече - гръцкият премиер даде много сериозна заявка да бъде посредник на Израел при решаването на палестинския въпрос.
Първата стъпка в тази насока всъщност вече е направена - парламентът призна Палестина като независима държава в границите, определени с резолюция на ООН от 1967 година. Това решение беше подкрепено единодушно от депутатите на 22 декември 2015 година с мотива, че то ще спомогне за мирния процес и намаляването на напрежението в района на Близкия изток.
За да не дразни Тел Авив обаче гръцкото правителство допълнително ще прецени най-подходящия момент да се съобрази с препоръката на парламента да признае Палестина.
През последните години в Средиземно море бяха открити няколко перспективни полета, сред които Афродита, Левиатан, Тамар и Зохр, които могат да помогнат на южната ни съседка в плановете й да превземе газовото поле на Европа.
Разработването на тези полета пък ще бъде обект на преговори по време на планирани за първия месец на 2016 година срещи между Ципрас и Нетаняху в Йерусалим, както и на тристранна среща в Никозия между лидерите на Гърция, Израел и Кипър.
През февруари пък е планирано и посещение на гръцкия премиер в Иран, който след премахването на санкциите също се превръща във важен източник на алтернативи на руския газ.
А всъщност докато "Турски поток" не бъде официално прекратен, Гърция ще може да се надява и на руски природен газ. Първоначалните планове бяха тръбите да захранят газов хъб на територията на страната и оттам суровината да бъде разпределяна към клиентите на Газпром в Европа.
Страната може да захранва региона и с втечнен газ през своите терминали - бъдещи и вече изградени. В това отношение България не може да разчита на втечнен газ от Катар или Северна Африка, защото танкерите, превозващи суровината не могат да преминават през Босфора. Ограничението е въведено от турските власти.
Всички тези проекти разбира се все още са в сферата на вероятностите, но ако Гърция успее да ги реализира, безспорно страната ще бъде незаобиколим фактор при разпределението на газовите потоци.
Освен, ако не бъде изненадана от новата позиция на Турция. Заради охладнелите руско-турски отношения Анкара също активно започна да търси алтернативи на руския природен газ и в това отношение тя вече се превръща в сериозен конкурент на Европа.
Неочакваната конкуренция на Турция
Първото посещение на премиера Ахмет Давутоглу след като зае поста си през ноември, беше в Баку и получи уверенията на партньорите, че работата по Трансанадолския газопровод (TANAP), част от Южния газов коридор, ще бъде ускорена.
В интервю за CNN Turk в края на годината пък външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу пък съобщи, че страната ще преговаря с Израел за доставки на природен газ. Коментарите на висши чиновници пред турски медии са, че Израел може да доставя газ за Турция чрез нов газопровод по дъното на Средиземно море, по който да минават около 30 млрд. куб. метра газ годишно - 10 млрд. куб. метра за Турция, а останалото количество - транзит за Европа.
Разбира се, колкото и да е засегната от свалянето на бомбардировача Су-24 от страна на турските ВВС, Русия едва ли ще остане без реакция на тези планове. Турция е вторият по големина пазар на руския природен газ в Европа, след Германия. Около половината от суровината страната получава по газопровода "Син поток", а останалата - чрез транзит през България.
А тепърва поглед към европейския газов пазар ще отправя Иран.
2015 година в Европа премина под знака на търсенето на новите източници на природен газ, които ще гарантират сигурността на доставките. Нужните източници вече са налице, но тепърва ще трябва да се търсят начините суровината да бъде доведена до пазарите.
Действията досега показват и още нещо, което ще поставя своя отпечатък и през 2016 година - всеки участник дърпа чергата към себе си и се опитва да се превърне във фактор. В резултат се чертаят нови газопроводи и връзки, а се пренебрегва съществуващата инфраструктура, която с по-малко инвестиции може да заработи в изпълнение на плановете за диверсификация и сигурност на доставките./investor.bg
Вашите коментари